Семейството актьори Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев ще получат наградата “Икар”-2013 за цялостен принос към театъра. По традиция наградите на Съюза на артистите в България се връчват всяка година на 27 март – Международният ден на театъра. За пръв път обаче отличието се дава на двама души едновременно.
Сигурно защото ние с Виолета сме двете половини на едното цяло, шегува се Васил. Истината е, че и двамата забележителни актьори имат безусловен принос в театралното изкуство, факт, добре известен на публиката със сребърни коси. Истина е също, че дни преди тържествената церемония в тесен семеен кръг, на 22 март, артистичната фамилия ще отбележи 78-ия рожден ден на Виолета.
Честито и по двата повода в аванс, казахме на двамата по телефона.
– Как се чувствате?
Виолета: Добре, чудесно даже! Винаги си спомням, че съм родена в първия ден на пролетта и съм орисана да бъда енергична, жизнена, щастлива, а и дълголетна, силно се надявам!
Васил: Оказва се, че да съм съпруг на Виолета е ролята, която най-дълго играя, но и най-много ми харесва. А откакто разбрахме, че театърът може и без всеки от нас, но ние без него не можем, започнахме още по-ревниво да следим присъствието на децата си на сцената.
– Представяте ли си живота по друг начин? Какво ви радва и кое ви натъжава?
Виолета: Не, не мога да си представя живота без Васко, ние сме половин век заедно, представяте ли си какво значи това? Равносметката е, че не можем един без друг, от ранна младост чак до днес. Не можем без децата си, без театъра. Ние сме един щастлив тандем и съм безкрайно благодарна на съдбата за това!
Какво ме натъжава? Бях направила около 100 роли, когато ме пенсионираха, бях все още в силата си, предложиха ме за “Аскеер”, но ме принудиха да сляза от сцената! Но пък написах биографичната си книга, която бе посрещната с огромен интерес!
Васил: Жребият ми отреди най-добрата съпруга и най-хубавите деца, а театърът даде хляб на цялата ни фамилия – какъв друг живот бих могъл да си представя! Оказахме се печеливш, щастлив тандем, каквото пожелахме, постигнахме го. Пет на пет и още веднъж на пет са пропорциите в семейството ни – петима мъже (с внуците), пет жени (с внучките) и петима (засега) актьори.
Натъжават ме обаче по-други неща – съдбата на актьорите ни днес, на пенсионерите, децата ни се разделиха – едни останаха в родината, другите заминаха далеч и не бързат да се връщат, ето с двамата ни внука общуваме само виртуално, по скайпа… Но пък поне другите са тук и всичките вървят по нашия път, дано поне това е за добро…
– Пожелавам и на двама ви здраве и творческо дълголетие!
Двамата в хор: Благодарим много!
Надя СТАМБОЛИЕВА
