Има нещо много по-силно от всяка войска на света – и това е идея, чието време е дошло. (Виктор Юго)
Историята за Давид и Голиат се повтаря – почти година отмина от новината за новите изисквания на КО на МВнР и от тогава до сега преводачи сякаш няма, но и появата им не е от такова съществено значение. Вече сме наясно, че активните преводачи имат преводачески агенции и към момента им е по-приемливо да се представят като объркани какво са всъщност – преводачи или агенции – за да си продължат да са посредници с подкрепата на МВнР, вместо да се изправят срещу липсата на законност и да настояват за съставянето на регистър на преводачите.
Давид единствен се осмелява да се изправи срещу Голиат, който е толкова голям, че няма начин Давид да не го уцели с прашката си, така е и днес – войската и военните стратегии са излишни, защото откъдето и който и да насочи дори и сам прашката си срещу Голиат (Правилникът за преводите и легализациите, проекто-договорът на КО на МВнР), няма начин да не уцели. Сянката на Голиат (онези представители на преводачески агенции, които държат да запазят сегашното си статукво на защитени от КО на МВнР) принизява функцията на преводачите при извършването на официални преводи, но Давид е наясно, че Бог (законът) е на негова страна и че ще победи.
И ако във всички държави извън България отдавна има регистър на съдебните преводачи, които извършват официалните преводи и гражданите им не плащат незаконни такси за заверка на подписа на преводача, то у нас тази идея се отхвърля. Отхвърля се, но ето че вече отвън започват да забраняват на КО на МВнР да заверява подписа на преводача – първо беше Португалия, вече и Полша. Ето какво можете да прочетете в приемната на КО на МВнР:
Полша защити гражданите и преводачите си
В България вече никой не заплаща на нашето Външно министерство такса за заверка на подписа на преводача за полски език, ето че и българските преводачески агенции изгубиха правото да подготвят официални преводи на полски език. Постепенно и всички останали държави ще защитят гражданите си и преводачите си от българското Външно министерство – процесът вече започна. Той ще продължи и ако промени не се случат у нас, то пред преводачите на България остава вариантът да станат съдебни преводачи към държавите, чиито езици владеят, и така да влязат в техните регистри. Може би дори това ще се окаже в пъти по-удачен вариант за тях и начин да се промени системата отвън!
