in a moment of peace: Вредните навици не са вредни

127
Добави коментар

ir a principal |
Ir a lateral

Стоим с баща ми в кухнята, аз мажа палачинки с конфитюр, все още неразсънена, правя и опити да разглеждам списание, той ми обяснява, че не бива да ям права, между другото дали съм чула, че Турция ще обезщетява бежанците от Одринска Тракия, ей дочакахме най-накрая, защо не е жива баба ти да види, и недей ти казвам да ядеш така права, видя ли съседът каква тераса прави, ще седнеш ли накрая…
Най – обичам някой да мърмори точно като седна на масата, бил той и добричкият ми татко, или мама, или който и да е.
Оставям палачинката и продължавам само със списанието. Татко отлично знае, че от малка съм си екземпляр и изтъкнат експерт по неприлични навици. Като например да си режа ноктите на масата. Всеки път по закон, поне два нокъта катапултират в чинията с манджа или в най-близката чаша. Но това не ме отучи да го правя. Или да закусвам сандвичи с лютеница в леглото (Господ здраве да му дава, на който е измислил „Ариел“ ..) Разполагам и с доста по-срамни, които ще ги спестя, защото не са за телефон.
За вредните ми навици разказва още ранното ми минало – благодарение на детското ми влечение към хирургията, всички плюшени играчки, които постъпваха в нас, биваха системно оперирани от язва и апендисит (много харесвах тази дума), а мама вървеше след мен с прахосмукачката, да събира ватата, пръсната из цялата стая. Най-много страдаше един голям плюшен мечок, пълен с талаш, наследство от братовчедка ми. След многократна лекарска намеса, замина при баба ми, където бе кремиран в печката и избавен завинаги от мъките, а аз порасвайки осъзнах горчивата истина – на мама просто и беше писнало целодневно да чисти пода от стърготини.
Какво да направя като има неща, които ми харесва да върша, ей такива едни безобидни и не толкова безобидни навичета, но с които съм свикнала и нямам никакво намерение да се отказвам от тях.
Ако чувствувате липса на настроение или гадно главоболие, ако от седем-осем часа ви се спи, най-вероятно още сте на работа. Направете нещо шантаво преди да си тръгнете, това гарантирано ще ядоса шефа, а вас ще ви усмихне :).