Никола Вапцаров е племенник на поета Никола Йонков Вапцаров. Син е на брат му Борис. По професия е архитект. Между 1985 и 1991 г. е бил консул на България в Канада. Поддържал е близки контакти с Ванче Михайлов, през 1981 година провежда 8 срещи с него, на които преговаря за пренасянето на архива му България. От 1991-1992 година е в частния бизнес – има фирма в автомобилния бранш.След като хвърли бомбата пред народното издание, че “Дело 585/1942 г.”, или делото “Вапцаров”, е прочистено, той шокира с нови разкрития: Костите на поета може да са откраднати! И още – че бащата на Георги Пирински е писал доноси срещу бащата на Никола Йонков Вапцаров!Ексклузивно пред “ШОУ” – новите разкрития на племенника на поета.
– Как се добрахте до доносите, писани от бащата на Георги Пирински, ген. Никола Рачев и ген. Крум Радонов срещу вашия дядо Йонко Вапцаров?
– Даде ми го човек от най-високо място в ЦК на БКП, който беше и е пробългарски настроен и е против тези хора. Не мога още да кажа името му. С него много пъти сме се срещали и сме обсъждали въпросите, които трябва да се поставят на Ванче Михайлов, когато аз се срещах с него. Каза ми: “Виж какво пишат за вас!”
В доноса те признават, че Йонко Вапцаров е от патриотично потекло, но го наричат царедворец, кариерист,
садист, престъпник, убиец, развратник!
Описват го като най-ревностен проводник на политиката на фашистката ВМРО! Това е тяхната характеристика за Йонко Вапцаров! Твърди се, че чичо ми – поетът Никола Вапцаров, се е чувствал потиснат от баща си. Това не е вярно, защото аз имам много техни писма, от които личат много добри отношения между двамата.
В доноса след всичките измислици, клюки и клевети се настоява да не се дава възможност ние да реабилитираме дядо ми Йонко Вапцаров. Доносите са много повече, но само този ми беше даден.
– От кого е този донос?
– От Георги Пирински-баща, ген. Крум Радонов и ген. Никола Рачев. Тази група много години преди това започва агресивна борба срещу баща ми, след това тя преминава и срещу мене и срещу сестра ми Мая Вапцарова. Започват да притискат баща ми, за да даде доказателства, че брат му е бил промакедонски настроен, което той не прави.
И ето че тази преса от страна на ген. Кольо Рачев, Пирински-баща и Крум Радонов стига там, че те пишат доноси през 1983 г. до Секретариата до ЦК на БКП. Тези хора до смъртта си останаха твърди македонисти. Борбата и битката между нас върви на тази база. Те дърпат чергата към Македония, а ние сме от другата страна – за запазването на българщината в този район.
– Вие успявате да се доберете до досието в ЦРУ на Георги Пирински-баща. Кой ви го даде?
– Да, имам цялото досие от ЦРУ на Георги Пирински! Помогна ми българин от Детройт. Доста е голямо – 333 страници! След разсекретяването на досието той ми направи пълно копие. Същият още през 1985 г. го беше дал на българското правителство. Американците са следили Пирински къде ходи, какво прави, дали е опасен за американската държава. През 1923 година е било много модерно да се създават социалистически групи. Участниците в тях са били следени, подслушвани… По-късно
Пирински е изгонен от САЩ
но – както се вижда от досието – не заради социалистическите му идеали.
Ето, давам на вашия вестник първата страница от досието, на която Георги Пирински саморъчно пише, че е македонец и югославянин от Банско… Македония.
А по-късно, през 1934 г., Смиле Войданов и Георги Пирински издават брошурата: “Защо ние македонците сме отделна нация?”. “Ние сме отделна македонска нация, която се бори за своето освобождение и отделяне в своя македонска държава!”, това казва Пирински на Четвъртия конгрес на Македонския народен съюз в Америка.
За да направим разлика между идеите на Георги Пирински и Йонко Вапцаров, ще ви кажа, че дядо ми е присъствал на Първия конгрес на обединените македонци в Америка през 1925 г. Бил е секретар на ВМРО, ковчежник и е бил връзката на ВМРО с Двореца. За него Македония е част от България и винаги се е считал за българин!
– Откъде идва близостта на фамилията ви с двореца?
– По време на Балканската война Йонко Вапцаров е бил подофицер, доброволец. Гръмва граната и затрупва Фердинанд и той изпада в безсъзнание. Дядо ми го изравя, качва го на гърба си и го носи 4 км до първия възможен пункт, където може да му се окаже помощ. Така го спасява! Оттам нататък Фердинанд е най-честият гост на нашата фамилия в Банско.
Но след това, когато трябва да се спаси от разстрел чичо ми, цар Борис не помага. Въпреки че е чужденец, той има много български черти в характера. Той тогава е следвал инструкциите на Германия.
– Вярно ли е, че дядо ви Йонко Вапцаров, заедно с Яворов, на практика освобождават Кавала от турско робство през 1912 година, но за това рядко се споменава?
– Йонко Вапцаров още 17-годишен излиза като комита, формира чета все от известни банскалии – Симеон Молеров, Ангел Балев, Пейо Яворов също е бил в неговата чета. Тази чета по време на Балканската война се бори за освобождението на Пиринска Македония, която не е освободена от турците. Това става през 1912 година. Основният генерал, който е действал в този регион, е бил ген. Стилиян Ковачев. Ген. Ковачев, който е имал 50-хилядна армия, по тактически причини не може да продължи надолу към Кавала и спира до Драма. Тогава четиримата войводи Вапцаров, Яворов, Чернопеев и Чаков му казват: “Ние сме решили да рискуваме, дай ни четири здрави коня и български униформи!”. Ген. Ковачев се опитал да ги разубеди, но те му казват, че твърдо са решили. Четиримата отиват една вечер и оглеждат Кавала от възвишенията. След това отиват право при валията, казват му, че градът е заграден от българската армия и го призовават да сложи оръжие! Ако до полунощ не го направят – ще бъдат бомбардирани! Турците са страшно притеснени.
А те са само четиримата – няма никакви български войски. Имат около 20 четници, които чакат извън града. А в Кавала има цял турски гарнизон. Австрийският консул отива при валията и му казва: “Те те подвеждат! Не виждаш ли, че няма никой зад тях!?”. Тогава Яворов преговаря с тях и казва: “Това са глупости, нашите войски са тук! Ако искате да проливаме кръв, отговорността е ваша!”. Слухът стига и до населението, то започва да се бунтува, излиза по улиците да посреща „идващата“ българска войска. Тогава валията взема разумното решение да се предаде Кавала.
Така четиримата войводи освобождават Кавала от турското робство
Чернопеев и Вапцаров отговарят за опазването на реда в града, Яворов – за администрацията, а малкото четници организират българското население, което живее там, да помогнат. Турците се разоръжават, слага се ред, за да няма изстъпления в града. Чак след 3-4 дена пристига българската войска във вече свободния град.
Дружбата на дядо ми с Яворов е емблематична. В “Хайдушки копнения” Яворов разказва преживяното в четата на дядо ми. Дядо ми да е бил толкова близък с Яворов, извършили са толкова геройства за България и в един момент нашите историци го “изваждат” от всички исторически събития по това време… Никъде не се цитира! Дори сега, преди няколко месеца, когато се честваше 100 години от Балканската война, историкът проф. Димитър Гоцев разказа как е била освободена Кавала, но не спомена, че единият от четиримата войводи е бил дядо ми Йонко Вапцаров! Или Гоцев не е информиран достатъчно, или го прави умишлено!
– Освен че са писали доноси за дядо ви македонистите са пречили и на баща ви Борис, и на вас…
– Когато издигат баща ми за първи секретар на ОК на БКП в Благоевград, Крум Радонов, понеже вижда, че всички хора са за него, на конференцията при избирането става и казва: “Нека да каже защо се казва Борис?!” Действително, той е кръстен на царя. Тогава баща ми отговаря с чувство за хумор: “Щял съм категорично да възразя да ме кръстят така, ако съм имал възможност… просто съм бил много малък!” Той остава 10 години първи секретар, а на погребението му имаше народ по целият път от Благоевград до Банско, който никой не го е карал да излиза! Страшно го обичаха хората!
А колкото до мене – аз затова се отказах от дипломацията и преминах в частния бизнес, защото чувствах отвсякъде, че ми се пречи. Тръгвам нещо да правя – и ме спират! В Торонто бях изпратен с идеята да изгладя отношенията с българите, избягали от страната ни в периода около 1947 година поради това, че българското правителство, под натиска на Коминтерна, ги е карало да се пишат македонци вместо българи.
Докато бях в Канада, бях много добре приет от всички, които са емигрирали навремето от Македония – основно заради дядо ми Йонко. И всички говореха много хубави работи за него. И това беше преди 10 ноември и би било нормално те да са резервирани към мен като консул на комунистическата държава. Тези хора бяха от тези, които са карани да се пишат през 1947 година македонци и при отказ са пращани в лагери.
Но е факт, че и преди, и след 10 ноември 1989 г. в България си има лоби, което е на македоно-сръбски, а не на български позиции.
– Вие имате подозрения, че костите на чичо ви, поета Никола Вапцаров, са откраднати?!
– През 2008 г. Теодор Костов – внукът на леля ми Райна Вапцарова, погребва в гроба на Вапцаров майка си Елисавета Георгиева. Той отива при шефа на Централните софийски гробища и му показва фалшиво удостоверение за наследници, което е издадено преди 3 години, въпреки че валидността на такъв документ е 6 месеца. Въпреки това на Теодор му дават разрешение да погребе майка си там. Не е ясно защо е било нужно това, след като гробът на Вапцаров е двоен, което означава, че се състои от два парцела. Можело е да бъде използван свободният парцел до тленните останки на поета… Въпреки това плочата, която е 1 на 2 м чист гранит, дебелина 20 см., е разбита! Никой не е присъствал на счупването на плочата и на разравянето на гроба – нито от администрацията на гробищата, нито самият Теодор Костов, който погребва майка си, нито погребалната агенция! Оказва се, че никой не знае кога е станало това! Говорихме с гробаря, който е почиствал гроба. Той каза, че е
намерил някакви костици, но не и скелета… А Вапцаров е бил 2 метра човек!
Сезирахме прокуратурата, без резултат. Като мине определения 8-годишен срок, ние ще искаме ексхумация и ще видим дали са там костите на Вапцаров, или не. Силно се съмняваме, че костите му са там! Те са били изнесени, когато е погребана там Елисавета, и не са в България! Това може да е свързано и с отношенията ни с комшиите /македонците – б. а./. И след 10 години да се окаже, че гробът на Вапцаров е в Македония, защото костите му са там също като костите на Гоце Делчев!
– Защо кръстихте и сина си Никола – пак ли на поета?
– Близки сме с баба Ванга. Жена ми беше бременна. Попитах я, а тя ми каза: “Ке се роди още един Никола!” “Как още един Никола?!”, питам. А тя ми вика: “Еми, он ке си дойде с името!” И наистина – жена ми роди в същия ден и час, когато е разстрелян Никола Йонков Вапцаров! 23 юли в 9 часа вечерта…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
