Моите пътувания в снимки

Матера е наистина уникален град! Преди няколко години, за първи път видях снимки от там, в един блог за пътувания и моментално мястото се нареди сред желаните от мен за посещение дестинации. Когато купихме билетите до Бари, дори имахме идея да спим поне две нощи там, но желанието да видим и други места в района естествено надделя и разпределихме нощувките по следния начин – 1 в Матера, 1 в Алберобело и 1 в Бари.  От летището в Бари до Матера има директен автобус, който спира на Piaza Della Visitazione, където се намира и гарата на Матера. Първият автобус тръгва в 00:30 часа, пътуването трае 1 час и 15 минути, а цялото разписание можете да видите на  сайта на http://pugliairbus.aeroportidipuglia.it/ .  Нашият полет пристигна рано сутринта и за нас беше удобен автобусът в 09:15 часа, билета струва 5 евро и се купува от шофьора. При закупуване на билети от сайта, цената е 6 евро, понеже има такса резервация от 1 евро. Не мисля, че има смисъл от предварителна резервация на билети, когато пътувахме ние, бяхме общо 6 човека в целия автобус. Дори да няма места, което е малко вероятно, винаги можете да отидете до Бари и от там да хванете влак на FerrovieAppulo Lucane до Матера (подробности за това, как се стига от летището до Бари и особеностите на гарите там съм описала в поста за Бари). Интересното е, че цената от 5 евро е само за автобусите, които тръгват в 09:15 и 14:40 часа, за останалите цената е 3 евро или поне така пише в сайта на http://pugliairbus.aeroportidipuglia.it/ . Нямам идея какъв е смисълът на тази схема, нито пък съм проверила дали наистина е така, но да се доверим на информацията в сайта :-)! 

Гарата/автогарата на Матера не се намира в историческия център на града, но все пак е на пешеходно разстояние от там (не повече от 10-15 минути). Лично аз останах неприятно изненадана от новата част на града и изобщо от местата извън старите части на градовете, които посетихме в Южна Италия – неуютни сгради, блокове в леко комунистически стил, абе изобщо не това, за което си отишъл в Италия :-)!

 Но когато тръгнеш по Via Domenico Ridola …

…и стигнеш до Piazza Giovannni Pascoli…

…и от панорамната тераса пред теб се разкрие гледката към  Sassi di Matera, определено си склонен да забравиш непривлекателните гледки на покрайнините :-)!

В тази връзка, аз препоръчвам задължително да направите нощувка в Матера,  при това в историческата част, защото градът е наистина уникален и неповторим, както през деня, така и през нощта – няма да видите друг такъв в Италия. Ако намирате трудности с намирането на приличен хотел на нормални цени, може да потърсите апартамент или стая в някоя платформа за отдаване на жилища под наем. Ние попаднахме на страхотен реставриран апартамент, издълбан в скалите с включена закуска от air.bnb за 69 евро на вечер. Мястото беше толкова очарователно, че чак не ни се излизаше…

Sassi di Matera (Камъните на Матера) се намира в италианската област Базиликата и  е най-стария обитаем град в Европа. Районът наоколо е населен още от ерата на палеолита. Градът е разположен върху варовиково плато и самите къщи са издълбани една над друга в скалите, като в по-късни години за строежа им  започват да се ползват тухли и камъни.

 Старият град, наречен Civita е сърцето на Матера, а около него са оформени два района: Sasso Caveoso  – по-старата и живописна част, стотиците пещерни жилища са разположени терасовидно и Sasso Barisano, където има голям брой реставрирани сгради и съответно районът е по-туристически ориентиран с много хотели, ресторанти и къщи за гости.  

 В центъра на Civita, където е най-високата част на града,  се издига катедралата на Матера, построена през 1270 година върху развалините на предишни крипти.

Жилищата са обитавани от хора до към 50 – те години на ХХ век, когато италианската комунистическа партия решава, че не може италиански граждани да живеят по този начин – в пещери, без врати и прозорци, без нормална канализация и ток. Обявяват Матера за „национален срам на Италия“ и изселват местното население в новопостроени блокове. Повечето скални жилища стават собственост на държавата, право да запазят собственост над тях имат само тези, които могат да си позволят да закупят новите домове. Дълги години никой не  полага грижи за уникалните постройки, вследствие на което те започват да се рушат.

В един момент хората от киноиндустрията откриват, че Матера е прекрасен естествен декор за снимки на филми на библейска тематика, в града са снимани може би повече от 40 филма. До края на 80-те години Матера остава необитаема, но благодарение на киноиндустрията, Юнеско и по-късното италианско правителство, градът става по-туристически ориентиран и животът в него постепенно се завръща.

През последните години Матера набира все повече популярност, особено след като Мел Гибсън избира мястото за снимки на филма „Страстите Христови“ . Броят на посетителите на града стремглаво нараства, но най-интересното е, че дори да има много туристи, когато се завъртиш из малките древни улички, особено в по-крайните райони, добиваш усещането, че си в съвсем пуст град в друга епоха.

През 2019 година, Матера ще бъде европейска столица на културата заедно с Пловдив. 

Когато дойде време за вечеря, нямахме възможност да пробираме заведения, понеже заваля дъжд. Затова решихме просто да отскочим в заведението срещу апартамента ни – Morgan Ristorante Pizzeria, което се оказа добро попадение. Типично за Матера, ресторантът е вкопан в скалата и е на три нива, предлага уютна обстановка и добра кухня.

Antipasto Tipico Lucano

Carpaccio de Boeuf

Tagliolini al tartufo lucano

За наш късмет, след вечерята дъждът вече беше спрял и имахме възможност да се разходим из нощна Матера.

Следва продължение….

Потсдам
е град в немската провинция Бранденбург, разположен на река Хафел и се намира на около 30 километра от Берлин. Пътуването с влак, от Берлин до там, трае
приблизително половин час, а влакове има буквално на всеки 10-20 минути (справка – https://www.bvg.de/en/), което прави града изключително удобен за еднодневно
посещение. Необходим ви е билет за зона АВС (3,30 евро) или целодневна карта за
същата зона (7,40 евро). Предимството на целодневната карта е, че може да я
ползвате и за градския транспорт в Потсдам. 

За
германците Потсдам е като Версай за французите или Уиндзор за англичаните – до
началото на XX век, градът е официална резиденция на пруските крале. Затова и
повечето хора свързват името му най-вече с двореца Сан Суси. Всъщност, Потсдам
е изключително приятен за разходки и извън дворците, поне за нас беше един вид
бягство от винаги динамичния Берлин. Честно
казано, ние наблегнахме повече на разходката в града, отколкото на посещението
на дворците.

Alter Markt е историческият център на града. В средата на площада се издига 16 метров
мраморен обелиск от 1753 година, а самият площад е заобиколен от красиви
сгради, като църквата Свети Николай, Градския дворец и сградата на кметството. Повечето сгради били разрушени от бомбардировки през Втората Световна
война, а реставрирането им отнело 36 години. 

Недалеч от Alter Markt, се намира Neuer Markt, един от най-добре запазените барокови площади в Европа. Сградите наоколо датират от XVIII
век.

Едно
от най-чаровните места за разходка в Потсдам, несъмнено е   Holländisches Viertel  (Холандския
квартал). През периода 1732 – 1742 година, като част от разширяването на града,
 са изградени 134 червени, тухлени къщи от холандски архитект. Това е
най-големият комплекс от холандски къщи извън Холандия. Разходката наоколо е
истинско удоволствие – по улиците има разни малки занаятчийски магазини,
кафенета и ресторанти.

В
близост до Холандския квартал се намира Nauner Tor – една от четирите порти служили за
вход към стария град. Първоначално е имало крепостна стена, която е свързвала
Nauner Tor с Jägertor и  Brandenburger Tor. Днес, вместо
със стени, портите са свързани с алеи за разходки. 

След
15 минутна разходка извън историческия център на Потсдам се достига до руското
селище Александровка. Селището е построено през XIX
век в израз
на приятелството между пруския крал Фридрих Вилхем III
и руския цар
Александър. Къщите са дървени и в типичен руски стил. Руското селище и
Холандския квартал в Потсдам са обявени за част от културното наследство на Юнеско.

Brandenburger
Straße  – пешеходна улица в Потсдам

Brandenburger Straße завършва
с Brandenburger Tor – порта от 1770 година. Арката е издигната като триумф на
победата в Седемгодишната война на Португалия, Прусия и Великобритания  срещу
Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция за колониите в Северна
Америка и Индия. Преди това на мястото е имало друга врата, но тя била
демонтирана.

След
като преминете Бранденбургската врата, ще се озовете до един от входовете на
парк Сан Суси. Паркът е огромен и е популярно място за разходки не само сред
туристите, а и сред местните. Зимата определено не е най-подходящото време за
посещението му – няма никаква зеленина, а статуите са покрити с някакви дървени кутии.
Това, което най-много ме изуми е, че вечерта алеите изобщо не бяха осветени, самият дворец Сан Суси също тънеше в мрак. 

През
1744 година паркът Сан Суси е проектиран като овощна градина на Фридрих Велики.
Благодарение на красивата гледка, която се разкривала от мястото, в краля се
поражда идеята да направи мястото своя лятна резиденция. Така се появява
Schloss Sanssouci, а през следващите години са построени и новите дворци.
Склоновете около двореца били използвани за зеленчукови и цветни градини.

Приключихме деня с разходка из нощен Потсдам и вечеря в Холандския квартал.

*КРАЙ*

Дрезден се намира по средата на пътя между Прага и Берлин и решихме да направим спирка там, макар и само за няколко часа. При купуването на билети от сайта на Deutsche Bahn, има възможност да се закупят със stopover до 48 часа, като цената остава същата, а понякога е възможно да излезе и по-евтино, ако билетите за най-ниската тарифа на директния влак са свършили. Във всеки случай, със сигурност е по-евтино, отколкото, ако си закупите по отделно билети  Прага – Дрезден и Дрезден – Берлин (най-ниската тарифа за всяка една от тези отсечки е 19 евро, а за  Прага – Берлин е 29 евро). Пътуването от Прага до Дрезден (а и от Берлин ) е около 2 часа и ако имате повече време в някой от тези градове, препоръчвам посещение на Дрезден, със сигурност има какво да се види!

Централна гарата в Дрезден е един от най-важните транспортни възли в Германия. През 1945 година е разрушена по време на бомбардировките и възстановена отново след войната. Гарата е на пешеходно разстояние от историческата част на града и е разположена в единия край на главната търговска улица Prager Straße, която ще ви отведе  в центъра.

Prager Straße – нарича се така, защото навремето от тук е започвал пътят към Прага. Днес, улицата е пешеходна, с много магазини и води до един от площадите на Дрезден – Altmarkt.

Altmarkt (Стария площад)- в продължение на векове, площадът е бил център на Дрезден. В миналото наоколо се издигали красиви барокови сгради, разрушени от американските и английски бомбардировачи през февруари 1945 година. Почти цялата централна част на града е унищожена и макар днес градът да е възстановен, средновековният чар на много места като това е загубен завинаги.

Kreuzkirche (Църквата на Светия Кръст) се намира в ъгъла на Altmarkt и е от началото на XII век. Сградата е най-големият църковен храм в областта Саксония и е разрушавана изцяло няколко пъти – два пъти в мирно време от пожар и два пъти по време на война от бомбардировки. След всяко от тези разрушения е била възстановявана наново.

Neumarkt (Новия площад)

Frauenkirche (Женската църква) е построена в средата на XVIII век по проект на Георг Бер. Църквата е изцяло разрушена по време на Втората Световна война и прословутата бомбардировка над Дрезден. Интересното е, че сградата оцелява на 13.02.1945 година, когато е разрушен целия исторически център на града, а рухва ден и половина по-късно. Планове за реставрацията на Frauenkirche има още непосредствено след войната, но в действителност градежа на днешната църква започва 1994г и завършва през 2005 година. Ако се вгледате във фасадата на сградата, ще забележите, че на места са използвани оригиналните камъни от разрушената църква, грижливо събрани и съхранени от жителите на Дрезден. Днес, величественият силует на Frauenkirche  е един от символите на Дрезден.

Само на 5 минути пеша от Neumarkt и Frauenkirche се намира река Елба.

А там със цялото си великолепие пред вас се разкрива Brühlsche Terrasse (Терасата на граф Брюл) или наричана още Балкона на Европа. Ансамбълът от сгради, който се издигат тук е построен върху старите крепостни стени на града. През 1739 година граф Брюл имал на това място дворец и частна градина, която по-късно, през 1814г, била отворена за публични посещения. Днес терасата е популярно място за срещи и разходки. Както останалите исторически места и това било разрушено до основи по време на бомбардировките през 1945г. Това, което най-много впечатлява в Дрезден е как жителите му възвръщат бароковия облик на един напълно унищожен от войната град и днес, като се разхождате из историческата му част, трудно бихте повярвали, че тези сгради всъщност са строени във втората половина на XX век!

Schloßplatz (Площад на замъка) , тук се намира кралската резиденция на царете на Саксония, както и църквата Katholische Hofkirche.

В близост до Schloßplatz зад Katholische Hofkirche  се намира Theaterplatz, където е сградата Дрезденската опера.

Semperoper е построена между 1871 и 1878 година и е наречена на своя създател архитекта Готфрид Земпер. Операта е с една от най-добрите акустики в света. Сградата претърпява две основни възстановявания след Втората Световна война. За да я разгледате подробно, може да се запишете на обиколка с гид.

Der Fürstenzug (Шествието на саксонските крале) е забележителна 102 метрова мозайка на която са изобразени всички саксонски крале и е създадена между 1904 и 1907 година. Впечатляващата мозайка се намира на улица Augustusstraße  и се състои от 25 000 порцеланови плочки, като само 200 от тях са пострадали по време на бомбардировките.

И това беше всичко, което успяхме да разгледаме за близо 4 часа в Дрезден, както и да хапнем вурстчета и да пием по един Glühwein  на улица Münzgasse. Наоколо цареше предновогодишна подготовка,  а нас ни чакаше път до Берлин, където ние щяхме да посрещаме Нова година. Дрезден, определено заслужава повече време за посещение, на мен ми хареса дори през зимата, а предполагам, че през пролетта и лятото е още по-прекрасен. Може би някой ден отново ще се случи да минем от там, още повече, че не успяхме да видим Цвингер!

Следва продължение……       „Нова Година в Берлин“     и      „Потсдам“ 

Името Nove mesto (Новият град) е донякъде подвеждащо, защото тази част на града е основана още през 1348 година от Карл IV и с нейното построяване, Прага става третият по големина град в Европа през XIV век. Въпреки, че Новият град първоначално е бил построен в готически стил, сегашните сгради са от края на XIX век, когато по-голяма част от оригиналните постройки били съборени, в резултат на което, архитектурата е смесица от различни стилове.

Tančící dům (Танцуващата къща) е построена в средата на  90-те години на XX век и е наречена „Джинджър и Фред“ на известните Джинджър Роджърс и Фред Астер. Странната сграда, рязко контрастира с историческите забележителности в Прага и не бих казала, че си заслужава специално заради нея да се ходи до там. На нас, така или иначе, пътят ни минаваше от тук за Мала страна, така че ѝ направихме една снимка.

Šítkovská vodárenská věž се намира точно срещу Танцуващата къща. Оригиналната кула е построена през 1495 година и била с дървена конструкция, която изгоряла скоро след това. В рамките на няколко години, на мястото били построени последователно още две кули – едната се сринала поради некачествено строителство, а втората отново изгоряла, заради дървената си конструкция. Пожарите на подобни съоръжения по това време били често срещано явление, защото през зимата било необходимо да се поддържа запален открит огън, за да не замръзва водата. Сегашната кула е от 1591 година и от тогава претърпява няколко реставрации.

Václavské náměstí е сърцето на Нове место. Площадът всъщност е булевард, дълъг 750 метра и широк 60. Преди 7 века, когато се основава Новия град, мястото е представлявало конен пазар, в наши дни районът е оживена търговска зона с много хотели, магазини, ресторанти и нощни клубове – изключително удобно за настаняване и изследване на Прага. 

Зад статуята на крал Венцеслав се намира красивата сграда на Националния музей от началото на XIX век, който съдържа около 14 милиона експоната от различни сфери на науката. 

Трделник е традиционна, чешка, сладка баница, която е невероятно вкусна и се продава буквално на всяка крачка в Прага. Интересен е начинът ѝ на приготвяне – дебели ленти от тесто се увиват около специални дървени или метални шишове и се въртят на огъня докато се изпекат. Шишът, около който се увива тестото, се казва „трдло“ – от тук идва и името на сладкото изделие. Подобни цилиндрични баници има и в околните страни – Словакия и Унгария, така че сладкишът е типичен за района.

На няма и 5 минути разходка от Václavské náměstí се озовавате в пределите на стария град. Stare mesto е основан още през IX век, но получава името си доста по-късно при появата на Nove mesto. Старият град е израснал около Staroměstské náměstí, а около площада се вие лабиринт от тесни и китни улички. В този район на града не минава градски транспорт (с изключение на метрото) и разглеждането на Stare mesto може да стане единствено пеша – най-добрия начин за опознаване на един град :-)!

Náměstí Republiky (Площада на Републиката) се намира между стария и новия град. Именно от тук започва Кралският път, който води до Пражкия замък в Мала Страна. 

Obecní dům (Общинския дом) е красива сграда стил Арт Нуво от началото на XX век и се намира на мястото на бившия кралски дворец. Днес сградата е един от най-важните културни центрове в Чехия, където се провеждат редица социални и културни събития.

Prašná brána (Барутната кула) е издигната на мястото на една от 13-те порти, които служели за вход към Стария град. Построена е през 1475 година и първоначално е известна като Новата кула, през XVII век се използва като място за съхранение на барут и от там идва и новото ѝ име. Кулата е висока 65 метра, а до площадката за наблюдение, намираща се на 44 метра, водят 186 стъпала, които трябва да изкачите, ако искате да се насладите на гледката отгоре.

Минавайки през Барутната кула се озовавате на улица Celetná, която води право в сърцето на Стария град – Staroměstské náměstí.

Staroměstské náměstí (Стария градски площад) датира от XII век и в началото е бил пазар. С течение на годините около него се строят красиви сгради в най-различни стилове.  Днес той се счита за центъра на Прага, правят се коледни и великденски базари, тук пражани посрещат Нова година. Ние разглеждахме Старе место на 30.12. и имаше ужасно много хора навсякъде, естествено площадът беше изцяло зает от коледен базар и честно казано, изобщо не мога да си представя, къде са се побрали всички желаещи да посрещат Нова година в центъра на Прага?!?

Добре че в средата на площада имаше все пак някаква трибуна, за да може човек да придобие бегла представа за това как изглежда.

В средата на площада се издига статуята на националния чешки герой Ян Хус.

Готическата църква от XIV век Chrám Panny Marie před Týnem (Санта Мария пред Тин) е една от главните забележителности на Прага. Осемдесет метровите кули близнаци се издигат величествено над Стария площад.

 Pražský orloj (Астрономическия часовник) е друга популярна забележителност, намираща се на стария площад. Часовникът се намира отстрани на кулата на кметството и е монтиран през 1410 година, това го прави третият най-стар астрономически часовник в света и най-старият все още работещ. Освен точен час, той показва още движението на планетите, луната  и слънцето, зодиакалните знаци, датата, денят от седмицата и други астрономически данни. Самата кула на кметството е от 1338 година и е една от най-забележителните сгради в Прага. Срещу заплащане може да се изкачите и да се наслаждавате на Staroměstské náměstí отвисоко.

На всеки кръгъл час, Pražský orloj  има „представление“, наричано „Шествието на 12-те апостола“, това неизменно привлича множество туристи на малкото пространство пред часовника. Мисля да си спестя коментарите за „представлението“, който не е бил в Прага, несъмнено ще се нареди сред тълпата в очакване на кръглия час:-)!

Навсякъде по улиците беше пълно с хора и цареше празнична атмосфера. Вярно, че беше пиков сезон, но честно казано, такова стълпотворение не съм очаквала. По принцип не си падам по тълпите от хора и въпреки че малко или много бях психически подготвена за навалица , гледката от долната снимка направо ме остави безмълвна :-)! Всъщност, като се замисля, тълпите в Прага бяха нищожни в сравнение с това, което ни очакваше на следващия ден в Берлин :-)! Ама какво се оплаквам, нали съм тръгнала да празнувам Нова година :-)?

Staroměstská mostecká věž се явява  вход на Стария град от към река Вълтава. Кулата е завършена през 1380 година и е  украсена с красивите скулптури на  Петър Парлер.

 
Строежът на Karlův most  започва в средата на XIV век по заповед на Карл IV, първоначално мостът бил наричан „Пражки“, но по-късно, през XIX век е прекръстен на Карловия мост. От двата края на моста се издигат красиви кули, а по протежението му – статуи на повече от 30 светци (има дори статуя на Кирил и Методий). Мостът е дълъг 516 метра и широк 10. По всяко време на денонощието тук се разхождат  хора, като най-натоварено е през деня, когато освен туристите, на моста има и много художници и улични артисти.

Надявахме се, че към полунощ ще е малко по-спокойно, но дори тогава беше доста оживено.

И няколко думи за храната в Прага. Чешките специалитети са доста нетрадиционни, тежки и мазни, определено чешката кухня не е за вегетарианци, защото трудно ще намерите чешко ястие, в което да не присъства месо. Комбинирането на различните вкусове като свинско със сладко и
сметана е нещо съвсем обичайно за този район и ако някой не си пада по
подобни експерименти е добре да чете внимателно какво поръчва :-)!  Друго, което искам да отбележа е, че цените в заведенията са съвсем прилични, дори за нас българите, особено сравнено с други части на Европа. По-надолу ще спомена тези, които сме посетили и сметките, които сме плащали във всяко едно от тях. С изключение на последното заведение ги препоръчвам! И разбира се не може да не се спомене бирата! Чешката столица е рай за любителите на пивото, а чехите са първи в света по консумация на бира. В почти всяко едно заведение, най-евтиното нещо в менюто е естествено – бира!

U Sadlu е може би най-скъпото заведение, което посетихме, но обстановката беше много приятна, храната вкусна и порциите прилични. Наливната бира е Budvar (0.500ml – 35CZK). Две основни ястия и три бири – около 700CZK (50 лева).

Poprsí svatého Zikmunda

/пилешки гърди с билки и спанак/

Пивоварна Kozlovna се намира в квартал Smihov, бирата, която се сервира тук е Kozel (0.500ml за 33 – 35CZK). Порциите са наистина огромни, а цените повече от добри. Три бири, две основни ястия и една люта бирена супа – 514 CZK ( около 36 лева). Заведението е малко в страни от центъра, но напълно си заслужава да се посети. В стария град също има ресторант Козловна, надникнахме и там, след като вече бяхме посетили този. Обстановката е същата, но цените на храната са значително по-високи!

Pečené vepřové koleno (1200 g) / Печен свински джолан /

Невероятно вкусен, за съжаление от порцията се изяде една минимална част, честно казано още го сънувам :-)))!

Smíchovská bašta 

/Печено свинско месо, свинско пушено, наденица на скара и картофeни кнедли с кисело зеле/

U Webru  – този ресторант се намираше в близост до хотела ни и беше един от малкото отворени при късното ни пристигане първата вечер, но се оказа добро попадение. Две основни ястия и две бири – 424 CZK(около 30 лева).

Jelení na smetaně s knedlíkem Karlovarský brusinka

 /еленско месо със сметанов сос, кнедли и боровинки/

Grilovaná Telecí Jatra s volským okem hranolkama a tatarskou omáčkou

/печен телешки дроб с пържени яйца, картофи и сос тартар/

Преди да тръгнем за Прага, бях чела постове, че много надписвали сметки по заведенията. Е, не ни се размина и нас :-)! В повечето заведения всичко беше точно и ни даваха даже касови бележки, само в бирария U Černého vola .леко ни поизлъгаха с два-три лева. Самото заведение е интересно – прилича на автентична чешка бирария, хапването е по-скоро тип мезе, но и то беше вкусно, цените са ниски, но обслужването под всякаква критика! 343 CZK (около 25 лева) за  две порции Smažený sýr (нeщо като кашкавал пане) , порция пражка шунка с яйца и три бири.   А сметката беше просто уникална :)))!

И за финал – още малко нощни снимки от прекрасната зимна и приказна Прага:

Полезна информация на български език за Прага:  http://www.prague.fm/bg/

Следва продължение…

„Нова Година в Берлин“

„Потсдам“

Не съм любител на северните страни през зимата, но миналата година реших да посрещаме Нова година някъде в чужбина. Обикновено избягваме да пътуваме по празници, поради факта, че всички пътуват тогава, съответно и цените на хотели и самолетни билети се повишават, но реално, ако човек започне подготовката за подобно пътуване от рано, има голям шанс да не му излезе толкова скъпо. Още през юли, прегледах цените на самолетните билети по Нова година до места на които не сме били и цената на Easy Jet до Берлин беше повече от примамлива (65 евро за двупосочен билет). Само с два дни отпуска, съчетахме почивните дни около Коледа и Нова година и така се сдобихме с билети за 7 дневно пътуване до Берлин с идеята да посетим и други места. Прага стои отдавна в списъка ми с желани дестинации и сега се отваряше прекрасна възможност да я посетим. В последствие включихме и Дрезден в плана, така се получи едно страхотно пътуване Прага – Дрезден – Берлин – Потсдам!

Прага по принцип е евтина дестинация, но за съжаление директните полети от София са в порядъка на 200 евро. Варианти за бюджетно стигане до там има, ако направим комбинация с ниско тарифни авиокомпании, друг вариант е пътуване с автобус – двупосочните билети започват от 110 лева. Третия вариант е да се съчетае с пътуване до Берлин или Виена, откъдето има редовни железопътни и автобусни линии. Цената на билет за влак Берлин – Прага, започва от 29 евро на посока, а на автобус от 20 евро. От Летище Шонефелд (където каца ниско тарифната авиокомпания Изи Джет), също има редовна автобусна линия до Прага на всеки два часа. От този сайт можете да направите сравнение на цените на билетите на различните компании – https://www.busradar.com/. Ние избрахме варианта на отиване да пътуваме с автобус, а на връщане да ползваме влак и да направим междинна спирка в Дрезден. На Прага отделихме 3 нощувки, като реално имахме 2 пълни дни. Още с купуването на самолетния билет, резервирах хотели с право на отказване на не лоши места за 50 евро на вечер. Около една седмица преди пътуването обаче, отново прегледах хотелите и се оказа, че в Прага доста са поевтинели и смених хотела с Prague Centre Plaza – за по-малко пари и на около 20 минути пеша от центъра.

Центърът на Прага е много компактен и стига хотела ви да е на централно място, спокойно може да се обикаля пеша из основните места. Столицата на Чехия е желана дестинация от мнозина и целогодишно има много туристи. Може би през зимата да са една идея по-малко, но това не важеше за нашия период на пътуване, защото Прага е традиционна дестинация за посрещане на Коледа и Нова година. Основното, което нас ни притесняваше, беше дали няма да е прекалено студено по това време на годината, но времето беше благосклонно към нас – температури в порядъка на -3 до +2 градуса през деня, което сравнено с -17 в София по това време, си беше направо топло. Имахме късмета да вали сняг, да грее слънце, така че за нас Прага си беше една истинска зимна приказка :-)! Един ден посветихме на района отвъд реката – Мала Страна и замъкът Храдчани и един ден на Старе место и Нове место. По разни музеи не сме влизали, предимно се разхождахме, а когато ни станеше студено влизахме в някоя кръчмичка да ударим по едно греяно вино или бира.

От  към Мала страна, точно под Карловия мост, се намира едно малко островче, което се нарича Кампа. Някои му казват пражката Венеция, тъй като острова е отделен от Мала страна чрез канала Чертовка. Приятно място за разходки, без много туристи. 

Чувала съм да наричат Прага и „Градът на стоте кули“. Не знам дали кулите са сто, но са много и качването на някоя от тях предоставя прекрасна гледка към града. Вероятно, погледът от всяка от тях е различен, аз избрах да се кача на кулата при Карловия мост от към Мала Страна – Lesser Town Bridge Tower, защото имаше по-малко хора. Всъщност от тази страна на реката кулите са две – качването е на по-високата, която е построена през 1464 година по подобие на кулата отвъд реката, намираща се в стария град. Гледката, която се разкрива е към Мала Страна, Карловия мост и по-обща гледка на Стария град. Ако пристигате по Карловия мост,  Lesser Town Bridge Tower и Judith’s Tower са вход на квартала  Мала страна.  Вход – 90CZK

Една от най-популярните улици в Мала Страна е  улица Нерудова, която води до замъка Храдчани. Тя е и част от Кралския път, който бъдещите крале на Чехия са изминавали като част от церемонията по коронация. Пътят е доста популярен сред туристите, защото припокрива повечето забележителности в чешката столица. Започва от Náměstí Republiky (Площада на Републиката)  и завършва при Pražský hrad (Пражкия замък).

На площада пред Пражкия замък, имаше коледен базар, където можеха да се опитат различни чешки ястия, съпроводени с греяно вино.

Pražský hrad (Замъкът Храдчани) е най-големия дворцов комплекс в света, чиято площ заема почти 70 000 кв.м. Първата постройка издигната на това място датира от 880 година и е била от дърво. От тогава насам замъкът постоянно се разширява и обновява и това прави архитектурата му много разнообразна.  Още от Х век, Пражкият замък има представителна функция и е бил резиденция на чешките крале. Днес, традицията продължава и Храдчани е официална резиденция на президента на Чехия. Разходката из улиците и градините на Пражкия замък е безплатна, но ако искате да влезете в историческата сграда – има вход. Билетите са няколко вида, цените им варират от 250 до 350 CZK. Може безплатно да се наблюдава смяната на караула на всеки кръгъл час, като в 12.00 часа на обяд церемонията е по-тържествена.

В зависимост от това от къде идвате, в Пражкия замък може да се влезе през три различни места. Най-популярен е входа от към площад Храдчани, където се намира и Портата на Матиас, през която се минава от първия двор на двореца към втория. Построена през 1614 година, като самостоятелна триумфална арка, портата се смята за най-ранната барокова архитектура в Бохемия. Интересното е, че сградата около портата е построена по-късно.

Катедралата Свети Вит е една от емблемите на Пражкия замък. Постройката доминира над останалите сгради и както е разположена на хълм, може да се види от където и да се намирате в града. Катедралата е започната през 1344 година и са били необходими почти 6 века за окончателното и завършване. Първата част от катедралата може да се разгледа безплатно, ако искате да я разгледате цялата е необходимо да си закупите билет. Срещу такса, може да се изкачите на върха на кулата на катедралата, предполагам, че гледката към Прага от там е невероятна!

Дори да не изкачите кулата на Свети Вит, хубава гледка към Прага се разкрива от няколко места на Пражкия Храд. 

Mala Strana (Малкият град или квартал) добива статут на град още през 1257 година, като първоначално е била наричана Новият град. След появяването на Nove mesto, от другата страна на реката, кварталът е преименуван. Разхождайки се из тесните улици, гледайки старите исторически сгради, бароковите църкви и дворци, ще се почуствате сякаш сте в приказка. С изключение на традиционния туристически маршрут от Карловия мост до Пражкия замък, останалата част на квартала е много спокойна, особено в сравнение с тълпите по Карловия мост и пощада на Старе место!

В Чехия, по това време на годината, слънцето залязва около 16.00 часа. След дневната обиколка на Мала Страна, направихме и нощна такава, за да снимаме града окъпан в светлини! Винаги съм предпочитала градовете нощно време – красиво осветени улици и сгради, по-малко хора – особено през зимата, броят им значително намалява :-)!

Пикаещите статуи на скандалния чешки скулптор Давид Черни пред музея на Франц Кафка. Езерцето е във формата на Чехия. Същия скулптор беше изобразил България като тоалетна. 

Отново разходка из Пражкия Храд

Zlatá ulička е най-малката уличка в Прага и се намира в района на Пражкия замък. Малките къщички по уличката датират от края на ХVІ век. Легендата разказва, че навремето тук живеели алхимици, опитващи се да превърнат метал в злато, от тук идва и името  – „Златната улица“. В една от тези къщи, на номер 22 е живял Франц Кафка. През деня има малка такса за посещение на улицата, вечер след 18,00 часа влизането е свободно.

Полезна информация на български език за Прага:  http://www.prague.fm/bg/

Следва продължение…

„Нова Година в Берлин“

„Потсдам“

Клисурата Самария се намира в югозападната част на остров Крит и е най-голямата атракция в областта Ханя. Отворена е за туристи от средата на април до края на октомври, а при лошо време, дори през този период не се допускат посетители, защото теренът става хлъзгав и опасен. Паркът е отворен в светлата част на деня и затваря вечер. Нощуването в клисурата е забранено и служители следят вътре да не остават хора.  Ако искате да извървите пътя на спокойствие, без да бързате и да избегнете тълпите, трябва да тръгнете рано сутрин. След 15,00 часа е възможно да се извърви само част от маршрута (около 2 километра) и трябва да се върнете на изходната точка. 

По какъв начин да се придвижим до Самария? От Ханя сутрин тръгват автобуси в 06,15; 07,45 и 08,45 с направление Омалос, където се намира входа на клисурата, цената на еднопосочен  билет е 6,90 евро и пътуването е около 45 минути. След като извървите 16-те километра по дефилето и стигнете до селцето Агия Румели, се хваща ферибот до Sfakia или Sougia, от там вече може да се вземе автобус обратно до Ханя (пътуването е около 1,30 – 2  часа). Можете да си купите направо двупосочен билет Ханя – Омалос – Хора Сфакион/Сфакия/ – Ханя, който струва 14,30 евро. Билета за ферибота се плаща отделно (10 евро / пътуване около 1 час)  и пътува само един път на ден – в 17,30 часа. Възможно е лодката, която пътува да Сфакия да закъснее, но няма проблем, защото последният автобус до Ханя (в 18,30 часа) винаги изчаква ферибота да пристигне. Не бих казала, че е препоръчително да посещавате Самария с кола, защото ще се наложи да извървите целия път обратно :-)! Ако сте в по-отдалечен край на острова, има организирани екскурзии.

Дефилето започва от 1227 м надморска височина от Xyloskalo и завършва почти до селцето Agia Roumeli на Либийско море. Дължината на самата клисура е 13 километра, но реално, за да стигнете до морето трябва да извървите още около 3,7 километра. По пътя из клисурата има няколко обособени места за почивка с тоалетни и чешми с питейна вода. На входа на Самария се плаща билетче от 5 евро, където получавате брошура с кратка информация за местността през която минавате и карта подобна на долната с описаните места за почивка. На изхода трябва да върнете билета, защото по този начин се проследява дали всички туристи влезли в клисурата са излезли.

Походът из клисурата започва със спускане около 3 километра, пътеката е стръмна, но си личи, че клисурата е добре поддържана. Изобщо никъде няма и минимална опасност да се изгубите – пътят е ясно оформен или може да се ориентирате по тълпите :-)!

Agios Nikolaos

Река Tarraios минава по цялата дължина на дефилето. Въпреки че през лятото в по-голямата си част е пресъхнала, благодарение на нея клисурата е рай за различни растения и редки видове птици като лешояди и орли, както и критската порода коза известна като „кри-кри“. По време на прехода из клисурата прекосявате реката над 40 пъти!

След първоначалното екстремно спускане, следват  около 4 километра доста по-равен и лек терен.

В средата на дефилето, на приблизително 7-мия километър, се намира изоставеното село Самария.  В продължение на стотици години селото било обитавано от дървосекачи, както и от партизани, криещи се от турските нашественици.  През 1962 година, клисурата Самария е обявена за национален парк и малкото жители на селото били принудени да го напуснат.

Тук можете да срещнете и дивите кози „кри-кри“, които май не бяха толкова диви, защото доста смело се приближаваха до туристите и доволно си хапваха от сандвичите им :-)!

Постепенно обстановката наоколо тотално се променя, вече се върви само по коритото на реката, почти няма дървета наоколо, а само отвесни скали.

И така, докато стигнете до най-тясното място в клисурата, известно сред местните като „Portes“, което значи „врати“. Тук, ширината между скалите е едва 3 метра, а в същото време са с височина около 300 метра – наистина доста внушителна гледка. 

За по-мързеливите има и превоз :-)!

След края на клисурата най-изненадващо пред нас изникнаха не едно, а цели две заведения. И въпреки че бяхме почивали 10 минути преди това, така апетитно ни замириса на прясно изцедени портокали, че единодушно решихме да пийнем по един фреш. Повярвайте ми – по-вкусен фреш не съм пила никога през живота ми :-)! Малко след това преминахме и през изоставеното село Агия Румели, което било разрушено от наводнения през 1950 година, а в момента бавно се възстановява.

А, ако пък чак толкова сте се изморили и не можете да изминете последните два километра до морето, може да изчакате на импровизираната спирка малкото бусче, което ще ви превози срещу 1,50 евро. Честно казано, на мен не ми се видя изобщо добра идея в жегата да се качвам на подобно превозно средство без климатик, но имаше ентусиасти…

И най-после, след около 5 часа ходене по чукарите стигнахме до заветния бряг. Пясъкът на плажа е черен, а морето кристално чисто с интересен син цвят. Нямахме търпение да се изкъпем във водите на Либийско море и честно казано, мисля, че такова удоволствие от влизане в морето май не съм изпитвала  до сега:-)! Тази реакция се наблюдаваше в поведението на всички пристигащи от клисурата. 

Билетите за ферибота се купуват от будка, която се намира зад ресторанта от снимката. В новото село Агия Румели има няколко хотела, така че, ако имате желание, може да останете с преспиване. Предполагам, че настава уникално спокойствие, след като си тръгнат тълпите туристи прекосили Самария.

В 17,30 часа по разписание от тук трябва да тръгнат два ферибота – един за Сфакия и един за Сугия. Така се случи, че нашият (за Сфакия), който трябваше да дойде от остров Гавдос закъсня с повече от час, но доколкото разбрах, това било доста често срещано явление. Малко се притеснихме дали автобуса в Сфакия наистина ще чака ферибота както е обявено в разписанието, но нямаше никакъв проблем. 

Преди да стигне до Сфакия, фериботът спира и в живописното селце Лоутро, отново достъпно само по вода или пеша.

Glyka Nera beach до който мислехме да ходим в началото на пътуването, но не остана време. 

Сфакия от към морето

По принцип, много харесвам такива маршрути из разни живописни клисури, но честно казано Самария не ми достави очакваното удовлетворение. Някак си прекалено туристическо ми се видя, чак неестествено, особено накрая, като видях как два големи ферибота се напълниха с хора…Може би вариант да се избегнат многото хора е да се започне прехода в 07,00 часа сутринта или пък около обяд с преспиване в Агия Румели. Не, че съм очаквала да си бъдем само ние, но за мен да си някъде из планините, сред природата означава малко или много усамотение, а не да се чувствам като на… Витошка :-). Ако правите прехода, не забравяйте да си вземете удобни обувки, храна, шише за вода и слънцезащитен крем!

Полезна информация:
– Самария
– KTEL – сайт на транспорта в Крит 
– разписания и цени на фериботите в Южен Крит

Следва продължение…..“Остров Крит V част – Плажовете Балос, Фаласарна и Елафониси“

Останахме в Ханя за 4 нощувки, ползвахме града за база за пътуванията ни до Самария, Балос и Елафониси. Ханя е един от главните градове на острова и от тук не е трудно да се стигне докъдето и да е с местен транспорт. Транспортът, по мои впечатления, е сравнително редовен, за разписания и цени може да се следи сайта на KTEL. Да се има предвид, че от време на време има промени в разписанията, но сайтът се обновява своевременно!

От гледна точка на това, че бяхме без кола, изборът ни на хотел не беше много разумен. Спряхме се на Royal Sun Hotel , въпреки че много добре знаехме, че се намира на 5 километра от центъра. Просто не можахме да устоим на страхотната гледка, която се разкрива към града (не, че имахме изобщо време да ѝ се наслаждаваме :-)), а и прочетохме, че осигуряват безплатен шатъл до центъра. Хубаво, но шатъла пътуваше след 8 часа, а това изобщо не ни устройваше, понеже автобусите, с които трябваше да пътуваме до Самария, Балос и Елафониси тръгваха горе-долу по това време, даже и по-рано :-)! Затова всяка сутрин ползвахме такси, а на връщане се възползвахме от шатъла…

Вторият по големина град на остров Крит е разположен на мястото на древното минойско селище Кидония. Настоящето си име, Ханя получава по времето, когато е бил под арабско владичество, сарацините го нарекли Ал Ханим, което означава странноприемница или хан. Историята на града помни много завоеватели: византийци, араби, венецианци,  османци и това несъмнено е оставило отпечатък върху облика му. Старата част на Ханя се намира в близост до морето и е добре запазена. Подобно на Ретимно – малки тесни улички и множество китни ресторантчета!

 Една от най-известните християнски средновековни черкви в Ханя е катедралата Тримартири, която по време на османския период на града е била превърната във фабрика за варене на сапун.

В края на стария град се намира закрития пазар в Хания – Агора. Сградата е построена в началото на XX век по модел на халите в Марсилия на мястото на главния вход към венецианската крепост, която е обикаляла града. За строежа ѝ са използвани материали от крепостта.

Пристанището в Ханя е построено от венецианците в средата на XIV век, то било използвано както за търговия, така и за защита от пиратски набези. Днес то предлага пристан за малки плавателни съдове, а търговското и пътническо пристанище на Ханя се намира в залива Суда.

Giali Tzamisi (Джамията на морския бряг) е от втората половина на XVII век и е уникален образец на ислямската архитектура, издигната е в чест на старейшината на Ханя по това време – Кючук Хасан. В днешно време джамията е напълно реновирана и се използва като място за изложби.

На входа на пристанището се издига фар изграден от венецианците и реставриран по-късно от египтяните, който е един от най-старите фарове в Гърция. Той функционира и до днес и е една от основните атракции на града, особено фотогеничен е вечер :-)!

По средата на вълноломът, който заобикаля пристанището, се намира Бастионът на Свети Николаос от началото на XIV век. Първоначално е построен, за да охранява входа на града от към морето, а по-късно турците го използват за място за съхранение на оръдия, както и за екзекуции.

По протежение на цялото пристанище има ресторанти, където може да се хапне вкусна средиземноморска храна. Вечер е много приятно и оживено, може дори да ви посвирят и улични музиканти.

Изборът от ресторанти е наистина огромен. Дали ще седнете на пристанището или в някое ресторантче по тесните улички на стария град – няма никакво значение – навсякъде е вкусно и има заведения за всеки джоб. Пред всички ресторанти има изнесени менюта, а също така и т.нар. викачи. Може даже да ви отправят оферта, от рода на „Ако седнете сега, може да ядете клефтико (критско ястие от агнешко месо) не за 15, а за 9 евро!“ или да ви предложат по чаша безплатно вино. Почти навсякъде където сядахме за десерт ни носеха безплатно плодове и рáкия (подобно на нашата, но доста по-слаба). Има и разни менюта в диапазона от 10-15 евро, включващи салата и някакво основно (сувлаки, риби, октоподи, агнешко) и както казах, десертът по подразбиране е комплимент от заведението :-)!

Има най-различни видове сувлаки – с пилешко, свинско месо, а веднъж ядох и с риба меч – беше невероятно вкусно!

Полезна информация за Ханя и околностите:
– Chania Travel Guide
– Beaches
– KTEL – сайт на транспорта

Плажът Превели се намира на около 35 километра от Ретимно и 10 километра от Плакиас на южния бряг на остров Крит. Ако сте с кола има два начина за достъп  – първият е да се спре на паркинга, който е на хълма и след това се слиза по стръмни стълби около 20 – 30 минути (зависи кой в каква форма е). На някои хора им се вижда трудно, особено изкачването, но аз не го намирам за чак толкова страшно, освен това от тук се разкрива много хубава панорама към мястото. По-лесният начин е да паркирате на съседния плаж Amoudi и да минете пеша по пътя, който свързва двата плажа. С градски транспорт от Ретимно също не е сложен достъпът – има няколко автобуса на ден, които пътуват до Превели, пътуването трае около 1 час. Не знам дали защото беше септември (по-нисък сезон) или винаги е така, но в Плакиас ни накараха да слезем и да се прехвърлим в по-малко бусче, което ни закара до Превели. Честно казано от това, което бях изчела, бях останала с впечатлението, че автобусът първо минава през Превели, а след това ходи до Плакиас, но всъщност се случи обратното. Цената на билетите от  Ретимно до Плакиас и Превели е една и съща – 4,50 евро, но ако трябва да пътувате само от Плакиас до Превели – е 2,30 евро, така че като си купувате билети си вземете направо до Превели. Крайната дестинация на автобуса е манастира Превели ( забележителност до която ние не ходихме) и трябва да предупредите шофьора, че искате да слезете на спирката на плажа. На връщане е добре да отидете 15-тина минути по-рано, защото автобусите са на рядко и е много неприятно да го изпуснете (въпреки че идва около 10 минути по-късно от обявеното разписание).

През 60-те и 70-те години мястото е било любима дестинация на хипита. Самият плаж не е нищо особено, пясъкът е черен, но това, което нас  ни привлече да дойдем тук е реката Kourtaliotiko, която се влива в Либийско море и естествено формираната палмова горичка в устието ѝ. Има голяма разлика между температурата на водата в реката и в морето, тъй като реката идва директно от планината, съответно водата ѝ е значително по-хладна.

На самия плаж няма чадъри и шезлонги, но има заведение и тоалетна.Всъщност, ние изобщо не се задържахме на него, а се отправихме директно към палмовата горичка!

Мястото наистина е много красиво и екзотично по своему и винаги може да се намери някое усамотено местенце, подобно на това! Сега се сещам, че има и още един начин за стигане до плажа – да се върви 3 километра през клисурата Kourtaliotis от село Koxare. Препоръчва се този преход да се направи с водач, защото през по-голямата си част се върви по река Kourtaliotiko, която
за разлика от повечето реки на остров Крит е пълноводна през цялата година и
има и дълбоки участъци. Без да съм  правила прехода, съм сигурна, че би било
незабравимо преживяване!

Ако сте с кола, Превели може да се съчетае с още няколко плажа в района, намиращи се в близост до Плакиас. Ние бяхме с местен транспорт и посетихме тези плажове на следващия ден. Ако ползвате автобус, трябва да обявите на шофьора, че искате да спре на спирката за плаж Damnoni. След това се върви около километър и се стига до първия – Damnoni  beach – изобщо не по вкуса ни – чадъри, шезлонги, заведения и няколко хотела наоколо. Въпреки че нямаше почти никакви хора, не ни привлече с нищо.

Ако продължите по пътя в ляво от Damnoni, стигате до малко плажче, което се нарича Amoudaki. Направо ми изглеждаше невероятно как може на такова малко място да се поберат толкова много чадъри и шезлонги?!?! Само по себе си заливчето е много красиво, но мисля, че е излишно да казвам, че и тук не останахме :-)! Преди време плажът е бил нудистки, но при появата на заведение и останалите „екстри“, нудистите съвсем естествено са се преместили на съседния Kleisidi beach.

Kleisidi beach  – достъпът до самият плаж е малко по труден (минава се по скалите) и може би за това не беше толкова населен.

Amoudi е последният от тази група плажове. Доста по-уютно изглеждащ от Дамнони и ако не бяха няколкото чадъра, които разваляха гледката – направо щеше да ми хареса!

Подобно на Превели и тук се влива река в морето.

С други думи – с изключение на Превели, плажовете, които посетихме по южното крайбрежие не ни допаднаха особено! Естествено това не означава, че по това крайбрежие изобщо няма хубави плажове, просто ние не ги открихме :-)!

Полезна информация:
– Плажове
– KTEL – сайт на транспорта

Следва продължение…

Следва Rådhuspladsen и сградата на кметството на Копенхаген. От дясната и страна се намира паметникът на Ханс Кристиан Андерсен, който може би е най-прочутия датчанин. 

След площада започва Stroget – доскоро това беше най-дългата пешеходна зона в Европа, но от това лято Пловдив оглавява класацията. Кварталите от двете страни на Строгет са много приятни за разходка, но ако решите да не се отклонявате и  вървите само направо по главната улица, след около 1,5 километра ще стигнете до Nyhavn.

Попаднахме и на маратон…

Amagertorv

Stork Fountain

Gameltorv

Rundetaarn – Кръглата кула, висока 36 метра е построена като обсерватория през 1642г. Отворена е за посещения всеки ден, вход: 25DKK.

През 1761г. руският цар Петър I, заедно с царица Катерина стигнали до върха на кулата седнали в каретата си именно по този спираловидно изкачващ се до горе  път.

От върха на кулата се разкрива  360 градусова гледка към  Копенхаген. Ако не валеше проливен дъжд, би било прекрасно.

От кръглата кула забелязахме, че замъкът  Розенборг изобщо не е далеч. Така че, единодушно решихме да се отправим към него, за да се скрием малко от дъжда.

Rosenborg Slot е построен през 1633 г, в датски ренесансов стил. Днес в него се намира Музеят на датските крале. Тук се пазят кралските скъпоценности и короната на крал Кристиан  IV. Вход: 90 DKK.

Към замъка има и прекрасни градини.Предполагам, че в слънчево време е много приятно за разходки.

 Датски войници пазят кралската съкровищница.

Ето я и въпросната, красива корона.

Мраморната църква ( Frederiks Kirke ) се намира в близост до двореца Амалиенборг, така че няма как да я пропуснете. Куполът на църквата, който е най-големият църковен в Скандинавия, се крепи от 12 колони. Проектирането на сградата става през 1740 година, но поради орязване на бюджета и смъртта на архитекта, тя е в готов вид чак 150 години по-късно. Входът за църквата е свободен, но има такса за качване на купола, а от там се разкрива  гледка към Амалиенборг, градините, сградата на операта и протока Йоресунд.  

Amalienborg Slot е комплекс от четири еднакви сгради в стил Рококо и е резиденция на датското кралско семейство. За посетители са отворени само две от крилата, но могат да се разглеждат само в определени часове.

Разходка по каналите на Копенхаген, така или иначе беше предвидена. Хубавото в случая беше, че лодките са покрити, така че дъждът не ни притесняваше. Още по-хубаво стана, че като започна разходката, дъждът спря и можехме спокойно да и се насладим. Има много фирми, които предлагат турове с лодки. Ние се спряхме на Netto Boats, които всъщност са най-евтини. Разходка с лодка 1 час струваше 40 DKK или 6 евро. 

Ако сте се интересували вече от Копенхаген, сигурно вече знаете – Малката русалка наистина е малка :-)!

Сградата на борсата и двореца Кристиансборг

Сградата на новата Опера на Копенхаген

Кралската библиотека в Копенхаген или както още я наричат “ Черния диамант“, защото в слънчево време водата се отразява във фасадата и сградата  блести като диамант.

Много датчани искат да притежават лодки, някои живеят на тях – не само защото е по-евтино, а и защото е по-удобно за придвижване.

Church of our Saviour  (Vor Frelsers Kirke) е много атрактивна със своята спираловидна кула, висока 90 метра и с 400 стъпала до върха. Намира се в квартал Кристианхавън – него го видяхме само от водата.

Разходката с лодка завършва там откъдето започва – Nyhavn . За мен това е най-живописното място в Копенхаген. През краткото време от престоя ни в града, се връщахме тук няколко пъти – тези цветни къщи придават невероятно очарование на мястото.

Площада пред Christiansborg Palace

Christiansborg Slot е бил дворец на кралското семейство в продължение на много години, но поради голям пожар преди 2 века, то се премества в двореца Амелиенборг и повече не се връща. За сметка на това, днес тук се помещава парламента на Дания. Кулата, която се извисява над двореца е висока 106 метра и това я прави най-високата такава в Копенхаген, съответно от тук гледката над града би трябвало да е най-хубава. Вход за двореца: 110 DKK, входа за параклиса на двореца и парламента е свободен. 

Старата сграда на борсата, построена през 1625 – една от най-старите в Европа

Привечер към 21,30 се върнахме в Нюхавън да правим уж нощни снимки. Какви ти нощни снимки – това беше светлината в 22,00 часа и нямаше никакви изгледи скоро да стане истински тъмно, а ние на другия ден трябваше да ставаме рано да хващаме полет, така че се отказахме…

Хотел D’Angleterre е най-луксозният и красив хотел в Копенхаген. Намира се на Новия кралски площад (който не можахме да видим, защото по наше време беше в ремонт) и казват, че от прозорците на хотела, Ханс Кристиан Андерсен е видял пързалката, която описва в своята приказка „Снежната кралица“…

Ny Carlsberg Glyptotek – музеят на изкуствата е събрал невероятна колекция от древни скулптури от Рим, Египет и древна Гърция. Основан е от биреният магнат Карл Якобсен. Вход: 75DKK, а в неделя е безплатно.

Tivoli  е един от най-старите увеселителни паркове в света. Открит още през 1843 година, той е  от основните забележителности на Копенхаген. Работи предимно лятото, както и за някои от зимните празници – Хелоуин, Коледа и Нова Година. Освен множеството забавления за възрастни и деца, тук ще намерите и много кафенета и ресторанти. Входа за парка е 99 DKK, като в тази цена не са включени никакви атракциони. Всяко нещо се заплаща допълнително или може да си купите направо билет от 199 DKK, с който може да ползвате всички забавления. Всяка събота вечер има концерти и красиви фойерверки  от 00,00 часа.

Ако не разполагате с много дни, а искате да обиколите повече места в Швеция и Дания, има една много изгодна карта за обиколка на протока Йоресунд. Around the Sound Ticket (Öresund rundt Card) е двудневна карта, с която има възможност да се направи пълна обиколка на протока. Картата струва 249 SEK или 199DKK, в зависимост дали я купувате от Швеция или Дания (нашата я купихме от офиса на Skånetrafiken от гарата в Малмьо). С нея имате право да пътувате неограничено с влак или автобус в областта Scania в Швеция, в Дания картата е валидна за пътуване по крайбрежието с влак, както и за градския транспорт в Копенхаген, също така важи и за ферибота между Хелзингборг и Хелзингор. Пътуването трябва да се осъществява само в една посока (каквато вие изберете) и има условие, ако прекосявате моста Йоресунд на една страна,преминаването с ферибота между Швеция и Дания да стане на обратно. На картата се изписва ръчно датата от която ще се използва и след това само се показва на контролите.За разписанието на транспорта може да се ориентирате от тук.

Нашата първа спирка от обиколката беше град Лунд. Градчето е малко, но има какво да покаже.Тук се намират една от най-красивите катедрали в Швеция и най-старият университет в Скандинавия.

В 20.00 часа вече бяхме в Копенхаген. Обиколката на протока спокойно може да се направи за един ден (особено, ако започне от по-рано), но ако имах повече време, бих отделила два дни за нея – с нощувка в Лунд или Хелзингборг.

Алгарве е най-южната област на Португалия и има невероятно живописно крайбрежие. Идеята, да почиваме тази година там, дойде малко спонтанно, след като реших, че няма да се справя с намирането на евтини билети за Мадейра (която ми е цел от много отдавна). Понеже така или иначе темата беше Португалия се разрових къде би ни допаднало най-много за морска почивка. Не съжалявам ни най-малко, защото в момента тези плажове са на челна позиция в класацията ми, а Мадейра със сигурност ще я посетим някой ден!

 Ако целта на пътуването е само почивка в тази част на Португалия, има много летища в Европа, от които може да се стигне до главния град Фаро (Ryanair имат полети от Брюксел/Шарлероа, Париж/Бове, Дортмунд, Франкфурт – Хан, Айндховен – до всички тях има лесен и евтин достъп от София с авиокомпания Wizz air). Ние искахме да разгледаме и други части на страната, така че нашите полети бяха София – Бергамо – Севиля, а на връщане Порто – Айндховен – София. Самолетните билети ни излязоха по 210 лева на човек, така че – кой казва, че е скъпо да се стигне до Португалия :-)? От Севиля до Портимао (където избрахме да отседнем) се придвижихме с автобус. Цената на билета е 20 евро, има автобуси 2 пъти на ден и не е нужно да се купуват билети предварително по интернет, още повече, че он-лайн има такса по 2.60 евро на човек. Аз до последно проверявах дали има достатъчно места на http://www.movelia.es/es и бях решила, че ако намалеят драстично ще купя, но в крайна сметка купихме билетите в деня преди пътуването от автогарата Plaza de Armas в Севиля.

Има много градчета по крайбрежието където си заслужава да се отседне, защото както вече казах, цялото крайбрежие е интересно. Ние търсехме възможно най-евтиния вариант и го открихме в Портимао – Atlantichoice Studio 17 – нов апартхотел. Бяхме наели студио, но всъщност ни настаниха в апартамент с прекрасна тераса и цялото това удоволствие за 7 нощувки, за двама – 205 лева!!! Не ми се мисли, в България на подобно място, колко пари биха ни взели :-)! Локацията на хотела не мога да кажа, че е от най-добрите (ако сте с кола, има и безплатен паркинг) – на около 15 минути пеша от центъра, на около 2 километра от Praia da Rocha, но ние така или иначе не планирахме да посещаваме точно този плаж. За сметка на това в близост има 2 големи супермаркета и спирка на градския транспорт непосредствено пред хотела.

Самото градче Portimão не ме впечатли особено, вечер дори доста замираше, но при положение, че по цял ден обикаляхме насам-натам изобщо нямахме сили за вечерни излизания. Ако някой търси нощен живот, може би около Praia da Rocha е доста по-оживено.

Чудесно е, ако може да наемете кола и да обикаляте по цялото крайбрежие (не съм се интересувала, но мисля, че не е много скъпо), ние нямахме, така че трябваше да разчитаме на градския транспорт, който честно казано не считам за много редовен! Има разписания по спирките, но рядко ни се е случвало да хванем автобуса на време :-)! Информация за разписания, цени и маршрути съм черпила от тук , сайта е неофициален, но инфото в него е сравнително точно. Цената на единичен билет за автобус е 1.35 евро, но по изгодно е да се закупи карта, която може да се зарежда с 10 или 20 пътувания. По този начин едно пътуване излиза 0.80 евро, а цената на самата пластика е 3 евро. Картата може да се ползва и от двама човека, маркира се на едно устройство до шофьора на влизане в превозното средство, а на билета е отбелязана оставащата сума. Когато искате да слезете се сигнализира с бутон, което за мен не е много удобно, ако отиваш за първи път някъде. Ние по този начин си изпуснахме спирката първия ден – искахме да слезем на Praia do Vau, но докато се усетим, вече продължавахме към Alvor. Решихме все пак да се възползваме от възможността да разгледаме и този плаж и като преценихме, че сме най-близо до океана слязохме.

Praia do Alvor – голям безличен плаж, който не ни впечатли с нищо, дори не останахме на него,

 …но не така стоят нещата като тръгнеш наляво …

Промъкваш се от тук…

…и се озоваваш на Praia dos Três Irmãos.

 Не, че тук имаше по-малко хора…

…но се намираха и по-спокойни местенца,…

 …както и много красиви арки в скалите, през които се минава от един плаж в друг!

Подробна информация за плажовете на Алгарве (и не само), намерих на portugalvirtual . От там могат да се набележат доста интересни места за посещение. Повечето от описаните плажове са обществени – със заведения, тоалетни, чадъри и т.н., но винаги може да се намерят не толкова населени места, като се кривне малко встрани по скалите. 

На следващия ден слязохме на правилната спирка – Praia do Vau  :-)!

 Веднага се насочихме надясно към скалите да открием по-усамотено място.

И колкото да е невероятно открихме такова – истинска пещера, в която си бяхме само ние. Е, имаше преминаващи хора от време на време :-)!

В дясно от нашето уютно място се намира поредния обществен плаж – Praia dos Alemães.

В Google Earth бях видяла, че в скалите, които се падат вдясно от тези плажове има много малки заливи и решихме един ден да се разходим натам.

 От горе се разкриват прекрасни гледки!

 И тук открихме най-любимия ни плаж!

 Тъкмо се радвах колко е красиво и как няма хора…

… и мъжът ми видя дупка в скалата…

  …през която естествено се отива на съседния плаж!

И се открива едно истинско бижу!!!

Нито снимки, нито думи могат да опишат колко е красиво и екзотично мястото на живо!

 Някъде там, повечето туристи, за щастие,  изобщо не подозират за съществуването на това място!

Един ден решихме да отскочим до съседния град Lagos. Цената на билета е 4 евро, предплатените карти, които си купихме не важат.

 Местния пазар

Рибен пазар

 Градчето е доста по-приятно от Портимао.

Плажовете са много подобни на тези в Портимао, посетихме два от тях:

Praia da Dona Ana

Praia do Pinhão

Океанът беше започнал да става по-бурен!

Един ден направихме дълга разходка от Praia do Vau, минахме през Praia Dos Três Castelos  и стигнахме до Praia da Rocha. Никаква идея нямам кой плаж как се казва, но навсякъде има красиви скални образувания :-)!

Последният  ден времето беше облачно, но нямаше как да го пропуснем, така че се насочихме по обичайния ни маршрут към любимия ни плаж, на който дори не знам името!

 Само да предупредя, че океанът има голям прилив, така че, ако решите да се усамотявате на някой плаж е добре да знаете дали водата не залива мястото от където сте минали или… просто трябва да изчакате да дойде отлива. На този плаж например, приливът заливаше дупката през която минавахме и беше невъзможно да си тръгнем преди 18.00 часа. Беше много забавно :-)!

Както вече казах, Алгарве стана едно от любимите ми места за морска почивка. С удоволствие ще отидем отново там! Не на последно място дестинацията е изключително евтина, особено сравнено с останалите страни от Западна Европа. Цените в супермаркета са съизмерими с тези в България, единствено хлябът и шоколадът  са по-скъпи.В заведенията също не е много скъпо. За хотелите – вече казах. Цитирала съм цените на самолетните билети и хотела в който спахме, така че всеки може да си направи сметка, дали може да си го позволи!

Винаги съм искала да посетя Севиля, просто си знаех, че това е мой тип град и ще ми допадне веднага! По принцип съм запланувала някой ден, когато му дойде времето, да направим едно пътуване из Андалусия – Севиля, Гранада, Кордоба, Малага, Кадис и други подобни градове. Но, ето че изведнъж,  докато търсех по-евтини билети за пътуването ни до Португалия, ми хрумна гениалната идея, че прекрасно можем да го съчетаем с посещение на Севиля! Естествено акцентът на пътуването ни беше друг и едва смогнах да вмъкна два дни за Севиля, но бях доволна, че ще видя най-сетне така мечтания от мен град!

И така, решихме средата на септември да пътуваме София – Бергамо – Севиля, да останем два дни и след това да продължим към Португалия. От София до Бергамо пътувахме с Wizz air, там имахме около 5 часа престой, но не ходихме този път до стария град, понеже времето беше дъждовно.  За сметка на това, след полет от 2 часа и 40 минути с Ryan air, Севиля ни посрещна с 29 градуса в 20.30 часа вечерта :-)! Как да не обичаш подобно място! От летището до центъра може да се стигне с такси (около 15 – 20 евро, в зависимост от това по кое време на деня се пътува), или с автобус. Спирката на автобуса е непосредствено до изхода на залата за пристигащи (може да се познае по огромната опашка, която се извива), автобусът се движи на интервал от около 25 минути, цената на билета е 4 евро и се купува от шофьора, последната му спирка е Plaza de Armas и стига до там за около 30 минути. Хотела, който избрахме (Eurostars Regina) се намираше на около 10 минути пеша от автогарата, не много близо до центъра, но пък беше в близост до Alameda de Hércules – улица пълна с барове и ресторанти, така че след настаняването се насочихме направо натам да хапнем в някой тапас бар.
На сутринта, преди да започнем разходката из града, минахме през автогарата да си осигурим билети за следващия ден за Портимао. Решихме, че няма да влизаме в много обекти, защото така или иначе времето ни беше ограничено, а по-скоро ще се разхождаме, за да усетим атмосферата на града. Между другото, много от забележителностите в Севиля имат определени дни, в които входът е безплатен и е хубаво да се провери кога са те в официалните им сайтове (защото понякога се променят) и според това да се организира програмата.

 паметника на крал Фернандо ІІІ на Plaza Nueva

Plaza del Salvador

Casa de Pilatos – дворец построен между XV и  XVI век, смесица от различни стилове, смята се за прототип на дворците в Андалусия. Интересна е историята за името на двореца. Според легендата, то идва от първия маркиз на Тарифа, който по време на пътуването си до Йерусалим открива, че разстоянието от дома му до малък храм в Cruz del Campo е същото като разстоянието между бившата къща на Пилат Понтийски и Голгота и затова той решава да кръсти двореца – Къщата на Пилат. Входът за пълен достъп до двореца е 8 евро, само за долния етаж – 6 евро, в сряда от 15.00 до 18.00 часа (през лятото до 19.00 часа) входът е безплатен.

Севилската катедрала или Catedral de Santa María de la Sede е изключително красива и е включена в списъка на Юнеско за световно културно наследство. Освен това e третата най-голяма катедрала в света. Тя е завършена през ХVI век, като строителството и продължава по-малко от 100 години. Основите на храма са положени на мястото на джамия , а от самата джамия е запазено минарето, което след реконструкция става камбанария и го наричат кулата Хиралда. Входът за катедралата е  8 евро , като цената включва и качването на кулата. Към днешна дата, всеки понеделник от 15.30 до 17.00 часа входът за катедралата и кулата е свободен.

Кулата Хиралда е висока 105 метра и днес е символ на Севиля. Строежът на бившето минаре е завършен през 1198 година.

Archivo General de Indias  (Главният архив на Индиите) е създаден през ХVIІІ век, а самата сграда е издигната през ХVI век.  Това е един от най-големите архиви на света. Тук са събрани всички документи отнасящи се за владенията на Испания отвъд океана, както и корабния дневник на Христофор Колумб, много морски карти и други важни документи. Входът е безплатен.

Plaza del Triunfo  – този площад събира едни от най-красивите и важни сгради в Севиля – Архивът на Индиите, Севилската катедрала и кралския дворец в Севиля.

Real Alcázar или кралския дворец в Севиля е може би най-впечатляващата забележителност в града. Първоначално построен от маврите през Х век, по-късно е преустроен в кралска резиденция и до днес се ползва като такава. Цената на входа е 8,75 евро, а в понеделник от 18.00 до 19.00 часа (лятно време) и от 16.00 – 17.00 часа (през зимата)  входът е свободен.

Ние се възползвахме от възможността да влезем безплатно, а това е опашката в 18.00 часа. Не се стряскайте, за няма и 10 минути успяхме.

Красивите градини на двореца.

Plaza de Toros  е отворена за посещения всеки ден, има турове с екскурзовод на всеки 20 минути, а цената на билета е 4 евро. Билетите за корида са на цени между 8 и 70евро.

Torre del Oro (Златната кула) се намира на брега на река Гуадалкивир. Построена през 1220 година, кулата е част от старите крепостни стени на града  Не е много ясно от къде точно идва името и – някои данни сочат, че по времето на маврите плочките използвани за украса на кулата са били златни, а други смятат, че името е получено, защото е била емблема на пристанището където се е разтоварвало всичкото злато докарано от Северна и Южна Америка. Вход за кулата – 3 евро, понеделник е безплатно.

Costurero de la Reina (Шивашкото ателие на кралицата) е малка сграда с формата на замък в близост до парка Мария Луиза. В момента сградата е туристически информационен център, а в миналото е била павилион от градините на двореца Сан Телмо, тук бъдещата кралица Мария де лас Мерседес идвала да си почива. Входът е свободен.

Красивата фасада на хотел Alfonso XIII

Старата тютюнева фабрика  – в сградата в момента се помещава университета на Севиля. Построена в средата на XVIII век в неокласически стил, във фабриката са работили около 10 000 работнички, една от тях е прототип на едноименната героиня от операта „Кармен“.

За мен най-красивият площад в Севиля е Plaza de España. Намира се в края на парка Мария Луиза и е сравнително нов (от началото на миналия век).

В основата на сградата, която заобикаля площада има множество теракотени беседки изобразяващи различни градове в Испания.

Parque de Maria Luisa е най-големият парк в Севиля, тук човек може да си отдъхне от андалуското слънце на някоя от теракотените пейки.

Разходка из центъра на Севиля

На другия бряг на река Гуадалкивир, която пресича Севиля, се намира квартал Триана. Тук трябваше да намерим едно препоръчано ни заведение за фламенко, но не успяхме и се върнахме в центъра.

Няма как да си в Севиля и да не отидеш на фламенко. След като не успяхме да намерим заведението в Триана, се отправихме да търсим резервния ни вариант – La Carboneria. Още ми е чудно, как изобщо успяхме в тъмното из лабиринтите на квартал Санта Круз :-).

В 22.50 ч. бяхме на линия за второто представление, но нещо не беше както трябва – вместо фламенко танцьори имаше литературно четене, на всичкото отгоре дори бара не работеше :-)!

Оказа се, че представлението ще бъде в нещо като хале на гърба на сградата. Ние успяхме да се вредим на първа линия. Беше много интересно, освен това забравих да спомена, че няма вход, плащаш само ако консумираш нещо, цените са съвсем нормални.

След фламенкото много исках да се върнем на красивия площад Испания, за да го снимам по тъмно, но се оказа, че след 22.00 часа го затварят…

Много традиционни за Севиля са тапас баровете. 

Тапас представлява малка порция ястие, което се консумира с вино или бира, като видовете  могат да варират – от студени хапки до месо и риба на скара. Порциите обикновено са малки, за да може човек да остава винаги малко гладен и да обикаля из многобройните тапас барове на Севиля. Цените варират в зависимост от баровете, които ще посетите, но като цяло не е много скъпо. 

Подобни порции струват около 3-4 евро, бирата също е на много добри цени. Имената на ястията не ги помня, но повечето неща, които пробвах бяха много вкусни. 

…риба тон със стафиди…

… а това вкусно изглеждащо нещо всъщност е козе сирене с кедрови ядки и мед! Как пък не можах да запомня, че „cabra“ означава коза, та ми се наложи да  ям това ястие два пъти :-)!

За финал ще кажа само, че Севиля напълно отговори на очакванията ми и много ми хареса. Някои от нещата, които бяха задължителни за посещение, умишлено ги пропуснахме, защото със сигурност ще се върнем!

Още първия път, когато попаднах случайно  в нета на информация  за Маска, реших, че това ще е едно от местата, които задължително ще посетя на остров Тенерифе! На живо мястото се оказа още по-удивително, отколкото на снимките! Самото селце е много живописно, макар и състоящо се от не повече от десетина къщи, а за прехода през самата клисура – просто нямам думи! Много туристи стигат само до селото, но не правят прехода. Да, гледката към селото е убийствена, а пътят до там си е едно малко приключение, но четирите часа, за които изминахме пътя през клисурата, за мен си остават най-страхотното преживяване на острова!

Маска е малко селце, в областта Сантяго дел Тейде, което било изключително изолирано до направата на пътя, който свързва Сантяго дел Тейде и Буена Виста дел Норте през 1970 година. Казват, че е било едно от последните убежища на гуанчите от испанските конквистадори поради изключителното си местоположение. Селото се намира на около 600 метра надморска височина и от там до океана може да се стигне през невероятно живописната клисура – Barranco de Masca. За нея пък има слухове, че навремето е била скривалище на пирати.

Стигането до селото с местния транспорт е малко сложно, не заради друго, а защото автобусите до там не са много на често – общо 5 курса за деня. Подробни разписания и цени могат  да се видят на http://www.titsa.com/ . Хванахме от Playa Arena автобус № 325 в 08.30 сутринта, за да успеем за първият автобус № 355, който тръгва в 10.35 от Сантяго дел Тейде. В 09.00 вече бяхме там и трябваше да убиваме час и половина в малкото селце. Обиколихме го най-малко три пъти :-)!

По едно време, решихме да си пробваме късмета на автостоп, ама нещо не се получи :-)! Дори ни мина през ума да тръгнем пеша, но бързо се отказахме от тази си идея, въпреки, че разстоянието е само пет километра!

  В крайна сметка благополучно изчакахме автобуса и добре, че не тръгнахме пеша, че като се започна едно изкачване и спускане по тесния път направо свят ни се зави.

Пътят се вие живописно по хълмовете, а широчината му е, колкото на еднолентов такъв. На местата, на които се срещахме с коли, се налагаше да се отбиваме на специални отбивки, за да се разминем.

Автобусът, който свързва двете села е № 355 и цената на билета е 1,15 евро, на нас незнайно защо ни взеха по 0,10 евро :-)!

Селото Маска предлага невероятни пейзажи и според мен всеки, който е на остров Тенерифе  трябва да го посети!

 Много е зелено и различно от останалата част на острова. Наоколо земята е терасирана и се обработва, отглеждат се най-различни култури.

 Ако сте решили да правите прехода през клисурата, можете да си купите вкусни, пресни плодове –  банани, папая, портокали, отгледани именно тук!

 Както казах вече, селото изобщо не е голямо, така че няма начин да се объркате от къде започва пътеката за клисурата, иначе точно това е мястото. 

За прехода не трябва някаква специална физическа подготовка. Лесно е, защото е предимно спускане. Е, не така стоят нещата, ако решите да изминавате пътя и на обратно, защото все пак това са си около шест километра неравен терен на посока. Някои хора го изминават и в двете посоки, срещнахме такива, това е в случай, че сте дошли до Маска с кола и съответно трябва да си я вземете. Втори вариант е да стигнете от Лос Гигантес до плажа на Маска с лодка и да го извървите на обратно. И третият, най-лесен вариант, на който ние се спряхме е извървяването на пътя от селото до морето и от там се хваща лодка до Лос Гигантес. За по-сигурно си бяхме резервирали лодка предварително на http://www.mascalosgigantes.com/ . Не е проблем дори да нямате резервирана лодка. Цената по принцип е 10 евро, но понеже бяхме резервирали онлайн имаше 20% отстъпка и ни струваше по 8 евро на човек. Не се плаща нищо предварително, а когато изминахме пътя през клисурата, на плажа ни чакаше човек от фирмата, като имаше записани името и телефона ми. Попита ни коя лодка искаме да хванем, ние решихме да е последната (в 16.30 часа) и тогава заплатихме билетите. По принцип има и организирани екскурзии, но не мисля, че е необходимо човек да се набутва с такава. Още повече, че там се налага определено темпо на ходене, което не би се понравило на всеки. Ние например обичаме да си се помотаваме, да снимаме, да спираме за почивки, така че за нас прехода продължи близо 4 часа, но ако си наложите добро темпо би могло да се измине за около 2 часа и половина. Колкото до облеклото – обуйте си удобни обувки – с джапанки и сандали, не че е невъзможно, но според мен малко трудно ще стане.

Пътят има маркировка, но е нарядко. Въпреки това, според мен няма как човек да се загуби, защото през почти цялото време пътеката е ясно видима!

Задължително си носете вода и храна, защото на място просто няма от къде да се вземе!

Време за почивка :-)!

Почти като във филм за Индиана Джоунс :-)!

През клисурата тече  малка рекичка, за това не е много желателно да се прави преход, когато вали, защото част от пътя може да е залят, а освен това ще е много хлъзгаво и може да стане някой инцидент! За наш късмет, ние уцелихме страхотно време!

Отново време за почивка!

Маркировката е хубаво нещо, но нямаше да е лошо да знаем до кой номер е :-)!

На края има и малко изкачване.

И както си вървиш сред високите канари, изведнъж се появява океанът и разбираш, че едно прекрасно преживяване, което не ти се е искало да свършва, вече е приключило! 

 Помързелувахме около час и половина на Playa de Masca и дойде време да хванем лодката, за да се върнем обратно в цивилизацията.

 Нищо чудно навремето тук наистина да са се криели пирати, от никъде не личи каква клисура има на вътре!

 Освен возенето до Лос Гигантес, имахме бонус по една безалкохолна напитка и кратка разходка навътре в океана за „лов“ на делфини. Имахме късмет и успяхме да зърнем една двойка :-)!

Сега, ако кажа, че това ходене нямаше никакви последствия – ще излъжа :-). Следващите три дни имахме ужасна мускулна треска на прасците, предизвикана от постоянното слизане. Слава Богу, че бях проявила благоразумие и бях резервирала изкачването на Тейде за предпоследния ни ден, защото иначе щяхме да се разминем с него :-)! Въпреки това, изживяването беше прекрасно и ако трябва отново да мина по същия път, бих го направила без колебание!

Следва продължение……….“Остров Тенерифе ІV част – Вулканът Тейде“

Плажовете на остров Тенерифе са предимно с черен, вулканичен пясък. На някои хора им се струва малко депресиращо, но на мен ми харесва и ми изглежда екзотично. Все пак плажове, с обикновен пясък, из цяла Европа има колкото искаш! Аз мога да пиша само за тези, които се намират в северната и северозападната част на острова, до южните така и не стигнахме, но не мисля, че сме изпуснали нещо забележително. Като цяло температурата на водата в океана, около остров Тенерифе, е около 19-22 градуса целогодишно. Става за къпане, но не и да се задържаш много във водата. За съжаление го няма този прекрасен цвят като на остров Фуертевентура , където, въпреки че температурите бяха подобни, океана ни примамваше да влизаме много по-често!

Playa de Masca  се намира се в залива Маска. Той е достъпен по вода или след 5 километров преход през клисурата на Маска, така че да се идва тук само заради плажа, абсолютно не си струва. Но, ако си извървял трасето през клисурата си е чудесен бонус. Плажът не е пясъчен, а с големи черни камъни. При вятър не е препоръчително да се влиза,  по принцип и влизането е забранено (пише го още в самото начало на клисурата), но при спокоен океан не виждам какво пречи.

В северната част на острова в курортното градче Пуерто де ла Круз се намира Playa Jardin, отново градски плаж със всички удобства и естествено с черен пясък, Предполагам, че се нарича така, защото непосредствено до него има приятна градинка.

Винаги, когато можем, пътуваме до някъде през февруари. Тази година решихме отново да отскочим до любимите Канарски острови . Голямо беше изкушението да отидем пак на Фуертевентура , но желанието да видим нещо ново надделя. В края на декември, направихме една „ревизия“ на самолетните билети в сайтовете на Wizz air  и Ryan air и установихме, че най-евтино ще бъде пътуването до остров Тенерифе. Най-изгодните варианти до Канарски острови обикновено са през Мадрид, но не винаги полетите до там от София са евтини, а и аз предпочитам, като имаме полети с прекачвания, да не се налага да правим междинни нощувки, така че се спрях на варианта София – Бергамо ( Wizz air ), Бергамо – Тенерифе  юг ( Ryan air ), а на връщане Тенерифе север – Мадрид (  Ryan air  ) и Мадрид – София  ( Wizz air ). Тоталът беше 120 евро на човек, което за тази дестинация не е никак лоша цена :-)! Да отбележа само, че напоследък се учим да летим с по-малко багаж, т.е. бяхме само с ръчен, но за 8 дни лятна почивка е съвсем достатъчно. За полети с прекачване е много по-удобно, а и съвсем не си струва 200-тате лева отгоре, при положение, че на място човек може да си купи всичко необходимо!

Голяма беше и дилемата къде точно да отседнем – дали в южната част на острова, където по принцип е почти винаги слънчево, или в северната, където през повечето време има ниски облаци и вероятността от дъжд е голяма. Всичко зависеше от това, как искаме да си прекараме времето на Тенерифе. След кратка справка с чичко Google и Google Earth установих, че плажовете на Тенерифе не са кой знае колко примамливи и много по-интересно ще ни е да разгледаме острова, а всъщност интерeсните места са именно в северната част. Нямаше никакъв смисъл да спим в южната част и всеки ден да си губим времето да пътуваме на север! Най-интересно ми се видя едно селце на име Маска и клисурата, която води от него до морето. Реших, че това ще е eдно от нещата, които задължително трябва да посетим (другото беше вулканът Тейде) и затова разделих нощувките на две части – 3 нощувки в Пуерто де Сантяго, от където щеше да ни е по-удобно за пътуването до Маска и 5 нощувки в Пуерто де ла Круз. Само да отбележа, че Маска и Тейде наистина се оказаха must visit и ще пиша за тях в отделни постове.

Полетът от Бергамо до Тенерифе продължи 4 часа и 40 минути, накрая даже леко ми доскуча. Когато снижихме за кацане се откри много интересна гледка – слой облаци, над тях се издига Тейде, а под тях се вижда морето.

Бяхме си резервирали трансфер от летището до хотела, защото до нашия курорт нямаше директен автобус. Резервацията я направихме на http://cheapesttaxis.com/ , цената е 9.25 евро на човек, но честно казано, от както ползваме трансфери, за първи път съм недоволна! Никой не ни чакаше на изхода, въртяхме се около половин час, звънях по телефона, но никой не вдигаше.Накрая реших да се разходя из летището и видях офис с името на фирмата. Отпред висяха едни младежи, които се забавляваха :-). Имаше ни в списъка, но все пак някой можеше да дойде да ни посрещне! На всичкото отгоре трябваше да чакаме друг полет, та благополучно чак в 20.00 часа се озовахме в хотела! Бяхме толкова изтощени, че след вечеря направо си легнахме. 

За първия ни ден не бях планирала нищо специално и решихме да се разходим, да опознаем обстановката или просто да полежим на плажа. По принцип, имах голямо желание да посетим съседния остров Ла Гомера, но проявих благоразумие и не организирах предварително посещаването му. Просто щеше да ни дойде прекалено още първите дни – целодневна екскурзия до Ла Гомера, на следващия ден преход през клисурата на Маска и на третия ден нямаше да можем да гледаме от умора :-)! А и така или иначе сме ги подкарали Канарските острови, та някоя година ще посветим специално на Ла Гомера!

Playa la Arena , Puerto de Santiago  и Los Gigantes са курорти в северозападната част на острова. Преливат един в друг и така и не разбрах, къде свършва единият и започва следващият. Не е лошо, но се състоят само от хотели!

 На втория ден, когато се прибирахме от Маска, попаднахме на карнавал в Los Gigantes.Беше много интересно, забавно и шумно :-)!

Santiago del Teide – градчето е съвсем малко, обикаля се буквално за 20 минути. Ние трябваше да прекараме тук около час и половина, докато чакаме бусчето за Masca и го обиколихме три пъти :-)!

Masca – гледките тук бяха направо убийствени, както вече казах – най-любимото ми място на Тенерифе и ще посветя цяла публикация за там!

На третия ден трябваше да отидем към следващото ни място за спане – Пуерто де ла Круз. По принцип за придвижване из острова е много удобно да се вземе кола под наем (много са евтини, както и бензина), ние ползвахме градския транспорт, който също е много добре уреден и евтин. Най-изгодно е да се купят карти BONO, те са на стойност 15 и 25 евро, като една карта може да се ползва не само от един човек. При качване в автобуса (местните казват на автобусите guagua), картата се пъха в едни машинки, казвате на шофьора до къде сте и той ви я маркира, а отзад на картата се изписва каква е оставащата сума. Ако ви останат например 10 цента в картата, може да доплатите остатъка от сумата в брой, но пак ползвате отстъпката. За по-далечни разстояния може да излезе до 50% по-евтино от стандартен билет. Сайтът за транспорт на Тенерифе е http://www.titsa.com/ , там може да се види всякаква информация от рода на разписания, маршрути на автобусите, цени и между другото са много точни (изпитано)! За целият ни престой там сме закупили карти на стойност 55 евро, като с изключение на първия, почти всеки ден ползвахме от 2 до 4 автобуса. Само да отбележа, че BONO не важи за пътуването до Тейде!

Puerto de la Cruz е много приятно градче в северната част на острова. Обикновено дилемата на пътуващите до Тенерифе е къде да отседнат – в Пуерто де ла Круз на север или в Плая де лас Америкас на юг. Второто си е типичен курорт тип „Слънчев бряг“ – само хотели, но пък плюсът му е, че  е с поне 5-10 градуса по-топло. Така че, ако сте дошли на Тенерифе предимно заради плажа или нощен живот, то това е вашето място! Пуерто де ла Круз също е много туристическо, но е някак си по-спокойно и автентично!

Тук в градинката, пред църквата, мога да стоя с часове :-)!

Гледка към Тейде 

На острова има много бананови плантации. Нищо чудно, че 1 килограм струва около 0.60 евро!

San Cristobal de la Laguna – старата столица на острова

Другото място, което страшно много ми хареса е Roque de las Bodegas до Таганана. Пътят до там е тесен и с много завои, нищо чудно, че 30-те километра от Санта Круз се взимат за около час.

  Освен това имам чувството, че тук никога няма ден без облаци – всички снимки, които съм виждала от това място, са подобни на моите…

За това пък гледката наистина си заслужава!

Има и приятно ресторантче, където човек може да си хапне прясна рибка, при това изобщо не беше скъпо. На всичкото отгоре имахме и жива музика, просто мечта – ядеш вкусна риба, канарски печени картофи със сос mojo, пеят ти испански песни и се наслаждаваш на океана и околните върхове!

Santa Cruz de Tenerife e столицата на острова. Според мен спокойно може да се пропусне, освен ако не сте любители на шопинга. Точно до автогарата има един огромен мол, в който убихме един час докато навън валеше.

Icod de los Vinos – това градче е известно предимно с драконовото дърво-хилядолетник, или както му казват: Drago Milenario

А ето го и него – Drago Milenario! От пръв поглед не изглежда много голямо, но ако се вгледате в хората, които са до него, се осъзнават размерите му! 

Garachico е в непосредствена близост до Икод де лос Винос и разглеждането на двата града може да се комбинира. Има много приятен и уютен център и е известен със скалните си басейни.

 Скалните басейни в Гарачико

Винаги съм казвала, че според мен Канарските острови са за почивка през зимата. Първо, защото през лятото в Европа има къде-къде по-хубави плажове и второ, на Канарите дори да е лошо времето през февруари, просто няма как да е по-лошо от тук, при положение, че минималните температури са 15 – 17 градуса. Между другото, много е смешно как по улиците могат да се срещнат хора, от такива по къси гащи и тениски, до такива, които са зимно облечени :-). Ние улучихме що годе хубаво време – температури през деня от 25 до 28 градуса, валя ни само един път, слънцето понякога ни правеше номера, но пък си изкарахме страхотно. Това за мен ще остане един от любимите ми острови. Но, ако реша, че ми се ходи през зимата на плаж, със сигурност бих си избрала Фуертевентура! Честно казано, 8 дни изобщо не ми стигнаха, ако разполагах с още време можех да запълня програмата още по-пълноценно. Всъщност ние не посетихме 2 обекта, които според някои задължително трябва да се видят – Loro Parque (зоологическа градина в Пуерто де ла Круз) и Siam Park (аквапарк в южната част на острова), но просто интересите ни не бяха с такава насоченост :-). Ако трябва да направя своя собствена класация за местата, които не бих пропуснала на остров Тенерифе, то това са:
 1. Barranco de Masca
 2. Pico del Teide
 3. Roque de las Bodegas
 4. Las Teresitas
 5. Garachico

30.09.2012г.

Ето, че неусетно изминаха седемте дни на нашия круиз. По план щяхме да пристигнем в Ливорно около 09.00 часа, но трябваше да сме освободили каютите до 08.00 ч. Освен това се налагаше да отидем и до рецепцията, за да уредим плащането на сметките. Процедурата е следната: предната вечер бяхме получили заедно с дневната програма разписка с това, което сме консумирали + задължителните бакшиши от по 7 евро на човек на ден. Тези, които са гарантирали в началото на круиза с кредитна карта получават две копия, разписва се едното и се носи на рецепцията, а ако е гарантирано с пари в брой, се отива на касата и там ви връщат разликата от депозита. Тук е мястото да спомена и какви са цените на кораба. Според мен – не много по-различни от заведенията в Италия, Испания и други страни в западна Европа – например кока кола – 2.70 евро, еспресо – 1.30 евро, безалкохолен коктейл – 3.90 евро, алкохолен коктейл – 5.70 евро, уиски – 5.30 евро, минерална вода 1 литър – 2.30 евро, вината в ресторанта започваха от 18 евро. На всичко, което се консумира има и 10 % сервиз.

След като уредихме сметките се отправихме за последната ни закуска на кораба… 

За съжаление едва последният ден открихме, че има маси за хранене и отвън, точно на задната част на кораба, от където може да се наслаждаваш на бялата пътека, която оставя след себе си.

Организацията по слизане беше много добра. Предишната вечер ни бяха раздали различни цветни етикети за багажа. Ние трябваше да изчакаме в Covent Garden Theatre и там щяха да ни извикват  според цвета на етикета ни. Нещо от сорта – свалят ти багажа, слизаш и ти :-). Явно слизането от кораба е организирано да става от горе надолу, защото ние бяхме едни от първите. На терминала багажите също бяха разпределени на „цветни“ зони, така че и откриването му не беше никакъв проблем. С две думи – перфектна организация!

Въпреки, че имаше доста време до влака, си взехме такси до гарата. Докато си вземем билети, пием кафе и се разтъпчем наоколо, дойде време  за тръгване.

 След около час и двадесет минути вече бяхме във Флоренция . Времето беше топло, но изглеждаше така, сякаш всеки момент ще завали. Беше неделя и пълно с хора. Честно казано, предишното ни идване през февруари  ми хареса много повече. Не, че тогава нямаше изобщо хора, но не бяха чак такива тълпи!

  Към 17.00 часа наистина заваля проливен дъжд. Решихме да ходим към гарата, където щяхме да хванем влак за Болоня . Между другото, искам да изразя възмущението си относно кожодерството на гарата във Флоренция – 5 евро за един багаж за 5 часа! Ако имаш да оставяш 1 бройка се преглъща някак си, но като са 6 броя ти се струва направо безумно :-)!…

Пътувахме много комфортно с бързите влакове Frecciargento – с около 230 км/ч и за около 40 минути вече бяхме в Болоня .

Там също валеше проливен дъжд и добре, че хотелът, който бяхме резервирали, беше в непосредствена близост до гарата. Честно казано, за първи път когато вали по време на пътуване, бях благодарна на дъжда, защото дори аз бях толкова изтощена, че изобщо не ми се ходеше никъде! На следващия ден направихме бърза двучасова разходка из познатите места в Болоня , където за разлика от Флоренция беше много по-спокойно, след което хванахме влака за Форли и пристигнахме навреме за полета!

*******************************

Всяко хубаво нещо за съжаление си има край. Но от друга страна, ако пътуването никога не приключва, то ще се превърне в нещо рутинно и несъмнено няма да ни доставя такова удоволствие както сега! Така че, дойде краят и на това наше пътешествие, изпълнено както винаги с прекрасни емоции и спомени. За мен това е най-ценната част от едно пътуване – спомените – нещо, което никой не може да ни отнеме :-)!

Круизите си имат своите плюсове и минуси. От една страна – обикаляш много места за кратко време в луксозен, плаващ хотел, страхотно обслужване, храна и атмосфера, от друга страна – времето прекарано на тези места е прекалено малко и не можеш да им се насладиш. Така се получи и при нас! Ние си избрахме маршрут с места, на които не сме ходили (с изключение на Тунис) и специално на мен не ми стигна времето да разгледам градовете така, като аз бих искала, един вид – маркираш най-важното и пишеш града за разгледан :-). Освен това, не ни стигна и времето да се насладим на самият кораб, нямахме ден, в който да сме само в открито море и да помързелуваме покрай басейна. От сегашната ми позиция, на вече ходила на такова пътуване, ако трябва отново да изибрам, бих се спряла на маршрут с продължителност най-малко 10 дни, с по-голям престой на пристанищата и поне 2 дни в открито море.

Дали ще ходим отново на круиз? Несъмнено :-)!

28.09.2012г.

Денят ни започна като посрещнахме изгрева отново в джакузито, без тълпите от хора наоколо. Времето беше наистина страхотно – 25 градуса минимални температури, като се очакваше през деня да стигнат до 31!

Очакваше се да пристигнем в Катания около 13 часа, така че като повечето хора си запълвахме времето с пиене на кафе…

…или около басейна, където имаше различни развлечения!

В далечината се виждат бреговете на Сицилия!

Както винаги пристигнахме навреме и се отправихме на разходка из града. Интересното е, че не всички пасажери напускат кораба, когато акостира някъде, винаги имаше и такива които оставаха около басейните :-)! Е, ние сме по разходките, така че така и не можах да разбера, какво ги привлича да останат на кораба, а не слязат на брега, дори и само да изпият по едно кафе!

В момента в който излязохме вече от пристанището установих, че съм си забравила разпечатаната карта на града с отбелязаните забележителности, които планувахме да разгледаме. Не бяхме далече, но слънцето така беше напекло, че изобщо не ми се правеха излишни разходки, да се връщам на кораба. Реших, че ще карам на спомени, а и една девойка в пристанището ми даде някаква брошура на туристически автобуси и на задната страница имаше отпечатана някакава символична карта, та решихме да се водим по нея! В последствие разбрах, че картата по-скоро ни объркваше, но както и да е :-)! Хубавото е, че пристанището на Катания се намира в самия град и само 15 минутна разходка по интересните сицилиански улички ни делеше от центъра!
Катания е вторият по големина град  на остров Сицилия, неговия център е включен в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Градът се намира в подножието на вулкана Етна и е бил заливан от лавата 7 пъти, поради което историческите останки са унищожени в значителна степен.

Интересна сграда! Какви ли са стаите на ъгъла :-)?

Както в повечето италиански градове и тук централния площад се казва Piazza del Duomo.

Катедралата, която е на името на Света Агата, сицилианска мъченица, чиито празник е през февруари и се отбелязва с пищни празненства, е построена през XІ век , разрушена от земетресението през 1693г и възстановена след това.

В центъра на площада се издига и фонтана слон, който е символ на града. Той е изработен от мрамор, а самия слон от лава.

Голяма част от града е изградена от лавата на близкия вулкан Етна.

Разходка из сицилианските улици…

Piazza Stesicoro

Руините на римски амфитеатър

паметника на Белини (градът е негово родно място)

Разходка по Via Etna, която ни води до Вила Белини

Villa Bellini – най-големия парк на Катания

Всеки ден се изписва датата с камъчета

Лавата от която е изграден почти целия град

Сицилианска сватба 🙂

Отново се връщаме на Piazza del Duomo….

…за кратка почивка преди да се отправим към кораба….

…наслаждавайки се на красивите сгради!

Навръщане минаваме по различен маршрут.

Истинска сицилианска гледка 🙂

Вулканът Етна –  издигнал се величствено над града!

Тази вечер от 23.00 часа в ресторант La Piazzeta Cafeteria, където обикновено се хранехме сутрин и обед, имаше Buffet Magnifico – готвачите на кораба показваха своя майсторлък, като правеха невероятни неща от различни храни! Жалко, че не бяхме изобщо гладни, всичко изглеждаше толкова апетитно :-)!

Следва продължение….“Средиземноморски круиз VІІ част – Неапол“

За нас българите Гърция е много достъпна дестинация. Даже за много хора, да отидат на море в Гърция е много по-лесно и близо, октолкото да стигнат до българското Черноморие. Най-популярен естествено е Халкидическия полуостров, поради близоста си до България. Не случайно през лятото стотици коли се стичат нататък всеки уикенд. И защо не – след като знаят, че ги очаква чисто море и красиви плажове. Ние също сме ходили само за уикенда до там, даже без преспиване, а само на плаж през деня.

Мястото на което ходихме е малко след Олимпиада, на около 30-40 километра преди третия ръкав на Халкидики  – Атон. Не ни го е препоръчвал никой, намерих го случайно в Google Earth, докато разглеждах къде е възможно най-близкото местенце с хубави плажове. За разлика от Аспровалта и Ставрос, около Олимпиада има поредица от красиви и не толкова населени заливи. Естествено в разгара на сезона няма как да си сам, но е доста по-уединено.

Тук някой си беше спретнал постоянен бивак, но в случая хората отсъстваха 🙂 

Естествено морските таралежи са в изобилие!

По принцип избягваме да почиваме на море през лятото. Много народ, жега, скъпотия и т.н. Краят на септември е точно моето време за почивка – освен, че е спокойно, ходим на такива места, на които през това време със сигурност е по-топло, отколкото в България и по този начин си удължаваме с две седмици лятото :-). Но тази година се очертаваше да минем без море, тъй като за септември сме предвидили круиз и на мен изведнъж, в началото на юли, толкова много ми се приходи някъде на море, че нямаше значение къде! Ама, ако може и да е не е много скъпо, защото това пътуване като цяло си беше извън всичките ни  планове… И ей тъй на, изведнъж, ми изпадна една супер изгодна оферта от сайтовете за колективно пазаруване, на първият ръкав на Халкидики – Касандра (даже с включен транспорт). Разгледахме с Google earth мястото, проверихме хотела дали става в Tripadvisor, платихме офертата и след два дни вече пътувахме към Пефкохори. Нямахме кой знае какви очаквания, нито пък бях проучвала къде да ходим наоколо – бяхме решили да прекараме една нетипична за нас почивка – в лежане на плажа.

Към обяд пристигнахме,  хотелът не беше лош, имаше някои забележки, но за парите, които бяхме платили (330 лева на човек със закуска и вечеря за 7 дни) – ставаше. 

А това, което най-много ми хареса е разкошната палма до басейна.

 Естествено веднага тръгнахме към градския плаж. На една тясна плажна ивица бяха разположени чадър до чадър, хавлия до хавлия, човек до човек, във водата гмеч – с две думи най-големият ми кошмар за плаж на яве :-)! 

Поседяхме около час и решихме, че така не може и тръгнахме да търсим по-спокойно място към края на града. И наистина, на около 200 метра по-нагоре, нещата бяха коренно различни. Решихме, че на другия ден ще вървим, ако трябва километър, два, но ще си намерим усамотено място. Проблемът беше, че нямахме чадър, а жегата беше просто убийствена и ако искаме да сме цял ден на плажа, ще трябва да си търсим място с естествена сянка. За наш късмет, си намерихме наистина такова място, под сянката на бор и колкото и странно да звучи, всеки ден вървяхме по 2 километра по пясъка за да стигнем до там, но това дърво наистина ни спасяваше :-)!

А иначе водата беше много чиста и морето почти всички дни беше много спокойно… 

Отсреща се вижда Ситония

Селцето не беше нищо особено. 

Крайбрежната алея, пълна със сергии и заведения…

За това пък залезите бяха страхотни!

Туристическата част

Центъра на селото

Сиртаки на малкото площадче 🙂

И така неусетно изминаха 7-те почивни дни, честно казано, ако бяха повече дните, сигурно щеше да ни втръсне. Не че беше лошо, но ако това беше единствената ми почивка за годината, определено не бих избрала това място!

Малко след като авиокомпания Малев фалира, както си ровех в интернет, попаднах на информация, че Wizz air започват да летят София – Будапеща. От любопитство погледнах билетите на какви цени са и какво да видя: дати 29.04 – 01.05. (точно по време на почивните дни) цените са по 2 лева!!! Будапеща винаги е била в плановете ми за посещение, но не и за тази година, а как е възможно изобщо да устои човек на такава оферта! И така срещу 50 лева, се сдобих с билети отиване и връщане за двама, с включени всички такси. Намерихме и хубав хотел на много добра цена и щастието беше пълно! Най-лошото от цялата работа е, че вече всички билети ми се виждат безбожно скъпи :-)!

И така, на 29.04 привечер, след едночасов полет, благополучно кацнахме на Терминал 1 на летище Ferihegy. Предвижването до хотела се оказа изключително лесно, бързо и евтино. Хванахме влака от Терминал 1 и след около 20 минути слязохме на централната гара Nyugati, където в непосредствена близост беше хотела ни. Цената на билета е 370 HUF (около 1.20 евро). За съжаление в момента мисля, че правят ремонт на Терминал 1 и съответно Wizz air кацат на Терминал 2. От там начина за придвижване е: хваща се автобус 200Е до метростанция Köbánya-Kispest, откъдето може да се вземе метро за центъра. Билетът струва 320 HUF (около 1.00 евро).

След като се настанихме, излязохме да вечеряме и направихме една бърза нощна разходка из Будапеща.

Будапеща е страхотен град! Има уникални сгради, някои не чак толкова добре поддържани, но е истинско удоволствие да се разхождаш там. Самият град е разделен на две части Буда и Пеща, които са свързани с красиви мостове. Всички мостове са били разрушени по време на войната, но по-късно са възстановени. Ето и по известните от тях:

Моста Сечени

Моста Елизабет

Моста на свободата

Предварително бяхме решили, че ще хванем  Hop on Hop off автобуси, за да не се преуморяваме много с вървене :-)! Избрахме Giraffe Hop on Hop off , билетът важи за два дни, автобусите вървят по две линии, които обхващат града, а също така има и една линия по Дунав. Цената е 5000 HUF (около 35 лева), билети се продават на всяка спирка на която спират автобусите, както и пред катедралата Свети Стефан. Според мен напълно си заслужава за тези пари да те возят два дни из целия град, както и  два пъти на лодка! Освен това имат и открити автобуси. Макар че при 33 градуса в началото на май, не знам до колко беше удачно да се возим на слънце, но поне докато се движехме имаше полъх на вятър!

Първият ден решихме да се возим на червената линия и да се слезем от другата страна на реката, за  да разгледаме Буда. 

Тази част на града е много уютна.

Царквата Свети Матияш

Статуята на Ищван І, която се намира между църквата Свети Матияш и Рибарския бастион.

Красивия Рибарски бастион или известен още като Рибарските кули.
Нарича се „рибарски“, защото е построен на мястото на стар рибен пазар. Седемте кули символизират седемте маджарски племена заселили се тук преди време

Има и приятни кафенета, където може да си починеш след продължителната разходка и да се наслаждаваш на хубавата гледка.

Кралския дворец 

Докато чакахме да дойде автобусчето, което да ни откара до Цитаделата се появи тази интересна група. Сигурно снимаха някакъв филм…

Цитаделата се намира на най-високото място в Будапеща…

…съответно гледката от тук е наистина страхотна!

Вечерта решихме да се повозим на корабчето и да видим нощна Будапеща от към реката.. Вечерните турове са от 19.00 и от 22.00 часа и са без спирки. Всички сгради са много ефектно осветени!

На следващия ден тръгнахме пеша към Площада на героите. Това е сградата на гара Nyugati, чиито архитект е Густав Айфел. 

На гърба на гарата има Макдоналдс в ретро стил.

Сградите по булевард Андраши

Музей на терора

Сградата на българското посолство  на булевард Андраши

Площада на героите

В близост до Площада на героите се намира замъкът Вайдахуняд, хубаво място за разходка. 

По-късно решихме да се качим на един от автобусите на жълтата линия и изминахме целия маршрут без да слизаме.

ретро трамвай в Будапеща

 Хапнахме по една торта Добуш в известната кафе-сладкарница Централ…

…и се отправихме към моста Елизабет, откъдето хванахме лодка, за да направим и един дневен тур по Дунав.

остров Маргарита

плаж на остров Маргарита

Разходка по търговската Ваци утца.

Третия ден го бяхме нарекли за шопинг. Но кой да знае, че унгарците така стриктно празнуват 1-ви май – не работеше нито един магазин, както и някои от заведенията. Това в България сигурно никога няма да се случи – на празник да са затворени всички молове – да бе, да!

Но не съжалявахме кой знае колко, отдадохме се просто на лежерни разходки из града.

 Сградата на Парламента е изключително красива. Може да я видите в целият и блясък от към Буда.

Тези фонтани излизащи от земята бяха голяма забава за всички деца в тези жеги…

Естествено опитахме от традиционният им гулаш, който не ми хареса, но попаднах на много интересна супа в хлебче, на която не запомних името.

Пробвахме и токайско вино…

…и разни такива вкусотии…

…и най-вкусната паста в Будапеща (според мъжът ми: по-вкусна и в Италия не е ял) – в Okay Italia .

Tortelloni alla Rossini 

– с горски гъби и гъши дроб

…и моята паста си я биваше :-)…

Наближаваше 18 часа и трябваше да хващаме влакчето за летището…

…но някой ден отново ще се върнем в Будапеща, защото много ни хареса, а и не пробвахме прословутите бани!

Флоренция е приказна по всяко време на годината, дори и през февруари. Ние бяхме само за два дни и те са напълно достатъчни да се обиколи историческия център, но не и да се насладиш на града. Хотелът ни беше само на една пресечка от Дуомото и беше прекрасно да живеем макар и временно в центъра на този прекрасен град.

Катедралата Санта Мария дел Фиоре е четвърта по големина в света. Интересното е, че куполът, проектиран от Филипо Брунелески, е издигнат без поддържащо скеле. Той измисля начин как камъните на арките сами да се поддържат по време на строежа . По-късно Микеланджело използва същата идея за издигане на още по-големият купол на базиликата Свети Петър в Рим.

От където и да се опита  човек  да снима катедралата, не може да я обхване цялата. Камбанарията на Джото, която е част от нея, също се издига величествено отпред.

Непосредствено пред катедралата се намира Флорентинския Баптистерий – това е постройка, в която през Средновековието са кръщавали гражданите на Фолренция. Сградата е осмоъгална и има три входа. 

Най-известни са източните порти или наричани още „Вратите на Рая“, които са позлатени. На тях са представени библейски сюжети от Стария завет.  

Накъдето и да тръгнехме да се разхождахме все попадахме на интересни места и площади.

Piazza Santissima Annunziata 

Катедралата се издига внушително над тесните улички.

Разходката ни отведе  до базиликата Santa Croce на Piazza Santa Croce. Базиликата е гробница на много известни италиански личности като Галилео Галилей, Макиавели, Росини, Данте Алигери и други.

Piazza Santa Croce

Решихме да отскочим до отсрещния бряг на реката и да се качим до Piazza Michelangelo, за да видим Флоренция от високо.

Отсреща – закрития мост Ponte Vecchio

Изкачването е малко изморително, 

но гледката напълно си заслужаваше…

Всъщност най-прекрасната гледка на Флоренция от високо е безплатна и е именно от тук! Освен това, по сведение на читател на блога, тук се намира и единственият безплатен паркинг в центъра на Флоренция :-)!

На връщане решихме да минем по самият мост Ponte Vecchio. Над моста се вижда част от коридора Вазари, който свързва Palazzo Vecchio с Palazzo Pitti от другата страна на реката.

Ponte Vecchio е известен в наши дни с многото бижутерски магазини, които се намират на него. В миналото тези магазини са били обитавани от месари и занятчии, но те били изгонени от тогавашният херцог зарди миризмата и замърсяването на реката.

По средата на моста се намира бюста на Бенвенуто Челини – италиански скулптор и златар. 

Съвсем близо до Понте Векио има пазар, пред който има статуя на едно пресенце наречено Porcelino. Има поверие, че ако го докоснеш и пуснеш паричка в устата му и тя падне в решетката, ще бъдеш щастлив и богат :-)!

Palazzo Vecchio на Piazza della Signoria

Piazza della Signoria е истински музей на открито.

Паметник на Козимо Медичи

Фонтана на Нептун

Статуята на „Давид“ на Микеланджело или по точно нейното копие – оригиналът се намира в галерия „Академия“.

Статуята „Херкулес и Как“ 

Loggia dei Lanzi – галерия със скулптури на открито

Статуя „Персей с главата на Медуза“ на Челини

Basillica Santa Maria Novella

Има и такива екземпляри 🙂

Piazza della Repubblica

Palazzo Pitti

От Болоня до Флоренция лесно се достига с влак. Има два вида влакове  – бързи и регионални (по-евтини и съответно по-бавни, нещо като нашите пътнически). Първите стигат за 37 минути и цената им е 24 евро, а вторите за 1час и 04 мин. и цената им е 10.50 евро. Има една малка подробност, а тя е, че регионалните не спират на централната гара  Firenze S. M. Novella, а на малко по-отдалечената Firanze Rifredi. От там на всеки 10 минути има влак до  Firenze S. M. Novella,  който струва само 1.40 евро и стига за около 5 минути. Така че според мен упражнението напълно си заслужава и ако не бърза човек защо да не спести 12 евро :-)! Винаги преди да пътувам в Италия си правя справка за цените и разписанието на влаковете в сайта на Trenitalia . Гледам, че отскоро е променен и може да се видят цените с месеци напред, както и че са разделени на 3 групи (super economy, economy, base) и съответно, ако от сега се закупят предварително билети за септември за бърз влак, тарифа super economy, цената излиза колкото с регионалния!

Ако пътувате с Wizz air, самолетът ви тръгва от летище Форли. До там също има два начина да се придвижите с влак –  с бързия влак, който минава през Болоня и съответно се прекачвате там, срещу около 30 евро (1 час и половина) или пък отново с регионалния влак, но през гара Фаенца (8.15 евро) и от там се хваща влакът за Форли (2 евро) – общо пътуването е около 2 часа. От гарата до летището най-добре е да се хване такси , защото автобусите не са много на често!

P.S. Към днешна дата (април 2013 г.) Wizz air вече не кацат на летище Форли, а на Guglielmo Marconi (летището на Болоня)!

През януари попаднахме на евтини билети на Wizz air до Форли (100 лева за двама човека двупосочно ;-)) и решихме, че си струва да отскочим до там за 3 дни. Самото градче Форли не го посетихме, но от там е много удобно да се стигне с влак до Болоня и Флоренция. Искахме да спим и трите нощи във Флоренция, но тъй като полетът ни пристигаше към 20.00 часа нямаше как да хванем влак направо за там, се отправихме към Болоня, където имахме една нощувка. Билетът от Форли до Болоня струва 6.10 евро, а пътуването трае около 50 минути. Хотелът ни беше в близост до гарата, което беше много удобно, защото нямаше да се лутаме да го търсим по нощите.

На сутринта се отправихме на разходка в центъра, който е сравнително малък и спокойно може да се обиколи за един ден. Историческата част на Болоня има формата на осмоъгълник и на всеки от ъглите му има порта, а от там улицата те води право към центъра. Няма как да се обърка човек!

Piazza Nettuno

Fontana del Nettuno е един от символите на Болоня. Местните го наричат още Il Gigante (Великана)

  Palazzo d’Accursio (Palazzo Comunale)

В двореца се намира градската библиотека Sala Borsa, входът е свободен. На първият етаж подът е прозрачен и отдолу се виждат останки от стария град, на втория етаж могат да се четат книги, вестници, списания.

Piazza Nettuno прелива в Piazza Maggiore  

   Palazzo d’Accursio (Palazzo Comunale)

Palazzo del Podesta (Дворецът на градоначалника)

Palazzo re Enzo, който се намира на Piazza Nettuno e построен през XIII век като продължение на Palazzo del Podesta.

Piazza Galvani – очарователен малък площад в близост до Piazza Maggiore

Удоволствие е да се разхождаш из тесните улици около центъра.

Дори да вали в Болоня, може спокойно да се разхождате без чадър, градът е известен с арките, които покриват улиците. Казват, че дължината им е около 40 километра.

Piazza Merkanzia – тук се намира търговската палата

Най-красивите гледки към града се откриват от кулите Гаризенда и Азинели, те са едни от малкото останали средновековни кули в града, които в миналото са били над 180…  За съжаление кулата на която можеше да се качим беше в ремонт и не можахме да се насладим на Болоня от високо.

От площадчето с двете кули тръгва Via Zamboni, където се намира най-старият университет в Европа.  

И не на последно място, Болоня е една от гастрономическите столици на Италия и магазините за хранителни стоки могат да предложат всякакви вкусотии за ценители :-)!

На вторият етаж на това магазинче имаше много приятна винарна, където можеше да се опитат различните видове деликатеси.

Болоня е прекрасно градче с неповторим дух и чар. Най-хубавото е, че не е чак толкова туристическо като Флоренция и ако човек е в района и има свободни ден или два, със сигурност трябва да го посети.

P.S. Към днешна дата (април 2013 г.) Wizz air вече не кацат на летище Форли, а на Guglielmo Marconi (летището на Болоня)!
Следва продължение…   Флоренция

Според мен Малта не е точно плажна дестинация. В смисъл, че бреговете са предимно скалисти, има съвсем малко на брой пясъчни плажове и естествено лятото е пълно навсякъде. Ако търсите усамотени плажове, Малта не е правилното място! Поради малките размери на острова ние смятахме сутрин да разглеждаме различни градове, а след обяд да ходим на някой от плажовете. Естествено не всичко става както човек го намисли. Не можахме да посетим всички плажове, които бях набелязала, първо, защото въпреки, че разстоянията са много малки, придвижването не става чак толкова бързо и второ, защото времето не беше винаги с нас :-)!

Безспорно най-красивото море е около остров Комино. Островът се намира между Малта и Гозо и е само 3 кв. километра, има съвсем малко жители, както и един хотел, който работи само през лятото. Най-посещаваното място от острова е Синята лагуна. Водата е кристално чиста с невероятен син цвят! Според мен е задължително да се посети. Предполагам, че се предлагат екскурзии до тук от всеки град, ние отидохме до пристанище Cirkewwa и от там хванахме някаква лодка Paradise express (10 евро отиване и връщане), стигнахме два пъти по-бързо от останалите корабчета и лодки. Капитана така бясно караше, че носа на лодката се изправи нагоре и всички ние се свлякохме вкупом назад – ние, двама италианци и двама гмуркачи. Така здраво се бяхме вкопчили в перилата на лодката, че единствената ни цел беше да останем в нея, защото както се изказа единият италианец „май отиваме в Il Paradiso“ :-)!

Първо оставихме двамата младежи да се гмуркат, а ние продължихме към острова. 

Водата наистина изглежда разкошно!

Лошото е, че няма пясък, а само скали, за това пък на тях са сложили чадъри и шезлонги :)!

 Хубаво е да се отиде рано, за да може да си намерите хубави места. Ние бяхме едни от първите, но честно казано не ми се искаше да прекарм деня си с накацали 100 маймуни на главата и решихме да обиколим наоколо дали няма някое по-усамотено място!

И колкото и да е невероятно, наистина си намерихме място на което почти цял ден бяхме  самички! Цялата работа беше, че до там трабваше да се нагази в морето и да се минат няколко метра по водата, а повечето хора като видеха това нещо се отказваха – сякаш не са дошли на море :-)!

Намерихме си една удобна равна скала и се настанихме.

Е, водата не беше като на Синята лагуна, но пък пак беше красиво!

И както си бяхме сами, по едно време се изсипа цял кораб с туристи! Добре, че не се застояха много време!

Към края на деня решихме да се преместим на обществения плаж да видим и там как е.

Водата е уникална, като в басейн. Аз като видя такива води и не мога да се спра да снимам!

А в морето се влиза със стълба :-)! 

Останалите плажове в Малта за съжаление не са толкова впечатляващи. Един ден посетихме един ужасно труднодостъпен с надеждата, че няма да има толкова много хора.

Пътува се с автобус до едно село Bahrija, след това няколко километра пеша по черен път.

И още няколко километра по едни чукари, защото объркахме пътя…

И не знам дали си заслужаваше ходенето, защото ето това беше плажа!  

Fomm ir-Rih Bay

Аз даже малко се усъмних, че става въпрос за този плаж и реших да продължим още малко, но жегата така ни беше напекла, че преценихме, че е по-добре да се върнем! Защото при тези скали следващият плаж можеше да е след около 10 килиметра…

Някой си е построил къща в пустощта!

И беседка, на която си починахме малко … :-)!

Слязохме на плажа, беше каменист, морето бурно, но поне гледките и вълните бяха впечатляващи, а и бяхме сами :-)!

Някъде в интернет бях чела, че ако духа вятър, дори и да не си помисляме да влизаме в морето на този плаж! Истина е! Морето е толкова бурно и вълните подхвърляха камъните като перца,  чуваше се само някакво бучене! Аз бях влязла съвсем малко и така силно ме дърпаше на вътре, освен това няколко камъка ме удариха  и много бързо се отказах….

Mellieha Bay (Ghadira Bay) – най-широкият пясъчен плаж в Малта. Типичен градски плаж, има чадъри, шезлонги, кафета наоколо. Освен това морето е до колене много на вътре :-)!

Следващите два плажа се намират почти един до друг.

Golden Bay

 Ghajn Tuffieha Bay  в съседство – не толкова населен

Понеже не ме свърташе на едно място се качих на хълмчето да видя какво има от другата страна. И тук имаше плажуващи, даже с палатки :-)!

В южната част на острова посетихме само плажа в Birzebbuga – Pretty Bay. Честно казано не разбрах с какво си е заслужил името – на мен не ми хареса изобщо, освен това, точно до него имаше нещо като пристанище и нали се сещате колко беше чиста водата!

Един от любимите ми плажове стана този на остров Гозо – Ramla Bay. Беше много живописен, а пясъкът имаше червеникав отенък!

И така – в Малта може и да няма много красиви плажове, но е страхотна страна, в която много ми се иска да се завърна отново някой ден!

Ако сте за малко дни в Барселона, много е удобно да се закупи двудневен билет за  Barcelona Bus Turistic . Автобусчетата са сравнително на често и имат три маршрута, които обхващат повечето забележителности. Към билета има и книжка с намаления от които може да се възползвате при посещение на обектите. Автобусите са двуетажни и имат аудио гид на 10 езика.

Най-известната улица в Барселона е Ла Рамбла, която започва от площад Каталуня и свършва при паметника на Колумб до морето. Винаги е пълно с туристи, има и много музиканти, мимове и т.н. .

Ла Рамбла

Паметника на Колумб

Може да се качите на върха на паметника срещу такса и да видите Барселона отвисоко. В далечината се вижда и Саграда Фамилия.

Port Vell – пристанището на Барселона

От лявата страна на Ла Рамбла се намира Barri Gottic – eдно от най-хубавите места в Барселона. 

  Mercat de la Boqueria

Iglesia de Santa Maria del Mar – тук цареше много тържествена атмосфера, защото имаше сватба!

Един от символите на Барселона е несъмнено Sagrada Familia, чиито строеж е започнат през 1882 година от известния архитект Антонио Гауди. Той е построил само източната част на сградата, след смъртта му негови ученици продължават работата му, опитвайки се да следват стила му. Църквата все още се строи, като част от нея е отворена за посещения от туристи. Предвижда се сградата да бъде готова през 2026 година, когато се навършват 100 години от смъртта на великия испански архитект.

Качването на някоя от кулите е с асансьор, а на връщане ако искате може да слезете и пеша.

Само че слизането по стълбите не е за хора със слаби сърца :-)! Слиза се по едни тесни, вити стълби, които на всичкото отгоре са без парапет и просто няма начин да не ти се разтреперят краката!

Единственото нещо което ти се иска да направиш като слезеш, е да седнеш и да изпушиш една цигара :-)!

Друго творение на Гауди е парка Гюел – място излязло като от приказките! Гауди го строи по поръчка на индустриалеца Еузеби Гюел, но през 1927 година парка става собственост на град Барселона и е отворен за посещения , входа е безплатен.

Националният дворец на площад Испания

Тук се намират и пеещите фонтани – Font Magica. Вечер става уникално шоу от звук и светлина!

На североизток от  Барселона са разположени крайбрежните райони Costa Brava и Costa del Maresme.
Costa del Maresme се отличава с дългите си пясъчни плажове, докато Costa Brava (в превод от испански – скалист бряг) е съвсем друга картинка – скалисти брегове, сгушени между тях малки заливчета, борови гори и т.н.

Ние се спряхме се на курорта Pineda de Mar, който се намира в 
Costa del Maresme, понеже е най-близо до Барселона, а предвиждахме ходене до там поне 4-5 пъти. Градчето е малко, тихо и спокойно и се слива незабележимо със съседния град Calella. 

Плажа е с голяма пясъчна ивица, като морето става дълбоко още в началото. Лично аз не харесвам такъв тип плажове!

И да предупредя – в градчето няма абсолютно никакъв нощен живот!!! Вярно че беше септември месец, но в 22 часа улиците опустяваха все едно бомба е паднала.

Добре че си намерихме един ирландски пъб и там си изкарвахме вечерите….

И понеже в нашият град нямаше какво да правим две седмици, си организирахме екскурзии до близки градове по крайбрежието. Гарата беше точно пред хотела и това беше много удобно.

Първата ни екскурзия беше до Tossa de Mar. До там може да се стигне с корабче или пък комбинация влак + автобус. На нас градчето много ни хареса и ходихме до там два пъти, така че ползвахме и двата варианта. Вторият начин е доста по-евтин, но за да се стигне така до там, трябва да се пътува с влак до Blanes, след това се хваща автобус до Lloret de Mar и после още един до
Tossa de Mar .

Tossa de Mar е едно от най-старите и красиви градчета в Коста Брава.

Ей такива плажове ми допадат на мен! Ако можеше да има и по-малко хора…:-)))

Стария град е обявен за национално богатство.

крема „Каталана“

Blanes – от тук  започва крайбрежния район Коста Брава, който се простира до Франция .

В града има много хубава ботаническа градина.

Lloret de Mar  е най-популярния курорт в Коста Брава. Тук също има ботаническа градина – Santa Clotilde, както и средновековен замък, а също така и хубави плажове с кристално чиста вода.

 Следва продължение…..“Разходка из Барселона“

 Каквото и да кажа за Венеция ще е все недостатъчно! Това е едно невероятно място, което въпреки многобройните туристи няма как да не те завладее. Тръгнах натам с не малко предубеждения, че вероятно няма да ми хареса именно заради тълпите, миризмата от каналите и прочие. Но всъщност се оказа точно обратното! На места може и малко да понамирисва, но не прави много впечатление! Веднага след като подминеш туристическата част около Сан Марко и моста Риалто и попадаш в една друга Венеция. Понякога даже се чудех дали наистина 3 преки (канала) по-нататък има все още такива тълпи от туристи! Не веднъж ни се случваше да се загубим из многобройните малки улички, въпреки, че бяхме въоръжени с карта. Е, не всеки път беше много забавно, особено една вечер, но както и да е :-)!

Площад Сан Марко

Двореца на Доджите

Камбанарията – най-високата сграда във Венеция

Най-тясната уличка  по която съм минавала:-)))

Squero di San Trovaso –  една от най-старите, все още активни работилници за венециански гондоли в града.

Моста на академията

Един от най-прекрасните залези в живота ми :-)….

Единият ден отскочихме и до красивият остров Бурано. Той се отличава с това, че къщите са  боядисани във всевъзможни цветове и създават едно прекрасно настроение.  Островът е рибарско селище и има легенда според, която жените са започнали да боядисват домовете си в ярки цветове, за да може мъжете им вечер като се прибират от риболов да разпознават отдалече къщата си. Местните власти дори са въвели закон, според който всеки жител се задължава да боядисва дома си с определен ярък цвят и така тази традиция се спазва и до днес.

На 5 минути с лодка от остров Бурано се намира остров Торчело.

 Организацията  – на отиване с полет на Ryan air от Малта, на връщане естествено Wizz air до София. Полетите отиване и връщане за двама не бяха повече от 200 лева. За наше щастие кацнахме и излетяхме от летище Марко Поло, защото Тревизо беше в ремонт. Придвижването из Венеция и островите наоколо става с т.нар. вапоретки. Ние си бяхме взели предварително карти за 72 часа от http://www.veniceconnected.com/ . Най-добре е да се наеме хотел в самата Венеция, особено ако сте за 3 дни. Просто не си струва да си губите времето да пътувате до Местре, още повече че разликата в цената на хотелите не е толкова голяма. Ние бяхме в http://www.hoteltorino.com/ –  много приятно хотелче в центъра на Венеция. Изкарахме там 3 прекрасни дни през септември.

Остров Корфу е много популярна дестинация сред нас българите. Най-лесно е стигането до там с кола или автобус до Игуменица и след това с ферибот до Керкира. Ние обаче избрахме трудния начин 🙂 – с влак до Солун и после с полет на Олимпик еър  до Керкира. Самолета беше супер смешен и малък, а вътре беше пълно с гърци и нали знаете те колко са тихи, та  беше шумно като в селски автобус. За сметка на това полетът беше по-малко от час.

Пътуването ни беше в средата на септември и докато в Солун термометърът показваше едва 16 градуса и имаше прогнози за проливни дъждове в цяла Гърция, при кацането ни в Керкира в 16 часа беше 28 градуса и кристално ясно небе.

Плътната пелена от облаци над континента 

На летището мислехме да ползваме градски транспорт до града, но един служител ни каза, че понеже днес е неделя, кога ще мине автобуса не се знае :)! И така натоварихме се с мъжа ми на едно такси и срещу 20 евро ни закараха в първото градче, в което трябваше да отседнем – Гувия. Там имахме 2 нощувки, за да можем да разгледаме столицата Керкира, която е наблизо и след това спокойно да си се отдадем на релакс и плажуване на по-хубавата част от острова.

По предварителна информация, а вече знам и от лични убеждения всички хубави плажове се намират от западната страна на Корфу. Затова когато резервирате хотел, ако плажовете са важна част от вашата почивка го имайте предвид :-)! 

Гувия е съвсем обикновено курортно градче с много туристи и ужасен плаж. Добре че не ни се наложи да прекараме тук цялата ни почивка, защото със сигурност щях да намразя острова!

За сметка на това столицата на острова е страхотно градче. На моменти докато се разхождахме там имах чувството, че съм в Италия и неслучайно – има много запазени сгради с уникална архитектура, повлияна от венецианско и сицилианско владичество. За съжаление нямам много снимки от там :(…

На третия ден потеглихме към селцето Лиападес, където имахме резервирани 6 нощувки в Liapades beach hotel –  много приятно семейно хотелче, почти на брега на морето. Селото е много малко, без тълпи от туристи, а наоколо плажовете са направо идилия – безброй усамотени заливчета с кристално чиста вода.

                                                              площадчето на Лиападес

Плажовете са каменисти, така че ако някой предпочита пясъчни плажове, Лиападес не е неговото място! На нас това не ни пречеше изобщо, бяхме оборудвани с водни обувки. Малко са труднодостъпни от гледна точка на това, че няма как да се ходи по бреговата линия, защото заливчетата са заобиколени от хълмове и от един плаж към друг трябва да се обикаля през гората. Ние всеки ден бяхме на различно място, естествено всичко беше набелязано предварително :-)! За организацията на почивката много ми помогна този сайт – за плажове, маршрути, избор на хотел и т.н.

Glyko beach

Rovinia beach

Klimatia beach

Limini beach

Liapades beach

Разходка до Палеокастрица

Околностите на  Лиападес

Последните 6 дни от почивката прекарахме в един хотел близо до село Пелекас, което се намира също от западната страна на острова.

Aquis Pelekas beach hotel

Селото Пелекас

Столицата Керкира от срещуположния край на острова

Околностите на Пелекас

За съжаление почивката ни свърши  и е време да се качим отново на малкия самолет и да потеглим обратно към Солун!