При всички хора, които се занимават активно със спорт и се придържат към някакви диетични планове, са възможни и логични промени, свързани с тяхното здраве, кондиция и физиология. Именно затова за системно придържащите се към хранителен режим, различен от ежедневното хранене и някои по-натоварени спортове, е препоръчително редовното проследяване на някои показатели. Това може да стане с профилактични прегледи и определени изследвания в зависимост от нуждите. Кои са те?
Несъмнено редовните физически натоварвания и правилното хранене носят доказани здравословни ползи за всеки. Многобройни научни и клинични проучвания доказват положителното въздействие на тези два фактора върху здравето ни.
Дълготрайното практикуване на здравословен начин на живот води със себе си редица изменения в организма – структурни и функционални. В зависимост от здравословното състояние те могат да бъдат ползотворни или не и не са непременно осезаеми и забележими.
Когато обаче спортуващите са хора с установени хронични заболявания, подлагат се на строги еднообразни диети и се натоварват физически над средното, може да имат проблеми. Затова за тях е задължително на определени периоди от време да се провежда мониторинг на специфични биохимични и физиологични маркери. Препоръчително е здравите трениращи също да се изследват профилактично.
Функционални изследвания
Електрокардиограма и пулс
Въпреки че физическата активност е един от най-важните превантивни методи при профилактиката на сърдечните заболявания, съществуват немалко случаи на внезапна смърт даже при изключително професионални и подготвени спортисти.
Средната приблизителната честота на такива инциденти в световен мащаб варира между 0.5 и два на 100 000 атлети годишно, като в тази черна статистика доминират мъжете. Главната причина при спортистите над 35-годишна възраст е коронарна съдова болест.
При атлетите под тази възраст смъртта настъпва и в резултат на други сърдечни и ритъмни аномалии и увреждания (кардиомиопатии, миокардит, вроден порок, други вродени аномалии, аритмии). От статията „Тренировки и кръвно налягане“ знаем, че сърцата на спортистите придобиват и структурни изменения в резултат на дългосрочната тренираност.
Поради това в САЩ и в Италия се използват широко превантивни скринингови програми, с които се правят усилия да се постигне някаква защита срещу подобни трагични инциденти. В САЩ се правят предсъстезателни физически прегледи и анализи на база на фамилна и лична анамнеза. В Италия се процедира и с така наречената електрокардиограма в покой (resting ECG).
През 2009 г. от международния олимпийски комитет е разработена консенсусна програма за периодична оценка на здравословното състояние на елитните състезатели. Нейни отправни точки са и двата гореизброени подхода: физикален преглед, съчетан със събирането на информация за фамилна и лична обремененост и 12-канална ЕКГ. При прегледа специалистите търсят данни от миналото на състезателите за:
налични увреждания или сърдечни заболявания при роднини под 50-годишна възраст;
фамилна обремененост от кардиомиопатия, коронарна съдова болест, синдром на Марфан, LQTS синдром, остри аритмии;
(полу-) припадъци;
силна гръдна болка или дискомфорт;
трудно дишане и изтощение без физическо усилие.
Физикалният преглед трябва да установи и дали има:
мускулоскелетни и очни признаци, характерни за синдром на Марфан;
слаб и забавен пулс на бедрото;
нетипични сърдечни шумове;
нередовен сърдечен ритъм;
кръвно налягане със стойности над 140/90 мм на живачен стълб.
12-каналната електрокардиограма задължително се прави в ден, свободен от спортни занимания. С нейна помощ могат да се открият различни ритъмно-проводни нарушения, които биха били трудно проследими само от първите две диагностични процедури.
ЕКГ представлява неинвазивна процедура за диагностициране на състоянието на сърцето, измервайки неговата електрическа активност. За различни състояния (патологични или не) се съди по няколко ЕКГ модела, характерни за тях, които се съпоставят. Уредът е свързан с тялото посредством сензори, които отчитат електричните импулси.
Мониторингът може да включва и ЕКГ при натоварване, преглед от ортопед и интернист, измерване на белодробната функция (при необходимост) и кръвни изследвания. Такива диагностични процедури се използват за бегачи на дълги разстояния. При съмнения за проблем се назначава и ехокардиография. Например такава практика се прилага в спортния университет в Кьолн.
Някои специалисти дори настояват ехокардиографията да бъде задължителен елемент от прегледа. Това е манипулация, която изобразява графично структурите на сърцето с помощта на високочестотен ултразвук. Тези похвати не могат да сведат риска от получаване на сърдечен удар при състезание и натоварвания до минимум, но могат в известна степен да го намалят.
Кислородно насищане
Състезателите от някои спортни дисциплини като шорттрек и биатлон в страни като Великобритания биват подлагани на тестове за астма, предизвикана от такъв тип натоварвания. Такъв е така нареченият EVH (Eucapnic voluntary hyperventilation) тест. Осъществява се в лабораторни условия и позволява минутният дихателен обем на атлета и околната среда да бъдат контролирани. На изследвания обект се дава газова смес от 5% CO2, 21% O2, и 74% N2, която той трябва да вдишва бързо и интензивно в продължение на шест минути при температура на средата 19.1°C. След това с помощта на спирометър се правят няколко различни измервания на дихателния обем през няколко минути. Следват специални изчисления и на база на определени минимални стойности се разбира дали изпитваното лице има това заболяване.
Биохимични изследвания
Холестерол и липиден профил
Трениращите, които спазват специализирани диети като високовъглехидратна диета (ВВД), нисковъглехидратна – високомазнинна диета (НВД-ВМ) и високобелтъчна диета (ВБД) могат да се лишат от важни хранителни вещества и енергия. Възможно е да се получи и обратното – да не се оползотворяват пълноценно енергийните излишъци. При подбор на неподходящ хранителен план и тежък тренировъчен режим, при който не могат да се компенсират енергийните загуби, би могло да се стигне до състояния като хипогликемия (пример: нисковъглехидратна диета + продължителни аеробни натоварвания).
От справочника за хормоните вече сте запознати какви функции изпълняват в човешкия организъм и каква е връзката им със спортните занимания. При някои типове тренировъчни и хранителни програми тяхното рутинно следене е наложително.
Така например при неправилно планиране и изпълнение на ВВД, съчетано с погрешни тренировки, е възможно натрупването на подкожни мазнини. В тази връзка е желателно да се изследват нивата на холестерола поне веднъж годишно и да се прави липиден профил (представлява сбор от изследване на холестерол, HDL, LDL и триглицериди).
Нормалните стойности на тези показатели са:
Общ холестерол – под 6,2 ммол/л (горна граница на нормата);
LDL – под 4,1 ммол/л;
HDL – над 1,0 ммол/л;
Триглицериди – под 1,7 ммол/л.
Знае се, че увеличеното количество „лош“ холестерол в кръвта благоприятства образуването на атеросклеротични шлаки в артериите, което може да доведе до развитието на сърдечно-съдови заболявания. При ВМ-НВД следенето на холестерола също е наложително. При диабетици контролът му е просто задължителен.
Прекалено ниски стойности на холестерола, които могат да се получат при ограничения в храненето, предразположеност и физически упражнения, също не са плюс. Тъй като при ВМ-НВД, както и при ВБД въглехидратните източници са намалени, е добре да се внимава за състояния като хипогликемия и да се следят стойностите и на кръвната захар. Последното важи най-вече за предразположени индивиди и диабетици. Нормални стойности на гладно: 3,5-5.6 ммол/л. За тях е препоръчително да изследват и инсулиновата си чувствителност.
Трябва да се има предвид, че при тежки тренировъчни серии (особено до отказ) при някои силови упражнения нивата на глюкозата, глюкагона и кортизола в кръвта се покачват, а тези на лептина се понижават 30 минути след тренировка. Оказва се, че лептинът участва и в регулацията на половите хормони, тези на щитовидната жлеза, хормоните на надбъбречните жлези и хормона на растежа. Това също показва, че е необходимо да се обръща внимание на определени интервали от време върху баланса инсулин/глюкоза с периодични измервания.
При спортуващи, подложени на НВМ-ВД диета е много важно на всеки три месеца да провеждат мониторинг за нормални показатели на чернодробни и бъбречни функции.
Креатинин
Друг важен момент от рутинните профилактични тестове за спортуващите е проверка на креатининовите нива. Креатининът представлява краен продукт от белтъчната обмяна. Получава се от разпадането на креатина. Всеки ден 2% от креатина в тялото се преобразува до креатинин. Той се пренася по кръвния поток до бъбреците, които филтрират по-голямата част от него и тя се отделя с урината. Бъбреците поддържат нивата на телесния креатин в нормални граници.
При различни увреждания и дисфункции, свързани с отделителната система, нивата на креатинина са завишени:
При приемане на големи количества креатин монохидрат за продължителен период от време се наблюдават силно завишени стойности на креатинин в кръвта и е възможно да бъдат увредени гломерулите на бъбреците поради затруднения във филтрацията му. Това съединение е един от най-важните показатели за характеризиране състоянието на бъбреците и тяхната функция (заедно с карбамид). Стандартната концентрация на тази молекула в кръвта у здрави хора варира между 53-115 микромола на литър (по US стандарти – 0.6-1.3 mg/dL).
С-реактивен протеин
Още един сравнително точен индикатор за здравословното ни състояние – това е C-реактивният протеин (CRP). Когато нивата на този белтък в кръвта са увеличени, това е сигурен сигнал за налични възпалителни процеси, травми, изгаряния, инфекции, туморни процеси, повишен риск от сърдечно заболяване. Това е възможно да стане и при прием на храни с провъзпалителни свойства. Препоръчителен е контролът му при хора със захарен диабет, високо кръвно налягане, високо ниво на холестерол, затлъстяване.
Добре е да се комбинира с изследванията за холестерол. Референтните стойности на този протеин са различни за всяка лаборатория. Според американската асоциация по сърдечни заболявания (American Heart Association) стойности на hs-CRP (високочувствителен CRP) в кръвта под 1 мг/л се свързват с нисък риск от развитие на сърдечни заболявания, а стойности над 3 мг/л – с висок. Изследва се с вземане на кръвна проба.
Освен горепосочените процедури, в някои спортни клубове и институти назначават допълнителни изследвания. Например в някои немски футболни отбори медицинските екипи редовно събират данни от своите играчи за показатели като: пълна кръвна картина, креатинин, урея, пикочна киселина, холестерол, натрий, калий, магнезий, тироксин, ALT, AST, хематокрит.
Скрининг от 2002 г., направен със съдействието на 114 елитни състезатели от израелския национален олимпийски отбор дава интересни резултати: 15 случая на понижени нива на желязо в кръвта (4 от тях с желязодефицитна анемия), два случая на дефицит на витамин B12, три случая на високи нива на креатинин и урея, 15 случая на високи нива на холестерол. При още 21 случая има ниски нива на HDL-холестерол.
Изводът от това и подобни проучвания е, че по-активните състезатели редовно трябва да проследяват нивата най-вече на желязото в кръвта си, тъй като то повлиява производителността. Тъй като при физически натоварвания има възможност да се понижи и концентрацията на хемоглобин (а това е молекула-преносител на кислород) се налага и тя да бъде проследявана.
Задължителен ли е профилактичният преглед за активно спортуващите?
Активно трениращият човек мисли за себе си като за здрав дух в здраво тяло. Това може да е силно подвеждащо. Именно увеличеното съзнание върху опазването на здравето следва да отведе трениращия на профилактичен преглед.
Много заболявания не оказват почти никакво влияние върху спортните резултати, когато са в начална фаза. Точно тогава обаче те са най-лесно лечими. Ето няколко примера: СПИН, злокачествени заболявания, вирусни чернодробни заболявания, автоимунни заболявания, бъбречни заболявания на гломерулите и др.
В общи линии не трябва да се забравя, че човешкото тяло е сложна система и динамични промени в храненето и двигателната активност се усещат от него. Тази динамика е един вид стрес за организма, на който той реагира с хормонални, физиологични и биохимични изменения. Те дават отражение в лабораторните тестове.
За да постигнем необезпокоителни клинични резултати, трябва да подхождаме отговорно и разумно и да търсим баланс във връзката хранене-спорт-здраве. Необходимо е регулярно да проверяваме някои здравословни показатели, за да бъдем сигурни, че с подлагането на изтощителни тренировки и диети няма неусетно да увредим здравето си.
Нашият апел е – изследвайте се! В най-добрия случай – на всеки три месеца. В най-лошия – веднъж годишно.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Ясен е биолог по образование. Работи в публичния сектор. Има интереси в областта на биологичните науки, медицина, здравословно хранене и начин на живот. Почитател е на бодибилдинг и йога.
