На 23 април Ванча Дойчева посреща 71-вата си годишнина с четири роли в Народния театър „Иван Вазов“, в който дебютира още когато е само на 9! Култовата актриса е родена в София в семейството на писателя Любомир Дойчев. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски със Сарафовска стипендия за отличен успех. Има над 250 роли в театъра, киното, телевизионния- и радиотеатър. Стотици са участията й в концерти, рецитали, срещи със зрители от цялата страна. Има много призове за творчески постижения. Носителка е и на голямата награда на община Карлово на името на Васил Левски за обществената си дейност. Сред по-известните роли на Ванча Дойчева в театъра са Рада Госпожина в „Под игото“ и Казаларската царица в едноименната пиеса по Вазов, Грушенка в „Братя Карамазови“ по Достоевски, Дездемона в „Отело“ и Регана в „Крал Лир“ на Шекспир, “Лизистрата” в едноименната комедия на Аристофан, Елена в „Деца на слънцето“ от Горки, Адела в „Домът на Бернарда Алба“ на Лорка, Инес в „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, Мег в „Бившата мис на малкия град“ от Макдона, Савина в „Елегия“ на Павловски, Еленка в „Почивен ден“ на Камен Донев…Нейн съпруг бе именитият ортопед проф. д-р Димитър Шойлев, с когото имат дъщеря Анна. “Все още съм в стрес от смъртта на мъжа ми”, сподели пред наш репортер култовата актриса, която го е закъсала със здравето, но от гордост не иска това да се коментира.
– На 23 април имате рожден ден и ми се иска да направим едно пространно интервю по този повод?
– Не. Няма да може! Аз съм си у нас и съм в отпуск по болест. Почивам си и няма да мога. Просто не съм добре и вярвам, че полека-лека ще се оправям, но за интервю – това ще бъде по-нататък. Освен това до края на сезона няма да играя в театъра и затова просто трябва да почивам… Може би някъде през юни-юли тогава ще бъда по-добре и ще мога да давам интервюта, но сега не ми е възможно.
– Но в този ден е и годишнината на покойния ви съпруг проф. Шойлев! Няма ли все пак да го отбележите по някакъв начин?
– Не е в същия ден. Неговият рожден ден е на 24 април, но винаги сме празнували в един ден и затова някои медии смятат, че сме родени на една и съща дата.
– Защо няма да играете до края на този театрален сезон – по болест, или по някакви други причини?
– По болест, по болест. Но аз ще продължа участието си в пиесите, но сега просто временно трябва да почивам и
да не изразходвам енергия
– Какво ви е? От какво сте болна всъщност?
– О, не искам да коментирам болестта си и ако е възможно въобще да не пишете за мен…
– Съжалявам, че така се получи…
– Иначе аз си лежа, чета си, почивам… И най-малкото напрежение ще ми се отрази. Просто не съм в състояние сега да се изявявам. А то е свързано и със смъртта на мъжа ми на 16 април. Станаха 4 години от смъртта му и аз все още съм в стрес. Много тежко го преживявам.
– Вие сама ли сте в живота? Кой се грижи за вас?
– Не съм сама. Моите близки – дъщеря ми и зет ми, са неотлъчно до мен и нямам грижа за това.
– Вие бяхте колежка и на Велко Кънев. С какво ще го запомните? Как приехте неговата смърт?
– О, много тежко, много тежко! Изключително много го уважавах и сега страдам и за него.
– Между другото, във вашата гилдия не съм срещнала човек, който да каже нещо лошо за Велко…
– Абсолютно, защото той не само като голям артист, но и като човек беше нещо невероятно! Много големи личности си отидоха и всичкото това е много жалко.
– Как тълкувате това отпътуване в отвъдното на големи личности като Калоянчев, Коста Цонев, Георги Черкелов, Ачо Георгиев, Тодор Колев и други знаменитости?
– Нека да не говорим по темата, моля ви! Всичко това е много натоварващо за мен и не бива да го правя.
– Така ли казаха лекарите – да не се натоварвате емоционално?
– Да. Така е, но при по-добри обстоятелства, предполагам, че ще можем да си довършим разговора.
– Между другото днес е много хубав пролетен ден. Няма ли да излезете на разходка?
– Надявам се. Дъщеря ми, като се прибере от работа, сигурно ще иска
да ме изведе на въздух
– Съвсем накрая искам да ви кажа, че вие сте една от фаворитките на театрално и кино изкуството у нас и ви помнят и млади, и стари…
– Ами аз много играя и затова ме познават всички. Играех по 12 представления на месец, но това напрежение някак си ми се отрази и затова сега ми е необходима пълна почивка. Много ви благодаря за вниманието, но не мога да говоря повече…
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
