Как да постигнем душевно равновесие

2
Добави коментар
OnlineGirl
OnlineGirl

За да се вкарате в ред, най-напред трябва да разберете къде е „повредата“ ви. И първото, на което трябва да обърнете внимание, е повишената раздразнителност (превъзбуда). Освен това важни признаци са безпричинното безпокойство, трудностите при концентриране върху решаването на една или друга задача, неспособността да се отпуснете след тежък ден, нарушение на съня, страх, резки промени в настроението, възбуда, паника, чувство на неувереност, непълноценност, плахост. Не по-малко сериозни симптоми на нарушеното душевно равновесие са внезапната поява на знаци като бърза уморяемост, заекване, потрепване на клепачите, треперене на ръцете.

За какво сигнализират всички тези признаци? Много от вас, естествено, ще разпознаят тук влиянието на стреса

Някои изследователи предполагат, че кратковременните въздействия на усилено емоционално или физическо натоварване върху организма са по-скоро полезни, отколкото вредни. Работата е там, че по такъв начин нашата нервна система се тренира – също както на мускулите във фитнесзалата.

Но ако стресът е полезен, защо е написано толкова много за неговото пагубно влияние? Оказва се, че вреда причинява или рязкото непоносимо натоварване на нервната система, или продължителното негативно въздействие. В тази ситуация се задейства някакъв „неприкосновен запас“ на организма, който се използва в най-крайни случаи. При което похарченият ресурс е вече невъзможно да се запълни. Организмът започва силно да се „износва“, ускорява се стареенето.

За да се предпазите от подобна беда, преди всичко трябва да знаете какво ви пречи да живеете пълноценно. Извънредните ситуации, които могат да доведат до силни емоционални сътресения (стихийни бедствия, загуба на близък човек, раняване, операция и т.н.)  за щастие възникват не толкова често. Ежедневието на повечето хора обаче е белязано от въздействието ако не на толкова сериозни, то на продължителни и преплитащи се причини, предизвикващи стресове.

Такива фактори може да бъдат следните.

– В околната среда: досаден шум, недостатъчно светлина и т.н.;

– В индивидуалния живот: бързане, недоспиване, прекомерно много промени и т.н.;

– В службата: натрупване на голямо количество сериозни задачи и отговорности и т.н.;

– В междуличностните отношения: затруднения в сексуалната сфера, разпадащо се семейство, конфликти с колеги и т.н.

Освен това причина за стреса може да стане самият човек. Например ако той преувеличава собствените си грешки и недостатъци, ако непрекъснато се безпокои за бъдещето, а също има усещане за собственото си превъзходство или прекалено честолюбие или – обратното, недостатъчно високо оценява своите способности и възможности. Човек с подобна вътрешна организация постоянно се измъчва, изпълвайки съзнанието си с безпокойство и тревога. Животът му става източник на измислени страдания, когато мними опасности го дебнат буквално на всяка крачка.

Съвременният свят, предявявайки високи изисквания към нервната система, предизвиква у някои хора постоянно повишение на физическото и психическото напрежение, което на свой ред е прекалено натоварване на организма.

Анализирайте своя живот, вижте какви фактори, пречещи на душевното ви равновесие, може да елиминирате. Постарайте се да планирате оптимално, а не „героично“ натоварване. Трябва при това да имате предвид, че причините, предизвикващи стрес, се преплитат и натрупват. Съчетанието на няколко макар и слаби фактори след известно време може да доведе до пълно изтощение на нервната система, а след това и на целия организъм. Хората, които често са в лошо настроение, сами усилват собственото си напрежение. И – обратното, радостното състояние на духа при същото натоварване подпомага понижаването на умореността.

Интересната работа, която е източник на себеизразяване, уморява значително по-малко от онази, която буди отвращение. За да избягвате стресови ситуации в подобни случаи, може например да променяте гледната точка към изпълняваната задача, опитвайки се да намерите в нея положителни страни.

В работата периодично трябва да правите паузи – след всеки час трудова дейност отделяйте поне 5 минути за лека гимнастика, превключвайте вниманието си на нещо друго или просто излизайте на чист въздух. През седмицата си отделяйте един ден за „нищоправене“.

След една година работа трябва да си вземете поне три седмици непрекъснат отпуск. Някои правят грешка, като разбиват дългия отпуск на няколко кратки, което не дава възможност за пълно възстановяване на силите.

Освен това трябва да свикнете всеки ден пълноценно да отпускате мускулите си – това също успокоява и възстановява силите.