Ина Симеонова е родена в София, завършва ВИТИЗ, след това години наред работи в БНТ.Кариерата на красивата тв дикторка и водеща стартира в началото на 80-те години на миналия век. Първите ѝ изяви са в рубриката „Седем дни за вас“ (наследила легендарния „Телевизионен обектив“ на Бригита Чолакова), излъчвана в дебютните издания на „Всяка неделя“. Заради перфектната си визия и професионалното поведение пред камерата младата дама с безупречна артикулация бързо се превръща в любимка на зрителите.В средата и края на 80-те Симеонова е водеща на „Едно от пет“ и „Мелодия на годината“. Конферирала е няколко издания на “Златният Орфей”. Участвала е със запомнящи се роли в три български игрални филма: „Борис I“, „Човек не съм убивал“ и „Баш майсторът фермер“.След падането на Тодор Живков от власт се изявява на телевизионния екран само за кратко (във външната продукция „Тв премиера“, излъчвана в събота по „Ефир 2“).В края на 90-те Ина създава свое собствено предаване за жените – „2 по 2 и 200“.
Майка е на две дъщери, които се занимават с класически балет и конен спорт. Голямата – Инес, учи в Париж, а малката – Красина, в Италианския лицей в Горна баня.Съпругът на бившата тв звезда – Красимир, се занимава с успешен частен бизнес.
– Г-жо Симеонова, имаше ли конкретен повод за интервюто, което дадохте на Би Ти Ви наскоро, или просто „случайно” са се сетили за вас?
– Юбилеят ми мина отдавна, значи не е това /смях/. Нищо особено. Не се е случило около мен, освен да приемем, че странно си промених творческия път. Тоест, творчеството ми не е свързано вече с екрана, а с изявата, с творчеството да се занимавам с коне. И покрай моята дъщеря най-вече това се случи.
– Вашият съпруг, който е известен бизнесмен, ви помогна да инвестирате в новото си амплоа? То е доста скъпо и единици в България могат да си го позволят. Красимир увлечен ли е по конния спорт?
– Не, няма увлечение, освен че и той покрай нас много харесва конете. Но действително без него нямаше да успеем да правим това, което е в момента.
Ние въобще много подкрепяме децата си във всяко тяхно начинание. Голямата ми дъщеря дълго време играеше балет. Водихме я по оперни спектакли, играха балет и двете – и малката, и голямата, аз отново бях непрекъснато с тях… И в момента, в който голямата приключи с балетните си занимания, малката изведнъж каза: „Я, аз пък тогава ще се насоча към нещо съвсем различно… “, и така започна с конния спорт. Но той не е случаен, защото аз
преди много години също съм имала собствен кон
който не можах да яздя, защото си раждах дъщерите. Беше много красив кон, порода „Хановер”, но се наложи да го продадем, тъй като нямаше кой да ми гледа децата.
Още като студентка във ВИТИЗ се наложи да се науча да яздя заради участието си в едни филмови продукции.
– Как попаднахте в БНТ и станахте едно от най-известните й лица? Завършили сте ВИТИЗ и може би сте искали да се посветите само на киното, на театъра, но телевизията е изпреварила, така да се каже, тези две други изкуства?
– То стана паралелно. Първо имаше конкурс за говорители и аз се явих.
Две години не ме приемаха във ВИТИЗ и трябваше да работя. Станах обикновен оператор в изчислителен център, с нощни смени. Беше много отчайващо за 18-годишен човек, но се появи този конкурс и майка ми насила ме накара, защото аз повтарях: „Глупости, мен във ВИТИЗ не ме приемат, ти искаш там да ме вземат, аз не се харесвам, не, не…” . Заведе ме едва ли не насила, аз бях на път да се откажа. Видях към 700-800 човека тълпа на ул.”Поп Андрей”, тогава БНТ се намираше там, не знам как ги беше побрала тази тясна уличка. Не можеше да се мине, за да видиш кой номер си по списъка. И майка ми с ритници едва ли не ме накара да се явя. А аз исках да си тръгвам. „Къде ли, викам си, си тръгнала…”, защото имаше едни красавици, гримирани, нагласени, с шапки… Какво ли правя аз тук?” В крайна сметка отидох, явих се, стигнах до финала, останахме трима. Избраха мен, Димитър Игнатиев и Райчо Райков, ако си го спомняте. Райчо обаче почти не четеше новини, той стана редактор направо към „Информационна агенция”. Беше много добър като журналист.
Имахме пробен период, но, не щеш ли, юли-август, вече не помня, се държаха изпитите във ВИТИЗ. Явих се от амбиция, за да докажа, че в крайна сметка ме приемат и там. Приеха ме.
– Майка ви човек на изкуството ли беше?
– О, не,
беше медицинска сестра във физиотерапевтичен кабинет
Най-обикновен човек. Не е сбъркала, че трябва да се занимавам с изкуство.
– С кои от известните впоследствие БГ актьори бяхте в един клас?
– С Марта Вачкова, с Владо Пенев, с Таня Шахова, с Ирен Кривошиева…
– Много звезден курс! Поддържате ли отношения с колегите си от ВИТИЗ?
– Интересното е, че Таня отиде в телевизията, а аз излязох.
Нали сега е редактор в „Апартаментът” при Марта Вачкова, доколкото разбрах. Трябва да се обърнат нещата. Аз да отида в киното.
– Само че двете с Марта водят шоу. Сега, ако наречем новините по времето на Тодор Живков „шоу”, не искам да ви обиждам, но наистина човек трябва да се отнася с хумор, с ирония към официозното представяне на събитията по онова време…
– Тогава имаше едни задължения, едни определени норми… Не може да си с такава коса, с онакава коса, не може да си с такава дреха, с такова деколте, с такива бижута…Не можеше висящи обеци да слагаш…
– А какви?
– Ето такива /показва – б.ред./, които сега нося. Съвсем прибрани. Не можеш да сложиш висящи халки, обеци, ужас – свали обеците… Не можеш да си позволиш някаква по-екстравагантна прическа…
– Всичко беше много унифицирано!
– В рамки, да го наречем. Не мога да го нарека точно „унифицирано”, но имаше закони. Не можеш например да се явиш без ръкави или пък по презрамки. Буф! Ужас!
Но аз не намирам толкова лошо да е било, защото все пак си някакво лице, налагаш стил, налагаш образ… На това лице човек трябва да има някакво уважение и да вярва в това, което му казва от екрана. Аз, ако се явя с пера в ушите, как ще ми повярвате? Все пак съм била социален говорител.
– В БНТ вие сте се срещнали и сте работили с цяла плеяда от наистина легендарни български говорители. Разкажете нещо за тях. Например какво се случи с Татяна Титянова?
– Тя беше хубаво момиче, по-различна искаше да бъде, на нея са й казвали: „Свали тези висящи обеци!”
– Да, обеците са наистина зловещ детайл от неразгаданата и досега гибел на Титянова. Но е интересно с кои от вашите по-възрастни колеги от БНТ се сприятелихте, даваха ли ви професионални съвети – не като ментори, а като хора с натрупан опит?
– В началото никой млад човек никога не е приет добре. Винаги е гледан подозрително. С известна доза дори омраза.
– Омраза?! Че защо?!
– Ами, защото заемаш чуждо място, защото можеш да го изместиш. Младите хора не се гледаха с добро око. Сега не знам как е. Поначало има много млади хора в телевизиите в момента. Което е много хубаво. Но тогава беше доста трудно да стигна до…
Пръв ми подаде ръка Георги Ламбрев
Всъщност той ме и научи как да стоя пред камерата, как да говоря, Мария Тролева – след него, после – Христина Христова, и вече Анахид, Филипов, но постепенно… Обаче първите бяха Ламбрев и Тролева.
– Как се справихте с това неодобрение, което е било по принцип заради младостта ви, а не конкретно към вас като човек и професионалист?
– Никой не се появява абсолютно научен и абсолютно готов за нещо в каквато и да е професия. Как се справих? Де да знам! Може би имам силна психика. Това ми е помагало.
– Носят се легенди за това как говорителките са били любимки на хората от ЦК на БКП…
– Аз май не бях от любимките на властта. Имаше вече много големи любимки преди мен и докато аз стана любимка, тя, властта, се смени. И аз не можах…
– … да станете любимка на следващата власт?
– При следващата власт просто бях бременна с голямата ми дъщеря и не ходех по демонстрации в градинката пред „Кристал”. Нямаше начин – бях бременна в седмия месец. Та не можах да се уредя с „любимство” нито при старата власт, нито при предишната. Което никога не ми е липсвало. Не съм се и стремяла към това. Поначало политика и такива изяви не ме привличат.
– Вие предпочитате да сте в частния живот, да се посветите на някаква кауза, свързана повече с „традиционно” женската проблематика, така ли?
– Не, не мога да кажа това. Опитвах се да направя едно предаване за жените, аз тогава го казах и по Би Ти Ви. Това беше едно от малкото женски предавания и едно от първите. Добре, ама като се смениха нещата и властта в БНТ, аз бях на 38 години. Предложих им вариант за същото предаване и те ми казаха: „О, това е толкова остаряло, толкова старомодно. В никакъв случай.
Плюс това и ти си стара вече”
Викам им: „Ами, добре”. И си тръгнах.
– Но Бригита Чолакова например водеше до последно. А тя беше много по-възрастна от вас.
– Е, Бригита беше друг случай.
– Защо да е била?
– Защото тя успя да стане любимка на властта.
– Ина, повечето българи смятат, че сте съпруга на космонавта Георги Иванов. Това дразни ли ви, или ви ласкае?
– Не го познавам до ден-днешен! Излезе отнякъде тази история. Георги Иванов беше член на журито на „Златният Орфей”, това беше най-абсурдната дивотия, която бяха съчинили. Аз бях водеща на този „Златен Орфей”. Оттам тръгва това, докато аз изобщо не го познавам. Чувала съм и хиляди други нелепици за себе си.
Най-напред, в самото начало като се появих в телевизията, нали съм Симеонова, ми казаха, че съм… някаква далечна роднина на цар Симеон?!
Бяха ме омъжили за Краси Гергов. Само че не бях аз, а друго момиче. Това са от последните клюки. Даже ми се обади един колега от ВИТИЗ да ме пита може ли да отвори магазин на еди-кой си голф клуб… И аз казах: „Но защо ме питаш мен, аз откъде да знам…?” – „Ами, ще питаш мъжа си” . – “Той обаче няма нищо общо с голфа!” – „Ама Краси Гергов, той не ти ли е мъж?!” – „Не, него даже не го и познавам. Стига вече глупости.”.
Приписваха ми и хотели в чужбина…
– Тези мъже сигурно са поласкани да ги наричат ваши съпрузи, тъй като никога не го опровергаха…
– Моята дъщеря и внукът на Георги Иванов – Крис Антъни, са съученици. От детската градина са заедно. Та познавам внука, но не и дядото.
– Дано след това интервю ви “разведат” най-после с първия БГ космонавт! А какви още абсурди сте чували за вас – освен това, че ви женеха за известни мъже?
– Това, че ме ожениха за двама известни, си беше най-абсурдното.
– Е, все пак не ви ожениха за неизвестни! Но откъде дойде слухът за хотелите?
– Де да беше вярно! Откъде тръгна всичко? Ние много дълги години ходим на едно и също място – в Тайланд, на остров Пукет. Даже преживяхме цунами…
– Това си е сензация! Как се спасихте?
– Всъщност потърпевш беше само мъжът ми. Голямата вълна него го застигна и той успя с бягане, само по бански, да се спаси. Ние бяхме на четвъртия етаж на хотела, в който обикновено отсядаме. Първият етаж беше разрушен. Избягахме, спасихме се, но беше една страшна, грозна и тъжна картина, защото тайландците са много усмихнати хора. Неслучайно Тайланд се казва „Страната на усмивките”. Ние ходим там 12-а или 13-а година и ги познаваме хората.
– А вие как се спасихте? Пак ли с бързо бягане?
– Ние стояхме на терасата на четвъртия етаж. Аз имам снимки.
– Вие си стоите и спокойно снимате как чудовищната вълна се приближава към хотела?! Много е екстремно!
– Имам записи. Аз затова се занимавам и с конен спорт – защото е екстремно.
– Но когато вълната се е приближила, предполагам, че сте хвърлили устройството за снимане и…
– … никой не знаеше какво е това. Дори местните хора. Всичко започна много лежерно. Не се хвърли веднага голямата вълна. Унищожителната беше третата по ред. Просто излиза една кална вълна и стига доста високо, залива басейна, после се отлива. Тогава мъжът ми избяга по бански, той всяка сутрин ходеше да плува. Дойде да ни вика: „Вратата отключете, отворете!” А ние с двете деца седим горе. И аз викам: „А, чакай, сега ще снимам, нещо става!” И започвам да снимам. И след това започна поредицата от вълни. Аз стоя и викам: „Какво е това, какво се случва?!” Никой обаче не знае. Накрая се усетихме, че това е цунами. Особено когато видяхме голямата вълна, която унищожи първия етаж. Аз имам хубави кадри – в професионален смисъл. Ако бяхме слезли в любимия ни ресторант на брега да закусим, сигурно нямаше да ни има. Трима души от нашия хотел загинаха. После се сближихме със собственика, та оттам най-вероятно тръгна тази клюка, че хотелът е мой, защото ходехме и след това. Тогава там беше една наша позната, която ни попита: „Ама вие ходите все в този хотел, той сигурно е ваш!” Викам й: „Как ще е наш?!” – „Е-е, не искате да кажете!”.
– Какво ви се случва извън семейството, извън конния спорт, г-жо Симеонова? Ето, вървят толкова сериали, в които играят и актьори, доста по-възрастни от вас. Не ви ли поканиха в някой от тях?
– Не, една–единствена покана имах от Виктор Божинов.
Изиграх една съвсем малка роля в „Кантора „Митрани”
– филм за адвокати. Ролята беше много малка, епизодична, и с това се приключи. Миналата година това направих единствено. Но аз си мисля – останах в България, не живях примерно 10 години по света, за да кажат: „Ей, дайте сега, тя е била навън, дайте ще я снимаме нея в новия филм, защото е била в чужбина!” Има обаче и нещо друго – аз почти не гледам телевизия.
– Вие.. не гледате.. телевизия?!
– Да, с изключение на новините.
– Новините са останали вашата любима рубрика?
– Но ги гледам задължително само на три телевизии. Много ми харесват водещите в Би Ти Ви, защото са само млади хора, научили са се да работят пред камера, аз им вярвам… В БНТ като че ли съществуват още старомодни тенденции, за съжаление /смях/.
– Вярно ли е, че Хачо е бил вашият покровител в БНТ?
– Истината е, че той всъщност ме остави в телевизията на работа. Тогава той беше председател на журито, което избираше лицата на конкурса. Той ми помагаше не толкова като говорител, а когато водех забавните програми. Както и Младен Младенов.
– Скандалът с друга ваша дългогодишна колежка – Васа Ганчева, какви емоции предизвика у вас?
– Не знам подробности, спомням си, че когато Сашо Авджиев почина, пак ме питаха: „Ама защо така се случва, ето Васа, сега Сашо, какво става?” И аз им казах: „Човек не трябва да се предава. Това е едно предаване от тяхна страна”. Имам предвид, че като останеш без работа, не е начинът да се смачкаш съвсем, да се депресираш и да се загубиш в пространството.
– Човек може да намери друго поприще.
– Абсолютно, телевизията не е сто процента живот.
– Фенка ли сте на Лили Иванова?
– А, Лили е невероятен човек! Познавам се с нея. От Лили човек може само да се учи. Не съм певица, но се възхищавам от нейната дисциплина, от начина й на живот, от това как до ден-днешен изглежда и продължава да прави нещата… Ето, тя не се е предала например. В един момент се чудеха как да я смачкат, да я подиграват, но тя продължава да е номер едно. Няма кой да я замести…
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
