Христо Ботев

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Христо Ботев.

Видео за Христо Ботев

Презентация за Христо Ботев

Приживе Христо Ботев издава само една книга със свои творби – „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, която излиза през 1875 година. Едно от най-силно въздействащите произведения на Ботев е стихотворението „Борба“, което е публикувано за първи път във в. „Дума на българските емигранти“ (1871г.), но без последните десет стиха. Цялата творба е отпечатана в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“Христо БотевБорбаВ тъги, в неволи младост минува,кръвта се ядно в жили вълнува,погледът мрачен, умът не видидобро ли, зло ли насреща иде…На душа лежат спомени тежки,злобна ги памет често повтаря,в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешкида можеш свестен човек събуди!Свестните у нас считат за луди,глупецът вредом всеки почита:“Богат е“, казва, пък го не питаколко е души изгорил живи,сироти колко той е ограбили пред олтарят бога изамамилс молитви, с клетви, с думи лъжливи.И на обществен тоя мъчители поп, и черква с вяра слугуват,нему се кланя дивак учител,и с вестникарин зайдно мъдруват,че страх от бога било началона сяка мъдрост… Туй е казалостадо от вълци във овчи кожи,камък основен за да положина лъжи свети, а ум човешкида скове навек в окови тежки!Соломон, тоя тиран развратен,отдавна в раят найде запратен,със свойте притчи между светците,казал е глупост между глупците,и нея светът до днес повтаря -„Бой се от бога, почитай царя!“Свещена глупост! Векове целиразум и совест с нея се борят,борци са в мъки, в неволи мрели,но кажи, що са могли да сторят!Светът, привикнал хомот да влачи,тиранство и зло и до днес тачи,тежка желязна ръка целува,лъжливи уста слуша с вяра:млъчи, моли се, кога те биятькожата ти да одере звяръти кръвта да ти змии изпият,на бога само ти се надявай:“Боже, помилуй – грешен съм азе“думай, моли се и твърдо вярвай -бог не наказва, когото мрази…Тъй върви светът! Лъжа и робствона тая пуста земя царува!И като залог из род в потомстводен и нощ – вечно тук преминува.И в това царство кърваво, грешно,царство на подлост, разврат и сълзи,царство на скърби – зло безконечно!кипи борбата и с стъпки бързивърви към своят свещени конец…Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Присъединете се към страницата на svetlosenki.com – Изкуството като начин на живот във facebook.

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Биография

Христо Ботев е роден през 6 януари 1848 година в Калофер. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.

Родният дом на Христо Ботев в Калофер

През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва кaтo частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той. През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г

На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“. След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестик „Нова България“, от който успява да издаде само един брой. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери. На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Околчица във Врачанския балкан.

Убеждения и идеология

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

Произведения

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература…Стихотворения:

„Майце си“ „Към брата си“ „Елегия“ „Делба“ „До моето първо либе“ „На прощаване“ „Хайдути“ (Баща и син) „Пристанала“ „Борба“ „Странник“ „Ней“ „Гергьовден“ „Патриот“ „Защо не съм?…“ „Послание“ (на св. Търновски) „Хаджи Димитър“ (Текст) „В механата“ „Моята молитва“ „Зададе се облак темен“ „Обесването на Васил Левски“

Други

• Художествена проза, фейлетони, кратки сатирични форми • Вестник „Дума на българските емигранти“, 1871 • Други творби • Вестник „Знаме“ 1874-1875 • „Символ-верую на българската комуна“

Паметникът на Ботев във Враца

Паметник-костница на Ботевите четници в Скравена