Десислава Бакърджиева е родена на 4 декември 1978 г. в София. Сред по-известните й̀ театрални роли са Дойката в „Ромео и Жулиета”, Босилка във „Вражалец”, Катерина в „Преспанските камбани”, Ана Петровна в „Иванов” на Чехов), Клариче в “Кралят елен” и др. Става суперзвезда обаче след участието си в тв сериала „Стъклен дом“, където влезе в ролята на красивата секретарка на мола Нели Иванова. Сега пък я гледаме като “отчаяната съпруга” и бивша миска във “Фамилията”. Деси говори рядко за личния си живот – тя не е от тези звезди, които споделят всяка своя крачка с обществото. Актрисата за първи път разголва кътчета от душата си специално за читателите на “ШОУ”.
– Деси, популярността те връхлетя като тайфун след участието ти в „Стъклен дом“, въпреки че не си актриса от вчера. В сериала ти влезе в ролята на красивата секретарка на мола Нели Иванова. Успя ли да филтрираш някак целия интерес и коментари за себе си до този момент?
– Човек не трябва да забравя откъде е тръгнал и да знае накъде върви. Аз никога не бих се държала така, както моите героини Диана, Босилка или Нели, не бих подхождала към хората по техния начин. Много често чувам зад гърба си.: Я, Нели от „Стъклен дом!” или: „Ей, Нели, какво става в мола?”. Повечето хора са изключително мили и добронамерени.
– Публичността обаче знаеш, че е нож с две остриета! В този смисъл попадала ли си в непредвидена ситуация, от която не знаеш как да излезеш?
– Телевизията е неразделна част от ежедневието ни. Тя може да те направи популярен за много кратко време, но е опасна, за да не те сложи в рамка, която да те спира от развитие. Публичността е за хора, които са с ясна преценка, че животът им е на показ и те трябва да бъдат достойни както в поведението си, така и в посланията си. Аз имам още много да уча, за да съм достойна. Всяко развиващо се общество има нужда от лидери и примери за подражание. Повечето хора са изключително мили и добронамерени към мен. Без фенове не може. Благодаря им, че ги има. А звездите… те са красиви и са на небето!
– Появиха ли се вече натрапчивите фенове, които са готови на всичко за миг внимание от твоя страна?
– Попадала съм на абсурдни ситуации, хора които пищят по улиците; коли, които ме засичат за да ме снимат; мъж, хвърлящ се на капака, за да получи автограф; момиченца, които ме заключват в стая, за да се снимаме… но това е в повечето случаи изключително мило и те кара да се чувстваш щастлив, че тези хора оценяват положително труда ти.
– Всъщност кога за първи път стъпи на сцената?
– Първата ми изява на сцена беше на 4 годинки на сцената на НДК. Пях детската песничка „Който рано ляга, сутрин рано става, в детската градина той не закъснява…“. След изпълнението ми публиката, начело с другаря Тодор Живков, ми пляска дълго време. На мен ми хареса и
не исках да сляза от сцената. Едвам ме изведоха
госпожите. Края на лятото на 1988 г., преди големите политически промени, в театър „Сълза и смях“ бяха обявили приемен изпит за детската трупа с художествен ръководител проф. Венцислав Кисьов, Тамара Карабуйкова-Войс и Бончо Урумов. На връщане от морето през целия път репетирах баснята на Крилов „Лисица и грозде“. Мисля, че бях надула главата на всички в колата. Така и не я казах! Пях на комисията детски песнички, танцувах, разказвах някакви истории. Помня, че много се смяха – кой знае какви глупости съм говорела! Тогава една какичка ме дръпна настрани и ме покани да стана част и от БНР, където заедно с Минчо Събев се учех и по-късно озвучавахме детските приказки по програма “Христо Ботев”. Видях след две седмици, че съм в трупата на проф. Венци Кисьов и Тамара. Това беше началото… Завърших немска гимназия и кандидатствах веднага във ВИТИЗ /днешен НАТФИЗ, б.а/. Приеха ме в класа на проф. Енчо Халачев със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър”. За мен е чест, че завърших академията в неговия клас! През годините се влюбих в тази професия, но не съм си позволявала да играя в живота. За там се искат други качества като нахалство, безкомпромисност, сарказъм, лъжа.
Аз не искам да съм такава!
Може би съм била бунтар, защото съм искала да постигна в живота си мечтите си по честния начин.
– Казваш: „Преди няколко седмици един театрален режисьор за първи път откри у мен, че мога да бъда и бунтар“. За какво всъщност се бунтуваш?
– При мен винаги адреналинът се повишава преди началото на дадено събитие, театрална постановка или снимачен процес. Обичам си професията. Бунтувам се, че животът ни е труден и несправедлив. Живеем в доста тежки условия. Не са малко хората, които искат да намерят своя спасителен пристан в изкуството, но не могат да си го позволят от чисто финансова гледна точка, което е много тъжно.
– А от какво те е страх?
– Страх ме е от самотата и липсата на добра воля.
– Спомена, че често плачеш и лесно се натъжаваш. Кога плака за последно?
– Аз съм емоционален човек. Всяко едно нещо ме вълнува по един или друг начин, всяко едно нещо може да ме нарани, но се старая да запазвам самообладание. Мога да се натъжа или обидя на някого, но бързо ми минава. Бързо го забравям или го осмислям така, че ако е някакъв урок, да не се повтаря грешката, ако е била наистина грешка, защото има други по-важни неща в живота като здравето.
– Връщам те за малко отново към „Стъклен дом“. Коя сцена от сериала остана като най-запомняща се за теб?
– Нели е един от любимите ми персонажи – толкова е наивна понякога, че чистосърдечно се забавлявам с нейните постъпки и изразни средства. Харесвам я с това, че е кокетна, умее да използва чара си, за да постига определени цели, съвестна е и държи на работата си. Знае кога да замълчи, да остане в ролята на наблюдател. За мен всяка нова роля е изпълнена с предизвикателства и любопитство. Във всяка влагам нещо от себе си.
– В момента участваш в хитовия сериал „Фамилията“. Отношението към героинята ти от собствения й съпруг на моменти преминава всякакви граници. Стига се и до физическо насилие. Как приемаш това принципно?
– За мен е недопустимо да се толерира насилието и агресията, да се унижава човешкият дух и достойнство. Ролята на Диана е изключително важна за мен, защото носи своето послание на безброй жени, които са малтретирани и унижавани. Сигурна съм, че трябва да повярват, че те заслужават да бъдат щастливи и да прекратят подобно отношение и поведение от страна на половинките си.
– Всъщност как се чувстваш като “снаха” на Стефан Данаилов? С какви впечатления си от него? Помниш ли запознанството си с Ламбо?
– Запознахме се на приемните изпити за негов клас, когато кандидатстваше моята приятелка Йоана Буковска. Той ме спря и ме попита дали кандидатствам. Отговорих му, че завършвам следващата година. Той ми каза непременно да кандидатствам. Така и направих. Да работиш със Стефан Данаилов е изключително удоволствие. За мен това е и предизвикателство да покажеш най-доброто от себе си, за да догонваш високата летва, която поставя.
Той е страхотен човек
и изключителен професионалист. Искрено се радвам, че отново имам шанса да работя с такъв забележителен човек! Благодарна съм, че Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков ми гласуваха доверие за този проект. Надявам се да го оправдая.
– Българските зрители със сигурност те помнят и като червенокосата „новинарка“, пускаща шеги в „Шоуто на Азис“. С какво обаче запомни ти този период?
– За мен един актьор трябва бързо да се приспособява, за да отговаря на съвременното светоусещане, изискванията, търсения. Живеем в много динамично време и трябва да сме със сверени часовници. Благодарна съм на хората, които ме поканиха в „Шоуто на Азис“, защото ми дадоха да разбера, че мога да бъда коренно различен човек, който разказва нестандартни новини като вицове и това да изглежда естествено. Азис е добър човек, истински, емоционален, талантлив. Ако не ти е симпатичен даден човек, на екрана винаги личи. В театъра можеш да го скриеш, но на екрана – не!
– Малко хора знаят, че си носител на черен колан по карате. Налагало ли ти се е да използваш уменията си на улицата?
– Тренирах от 1988 до 1997 г. с прекъсвания заради травмите. Бях в “Иккен”, в отбора на Димитър Ангелов. Той ме научи да обичам спорта и да възпитавам характера си. Имам черен колан, но днес той е един прекрасен спомен за добра спортна подготовка. Сега не бих се справила с кумитето както преди.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
ДОСИЕ
Докато си партнираха в сериала „Стъклен дом“, Деси Бакърджиева и Георги Кадурин бяха набедени за любовници не само на снимачната площадка, а и извън нея… В интервю Деси категорично заявява, че няма връзка нито с Георги Кадурин, нито с Дарин Ангелов, който играе ролята на барман в сериала, и с когото също я бяха набъркали в афера.
