30.09.2012г.
Ето, че неусетно изминаха седемте дни на нашия круиз. По план щяхме да пристигнем в Ливорно около 09.00 часа, но трябваше да сме освободили каютите до 08.00 ч. Освен това се налагаше да отидем и до рецепцията, за да уредим плащането на сметките. Процедурата е следната: предната вечер бяхме получили заедно с дневната програма разписка с това, което сме консумирали + задължителните бакшиши от по 7 евро на човек на ден. Тези, които са гарантирали в началото на круиза с кредитна карта получават две копия, разписва се едното и се носи на рецепцията, а ако е гарантирано с пари в брой, се отива на касата и там ви връщат разликата от депозита. Тук е мястото да спомена и какви са цените на кораба. Според мен – не много по-различни от заведенията в Италия, Испания и други страни в западна Европа – например кока кола – 2.70 евро, еспресо – 1.30 евро, безалкохолен коктейл – 3.90 евро, алкохолен коктейл – 5.70 евро, уиски – 5.30 евро, минерална вода 1 литър – 2.30 евро, вината в ресторанта започваха от 18 евро. На всичко, което се консумира има и 10 % сервиз.
След като уредихме сметките се отправихме за последната ни закуска на кораба…
За съжаление едва последният ден открихме, че има маси за хранене и отвън, точно на задната част на кораба, от където може да се наслаждаваш на бялата пътека, която оставя след себе си.
Организацията по слизане беше много добра. Предишната вечер ни бяха раздали различни цветни етикети за багажа. Ние трябваше да изчакаме в Covent Garden Theatre и там щяха да ни извикват според цвета на етикета ни. Нещо от сорта – свалят ти багажа, слизаш и ти :-). Явно слизането от кораба е организирано да става от горе надолу, защото ние бяхме едни от първите. На терминала багажите също бяха разпределени на „цветни“ зони, така че и откриването му не беше никакъв проблем. С две думи – перфектна организация!
Въпреки, че имаше доста време до влака, си взехме такси до гарата. Докато си вземем билети, пием кафе и се разтъпчем наоколо, дойде време за тръгване.
След около час и двадесет минути вече бяхме във Флоренция . Времето беше топло, но изглеждаше така, сякаш всеки момент ще завали. Беше неделя и пълно с хора. Честно казано, предишното ни идване през февруари ми хареса много повече. Не, че тогава нямаше изобщо хора, но не бяха чак такива тълпи!
Към 17.00 часа наистина заваля проливен дъжд. Решихме да ходим към гарата, където щяхме да хванем влак за Болоня . Между другото, искам да изразя възмущението си относно кожодерството на гарата във Флоренция – 5 евро за един багаж за 5 часа! Ако имаш да оставяш 1 бройка се преглъща някак си, но като са 6 броя ти се струва направо безумно :-)!…
Пътувахме много комфортно с бързите влакове Frecciargento – с около 230 км/ч и за около 40 минути вече бяхме в Болоня .
Там също валеше проливен дъжд и добре, че хотелът, който бяхме резервирали, беше в непосредствена близост до гарата. Честно казано, за първи път когато вали по време на пътуване, бях благодарна на дъжда, защото дори аз бях толкова изтощена, че изобщо не ми се ходеше никъде! На следващия ден направихме бърза двучасова разходка из познатите места в Болоня , където за разлика от Флоренция беше много по-спокойно, след което хванахме влака за Форли и пристигнахме навреме за полета!
*******************************
Всяко хубаво нещо за съжаление си има край. Но от друга страна, ако пътуването никога не приключва, то ще се превърне в нещо рутинно и несъмнено няма да ни доставя такова удоволствие както сега! Така че, дойде краят и на това наше пътешествие, изпълнено както винаги с прекрасни емоции и спомени. За мен това е най-ценната част от едно пътуване – спомените – нещо, което никой не може да ни отнеме :-)!
Круизите си имат своите плюсове и минуси. От една страна – обикаляш много места за кратко време в луксозен, плаващ хотел, страхотно обслужване, храна и атмосфера, от друга страна – времето прекарано на тези места е прекалено малко и не можеш да им се насладиш. Така се получи и при нас! Ние си избрахме маршрут с места, на които не сме ходили (с изключение на Тунис) и специално на мен не ми стигна времето да разгледам градовете така, като аз бих искала, един вид – маркираш най-важното и пишеш града за разгледан :-). Освен това, не ни стигна и времето да се насладим на самият кораб, нямахме ден, в който да сме само в открито море и да помързелуваме покрай басейна. От сегашната ми позиция, на вече ходила на такова пътуване, ако трябва отново да изибрам, бих се спряла на маршрут с продължителност най-малко 10 дни, с по-голям престой на пристанищата и поне 2 дни в открито море.
Дали ще ходим отново на круиз? Несъмнено :-)!
