На 25 март Православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. Тази хубава, блага вест дава и наименованието на днешния празник – Благовещение. Той е неподвижен християнски празник, утвърден през VІІ в.
За българите името Благовещение, или Благовец, се свързва с думата „благо“ – сладко. За здраве сутринта на празника се хапва на гладно лъжица мед.
Срещу празника иманярите търсят заровени пари, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.
В народния календар денят е известен като Благовец или „половин Великден“, защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.
Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.
Вярва се, че днес и най-силната отрова губи своята сила.
В ранната сутрин домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват. Карат децата да прескачат над пламъка, защото вярват, че ако на този ден човек опуши краката си, няма да пострада от змийско ухапване през лятото.
Също така се вярва, че на този ден всяка рана зараства много бързо. Ето защо е прието като традиция на Благовец да се дупчат ушите на момиченцата, защото раната ще бъде „блага“, т.е. няма да се „подлюти“ и ще зарасне лесно.
Според народното вярване дупченето на ушите на момиченцето е част от подготовката му да се превърне в мома, а после и в невеста, тъй като обиците и изобщо украшенията са женски атрибути. Слагането им бележи стъпка в поредицата преходи от детето към жената.
Независимо, че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба.
На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.
Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.
