Текст: Драгомир Дончев
„Земята има своите граници, но човешката глупост е безгранична“. Всички сме чували тази крилата фраза. Често я приписват на Алберт Айнщайн, но в действителност тя принадлежи на Густав Флобер – един от първите изследователи на феномена „човешка глупост“, които историята познава.
Демонстрациите на ирационално, противоречащо на логиката поведение не са от вчера. Всъщност те са част от човешката култура, откакто тя съществува. Едва напоследък обаче учените започнаха по-сериозно да се интересуват от това явление и да търсят неговите корени. В светлината на все още неотшумялата световна финансова криза все повече изследователи на човешкият интелект си задават въпроса: „Какво представлява глупостта? Какво я причинява и има ли начин да се преборим с нея?“
По следите на глупостта
Днес един от най-широко използваните методи за измерване на човешкият интелект са така наречените IQ тестове. Макар и всепризнато неточни, те са най-добрият инструмент, с който науката измерва вариациите в скалата, на единия край на която стои интелигентността, а в другия пълната глупост.
Факторите, които дефинират тези вариации обаче са много, комплексни и трудни за систематизиране. Те се простират от генетичният набор на всеки индивид (с около 40% относителна тежест) до условията на средата, нивото на образование, храната и още и още.
Външните, чисто физиологически прояви на „интелекта“ обикновено се изразяват в по-големия брой невронни връзки, които учените откриват в мозъците на умните хора. От поведенческа гледна точка те спомагат за развитието на така наречената „услужлива“ (работна) кратковременна памет и по-бърз достъп до различни стратегии за решаване на проблеми. „Тези неврални връзки са биологичната предпоставка за създаване на ефикасни умствени връзки“ – обобщава Джейни Ферел – психолог от Университета в Бристъл.
В същото време много учени се чудят дали повишеният мозъчен капацитет не води до неподозирани странични ефекти. Иначе защо всички ние не сме еволюирали масово в гении?
Вижте защо…
