Георги Господинов е най-превежданият съвременен български писател, но най-удивителното при него е, че направи преводим опита на поколението, в чиито биографии се срещнаха социализмът и преходът. Господинов ни даде ключ към прашните тавани, в които сме набутали и забравили мечтите и болките си, наивната си откритост към света – всичко онова, което с ограниченото здравомислие на зрелостта сме сметнали за непотребно и срамно. Даде ни сетива за изплъзващото се и неслучилото се, което изтъкава живота по не по-малко важен начин от осъщественото. Предложи ни памет, която разпознахме като своя.
Най-новата книга на Георги Господинов е сборникът с есета „Невидимите кризи“, появила се по книжарниците само преди седмица.
Като какъв човек се определяте? Висок, чуплив, чувствителен и често смотан…
Нещото, в което вярвате абсолютно? Накрая добрите побеждават. Знам го от първия филм, който гледах на 7 в градското кино, и сега не искам да се разочаровам.
Любимият ви момент от деня? Следобедите. Лекото забавяне на времето следобед.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа? Как да започнеш всеки път от самото начало, колкото и книги да си написал преди това. И да вярваш, че с думи наистина могат да се правят неща. И че думите променят.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете? Че правим едно и също. Работим като измислячи. И само ние си знаем, че онова, което измисляме, наистина съществува. Но петгодишното дете тези работи ги знае по-добре от нас.
Как си почивате? Нямам работно време. В този смисъл нямам и време за почивка. Всичко е едно. Което може да бъде и много изморително. Понякога завиждам на тези, които се връщат от работа вечерта и до другата сутрин не мислят за нея.
Какво ви зарежда? Дъщеря ми, непознати хора, улични музиканти, стари книги, нацъфтели дървета, мляко с ориз.
Какво ви разсмива? Каквото не ме убива.
Какво ви натъжава? Всичко. Тук съм експерт. Тъгата е естествено състояние.
Какво ви вбесява? Агресията и бездарието, хванати за ръка. Агресивното бездарие.
Личност, на която се възхищавате? На родителите ми, но те не подозират.
Кое свое качество харесвате най-много? Наистина ли трябва да отговоря само с няколко думи? Нека го пропуснем.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените? Искам да съм дебелокож и намахан, ама не става.
Какъв талант бихте искали да притежавате? Да забавям времето.
Последният подарък, който направихте/получихте? Подарих книга, получих книга. А, и един шоколадов слон, срещу прегръщане.
Три места в интернет, които посещавате най-често? Пощата си в yahoo, google и съботния „Гардиън“ заради литературната притурка.
Къде бихте искали да живеете? Тук, ако можеше.
Любимите ви имена? Рая.
Най-интересното място, на което сте били? В няколко лични истории.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота? Аз сме.
