Тодоровден

Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. 

На този ден имен ден празнуват: Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка

Традиции и обичаи на Тодоровден

Легендата разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне (кушии). Затова празникът е наричан още и Конски Великден.

Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и затова го наричат и “Булкина неделя”. Според традицията до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се обреди за здраве и плодовитост на младите булки.

Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

Източник: http://www.imen-den.net

от

Нина Тодорова

28 февруари 2015, 09:30

Нина е главен редактор на Kulinaria.bg, изкусен майстор в кухнята и естет.
Обожава фотографията, любител е на автомобилите и високите скорости, най-вече Бъмбълбий.

Небето е лимитът. Полетите и скоковете от високо – изключително изживяване, скоковете в дълбоко – истинско предизвикателство.
Отхапаната ябълка е страст, особено гарнирана с шоколад и сладолед. Винаги може повече и още!

Празнува се в първата събота след Сирни Заговезни. Тя се нарича Тодоровска, Тудорска неделя по името на празника Тодоровден, който е винаги в съботата от тази седмица, Тримирна неделя /по обичая да се тримири през първите три дни/, Черна неделя.
Тодоровската събота, Тодоровден, Тудорица навсякъде се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва и названието Конски Великден. Празникът е известен още като Конски Великден. Това е стар прабългарски обичай, посветен на здравето на конете.
Основното в обичайно-празничния комплекс са онези обредни действия, които се изпълняват за осигуряване на здраве на конете.
Жените приготвят обредни хлябове с украса като конче, подкова и всяка бърза първа да раздаде хляба си с орехи, чесън, сол. От тези :бредни хлябове слагат по малко и на конете си. За здраве на конете се раздава и варена царевица. За празника трапезата е от постни ястия, постни чорби и варива, хлябове и погачи. Първата храна са мекиците,различни видове бухти.

GD Star Rating a WordPress rating system

ТОДОРОВДЕН, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Тодоровден – Конски великден

През първата събота веднага след Сирни Заговезни българския народ и Българската православна църква честват Тодоровден – наричан още Конски Великден. На този ден църквата отбелязва паметта на двамата светци войни Теодор Стратилат и Теодор Тирон. Те също са загинали в името на вярата като повечето ранни християни. Освен тях двамата съществува и още един светец със същото име – Св. Теодор Студит. Името на Св. Тодор е събирателен образ и на тримата светци. Смята се, че Свети Тодор е покровител на конете. Конски великден или Тудорица са другите имена на Тодоровден. Според народните поверия на този ден всяка година свети Тодор забивал копието си в земята и връзвал коня си за него и отивал при Бог, за да го моли за лято. По традиция на този ден се правят така наречените „кушии“ или надбягване с коне и игри, а според професор Тодор Балкански, “ту дор” е бил месецът на пролетното равноденствие, когато са проверявали дали конете в селото след студената дълга зима са силни, бързи и издръжливи.

Празника на тези светци войни се отнася към българските традиционни празници. Тодоровден е празник, който е разпространен по цялата етническа територия на българите. Той е част от празничния Великденски цикъл. Поради това и той като повечето пролетни празници е подвижен, т.е. неговата дата зависи от Великден.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Свети Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат никаква храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, всички християни се хранили с варено жито. Юлиан разбрал, че замисълът му бил разкрит и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход. Неговата обредност е свързана с наследството на прабългарите и това е напълно естествено, тъй като нашите предци са били конен народ. Но към тази категория отнасяме не само прабългарите, но и славяните и траките. И древните българи и траките са били прочути със своите коне, за които говорят и древните автори. За разлика от славяните и траките, които са били уседнали земеделски народи – прабългарите са били номади. Въпреки това и при тях се наблюдавали тенденции към установяване на уседнал начин на живот. За това говорят останките от старите български столици.

Въпреки тези промени конницата продължавала да играе много важна роля в старобългарската армия. Тя е била една от най-силните в Европейския Югоизток и на нея са разчитали много нашите владетели по време на война.

Конят поради тези причини е бил на висока почит. Той е свещенно животно при траки и прабългари. Смъртта на боен кон причинена от немарливост се е наказвала със смърт. И това е било напълно естествено, тъй като благодарение на конете българите са извоювали множество военни победи.

Старобългарската традиция изисквала поне веднъж всяка година провеждането на строеви преглед. Този преглед на бойни коне е бил едно от задълженията на висшите сановници и българските владетели.

С приемането на християнстовото като държавна религия тази традиция се е запазила. Годишните прегледи започват да се извършват всяка година на Тодоровден.

Още тогава са се провеждали състезания с коне, които българите наричали кушии. Това се е правило с цел да се проследи физическото състояние на конете –дали са годни за военна служба или не.

На Тодоровден участие вземат ергени и млади мъже. Самите кушии започват още след службата в църквата. Този празник е много важен за българското общество. Той спада към групата на онези при които се извършват ритуали и обреди на социализиране младите мъже в обществото на пълноправните българи.

На този ден жените приготвят обеден хляб, който раздават на съседи, близки приятели и роднини. Като всяка жена гледа да не е последна. Тази, която остане последна нейните коне ще окраставеят. Поради голямото си значение за българите, този пролетен празник се нарича още Тодорица и Конски Великден. Той е от тези празници, чиято традиция е жива и днес.

Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.

На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.

Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар“, въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение.

Двама от тях се воини-великомъченици – св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.

Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).

А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол).

Последният заедно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески подвизи.

Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.

Също така обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Тодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с колиао.

За благодарност към св. Тодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост да го почита.

Тодоровден по дати (2013-2020):

2013 – 23 март2014 – 8 март2015 – 28 февруари2016 – 19 март2017 – 4 март2018 – 24 февруари2019 – 16 март2020 – 7 март

Именници: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка

Днес отбелязваме Тодоровден. Ще ви разкажем повече за празника, възникването и традициите му.

Тази година Тодоровден съвпада с националния празник 3 март. Както може да се досетите, той е подвижен празник, който се празнува в събота през първата седмица от Великия пост по повод Великден, т.е. съботата след Сирни Заговезни. Днес честваме паметта на св. Теодор (Тодор). Името е гръцко и означава „божи дар” (нашето съответствие на гръцкото име е Божидар). Празникът е древен и датира още от ранните векове.

Този светец е прочут заради сблъсъка си с император Юлиян Отстъпник (332 – 363). Тъй като той бил езичник и се борел за възвръщане на езичеството, управникът решил да осуети Великия пост на всички вярващи в града, като тайно напръска постната им храна с кръв. Свети Теодор научил за замисляния план и известил патриарха на града, а християните били предупредени и се предпазили. Оттогава за благодарност се възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. Вари се жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

Народът разказва за светеца, че той, яхнал бял кон, отива при Бог и измолва от него да дойде пролетта и след това лятото. Днешният празник има и други наименования – Конски Великден, защото се организират многобройни надбягвания с коне, наричани кушии, и Булина Неделя – защото празнуват всички млади булки, оженили се през годината. По традиция те не бива да шътат и най-вече да месят и пекат хляб след изгрев слънце. Още неродилите булки се благославят, правят им се ритуали за плодовитост. Днес се измолва здраве и сила за конете.

Обредните хлябове, приготвени предния ден или преди изгрев, трябва да присъстват на всяка трапеза. От тях се дава и на конете – за здраве. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. Днес се ходи у именниците на почерпка и трапеза.

Днес празнуват Теодор, Тодор, Теодора, Тодора и всички производни. Честито!