Висящ хамбургер, висящи картофки, висящо кафе и висяща поничка, моля!
24.03.2013,
Публикувано в Животът
Чухте за „Висящо кафе в България„, нали? Инициатива, кампания, кауза? Няма значение какво е. Нещо добро е (поне на пръв поглед).
„Висящото кафе“ се популяризира основно с фейсбук страница, която е създадена на 22.03.2013 г. и само за 2 дни е харесана от над 10000 почитатели.
Накратко идеята е следната:
> влизате в заведение (доколкото разбрах, заведенията с висящи кафета трябва да заявят, че се включват в доброто дело),
>> поръчвате и плащате 1 или повече кафета повече, отколкото ще консумирате,
>>> това кафе/кафета, платени допълнително, са нещо като благотворителност към някой, който след вас влезе в заведението без пари и попита за „висящо кафе“.
Това е начин вие да почерпите някой, който не може да си позволи дори кафе.
Не пиша това, за да ви кажа само за инициативата с висящите кафета. Искам да споделя случай от моето ежедневие.
За последните 10-тина дни се случи да седна да пия кафе в Макдоналдс McDrive два пъти. И двата пъти на масата до моята седеше жена, скромно (бедно) облечена, тъжна, наблюдаваше хората и масите и не консумираше нищо. Просто влизаше в заведението, избираше си маса, сядаше и… толкова.
Личеше си, че няма пари. Стана ясно, че нито на посетителите, нито на персонала в заведението му прави впечатление това „присъствие“.
Първият път като я видях я попитах директно дали иска да й купя нещо. Тя ми благодари и отказа. Каза ми, че доста е вървяла и е влязла да седне да си починат краката й. Хм, може.
Когато я видях и втория път обаче там, реших да не я питам нищо. Отидох на касите и платих, да ги наречем „висящи“, хамбургер, картофки, кафе и поничка. Обясних на младата касиерка защо са и за кого са и я помолих да ги занесе тя, за да не стане ясно кой ги е платил. Момичето беше изумено. Каза, че трябва да има повече добри хора като мен, пожела ми вечен живот или нещо такова…
А аз просто отделих 4 лв. и купих на непознат храна. Толкова ли е странно?!
След като излязох от заведението, видях, че занесоха на жената подноса с поръчката. Не знам какво са си казали. Вярвам, че си хапна, дори да й е било неудобно. (Ще опитам някак да разбера.)
Простете, но не вярвам в успеха на „Висящо кафе в България“. Българите сме такъв народ, способен и склонен да опорочи всичко. Дано да греша!
