Тодоровден – Конски великден
През първата събота веднага след Сирни Заговезни българския народ и Българската православна църква честват Тодоровден – наричан още Конски Великден. На този ден църквата отбелязва паметта на двамата светци войни Теодор Стратилат и Теодор Тирон. Те също са загинали в името на вярата като повечето ранни християни. Освен тях двамата съществува и още един светец със същото име – Св. Теодор Студит. Името на Св. Тодор е събирателен образ и на тримата светци. Смята се, че Свети Тодор е покровител на конете. Конски великден или Тудорица са другите имена на Тодоровден. Според народните поверия на този ден всяка година свети Тодор забивал копието си в земята и връзвал коня си за него и отивал при Бог, за да го моли за лято. По традиция на този ден се правят така наречените „кушии“ или надбягване с коне и игри, а според професор Тодор Балкански, “ту дор” е бил месецът на пролетното равноденствие, когато са проверявали дали конете в селото след студената дълга зима са силни, бързи и издръжливи.
Празника на тези светци войни се отнася към българските традиционни празници. Тодоровден е празник, който е разпространен по цялата етническа територия на българите. Той е част от празничния Великденски цикъл. Поради това и той като повечето пролетни празници е подвижен, т.е. неговата дата зависи от Великден.
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Свети Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат никаква храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, всички християни се хранили с варено жито. Юлиан разбрал, че замисълът му бил разкрит и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход. Неговата обредност е свързана с наследството на прабългарите и това е напълно естествено, тъй като нашите предци са били конен народ. Но към тази категория отнасяме не само прабългарите, но и славяните и траките. И древните българи и траките са били прочути със своите коне, за които говорят и древните автори. За разлика от славяните и траките, които са били уседнали земеделски народи – прабългарите са били номади. Въпреки това и при тях се наблюдавали тенденции към установяване на уседнал начин на живот. За това говорят останките от старите български столици.
Въпреки тези промени конницата продължавала да играе много важна роля в старобългарската армия. Тя е била една от най-силните в Европейския Югоизток и на нея са разчитали много нашите владетели по време на война.
Конят поради тези причини е бил на висока почит. Той е свещенно животно при траки и прабългари. Смъртта на боен кон причинена от немарливост се е наказвала със смърт. И това е било напълно естествено, тъй като благодарение на конете българите са извоювали множество военни победи.
Старобългарската традиция изисквала поне веднъж всяка година провеждането на строеви преглед. Този преглед на бойни коне е бил едно от задълженията на висшите сановници и българските владетели.
С приемането на християнстовото като държавна религия тази традиция се е запазила. Годишните прегледи започват да се извършват всяка година на Тодоровден.
Още тогава са се провеждали състезания с коне, които българите наричали кушии. Това се е правило с цел да се проследи физическото състояние на конете –дали са годни за военна служба или не.
На Тодоровден участие вземат ергени и млади мъже. Самите кушии започват още след службата в църквата. Този празник е много важен за българското общество. Той спада към групата на онези при които се извършват ритуали и обреди на социализиране младите мъже в обществото на пълноправните българи.
На този ден жените приготвят обеден хляб, който раздават на съседи, близки приятели и роднини. Като всяка жена гледа да не е последна. Тази, която остане последна нейните коне ще окраставеят. Поради голямото си значение за българите, този пролетен празник се нарича още Тодорица и Конски Великден. Той е от тези празници, чиято традиция е жива и днес.
