Добър знак
Снимка:
Thinkstock
Да бъдем добри! Кога и при какви обстоятелства? В днешното вълче време добротата се възприема или като глупост, или като показност. Къде бяхте до вчера – Вие, господа, които днес слагате надпис „висящо кафе“, хляб или каквото и да е там?
Нима гладните, бездомните, унижените се появиха едва днес? Защо до вчера ги гонехте, а днес – когато Ви излъчват по телевизията, усмихнати, през зъби, показвате колко сте съпричастни? Защо за добротата ни трябва нечия инициатива?
На онези, малцината, които са добри и съпричастни не от вчера. И за които, Вие, добрите днес, гласно или на ум си казвахте „глупаци“.
Любовта и добротата ще спасят света! Но не показната, а онази малката, ежедневната любов, доброта и загриженост към страдащия, унизения, оскърбения.
Защото ако това го имаше вчера – днес нямаше да има самозапалили се от отчаяние хора. Очевидно днешното ни общество може само това – да прави показни акции по чужда инициатива. И когато няма телевизионни камери всичко да е по старо му – бездушно и безразлично.
За доброта и любов трябва вяра – вяра, че в труден момент някой ще застане до теб – човек, институция, държава. А къде е тази вяра? Днес я няма, а дали ще я има утре? И кой трябва да ни вдъхне тази вяра? Кой да ни убеди, че помагайки, ще излезем от блатото?
Ние, днешните, май вече сме обречени. Но да помислим за утрешните – и заради тях да изгоним търговците от храма и бездушните от училище.
Защото ако малките днешни се учат и възпитават от тях – любовта и добротата отново ще бъдат показни акции на хитреци и бездушници.
Горко ни, ако това ни очаква и в по-далечното утре!
Мислете, хора!
Автор: Мария Чуклева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас
текстове на [email protected],
а одобрените ще публикуваме в рубриката „Из edna@“.
