На всеки му се е случвало нещо някога да го заболи. На повечето от четящите им се е случвало поне веднъж в живота да посетят специалист поради болка или дискомфорт, които са изпитвали. Въпреки че болката е нещо толкова често срещано, за нея битуват десетки определения, мнения и съвети, повечето от които варират от леко неверни до абсурдни. Всеки знае, че като те боли, трябва да: се почива/се мажеш с мазила/ходиш на нагревки и т.н… Всеки знае, че терапевтът трябва да намачка/изпука/залепи/сложи игли/пусне ток… а дали?
Да се научим да познаваме болката… и добрия терапевт
В тази статия ще разгледаме внимателно:
Какво НЕ е болката;
Какво Е болката;
Какво НЕ е терапевтът;
Какво Е терапевтът;
Какво е болка и какво е терапевтът.
Болката НЕ е усещане за това, което се случва в тъканите. Болката не е сетиво, каквито са усещанията за топло, студено, допир, натиск и ноцицепция (ноцицепцията е сензорна модалност, при която болковите стимули се приемат периферно и се трансмитират централно до ЦНС).
Болката Е преживяване. Тя е интерпретация на главния мозък, базирана на цялата информация, която получава в момента, включително психологическа и пространствена.
Терапевтът НЕ е някой, който моделира тъканите ви. Щом болката не е проблем на тъканите, а преживяване на съзнанието (няма болка без съзнание), то работата на терапевта не е да формира месата ви, като променя нещо в структурата им. Всъщност той и НЕ може – това е по способностите на хирурзите и обикновено се прави с много фино острие.
Терапевтът Е някой, който разбира естеството на болката и работи заедно с вас за разрешаването й.
Болката НЕ е ясно отражение на това, което се случва в тъканите. Интерпретацията невинаги е точна. Крайни примери за това са болката във фантомните крайници и хроничният регионален болкови синдром. В първия случай имаме болка в липсваща телесна част, а във втория – болка без разграничима увреда на същата. Има и крайни примери в обратната посока – травматични увреди (всякакъв вид рани – огнестрелни, прободни, разкъсни, порезни) без асоциация за болка.
Болката Е комбинация от фактори. Това доста променя подхода към премахването на болката. Много често след изключването на т.нар. червени флагове (признаци за счупване, неврологично състояние, онкологично състояние, инфекция), вниманието ни трябва да се отдалечи от твърдия фокус върху мястото, тъй като не болящия кръст страда – страда целият индивид. Затова и трябва да се работи с човека в неговата цялостност, а не с неговите парчета.
Терапевтът (тук визираме всички, които се занимават с физикална медицина – кинезитерапевти, рехабилитатори, масажисти, хиропрактици, остеопати, лекари по физикална медицина, ерготерапевти, мануални терапевти, чекръкчии) НЕ е психо или социален терапевт, или лекар. Въпреки че той трябва да отчита цялостността на преживяването, той трябва ясно да осъзнава границите на неговите правомощия. Психологическите консултации са дело на отделна специалност.
Терапевтът Е партньор на човека, с когото работи. Тук не говорим за едностранен процес, а за един танц между два индивида (всеки със своите особености). Това е процес на взаимодействие, с всичките му тънкости. Терапевтът има за цел промяна на болковото усещане и възвръщането на функцията – две строго индивидуални/субективни понятия.
Болката НЕ е сетиво. Въпреки че понякога в старата литература и във фолклора се говори за рецептори за болка, ноцицепторите отдавна имат статут на сетиво, непряко свързано с болката. Съвременната невроматрична теория отказва да набеди болката върху едно конкретно усещане или емоция. Също така и силата на болката не може да се свърже пряко с големината на дразнителите.
Болката Е комбинация от сетива и усещания. Формира се т.нар. невроетикет (neuro-tag) който включва в себе си запис за редица късчета информация – местонахождение, фаза на дишане, температура, влажност, емоционално състояние, кой друг присъства и т.н. Ярък пример е мой приятел, който изпитва болка във врата при преминаване на едно точно определено кръстовище, където преди години е претърпял катастрофа.
Болката, както всяко нещо, което се случва в централната нервна система, Е умение. Това е нещо, което се научава – с времето някои хора стават все по-добри в това да ги боли. Причината е както периферна (периферните нерви стават по-чувствителни към дразнители), така и централна (централната сенситизация, т.е. невроетикетчето става по-лесно за намиране).
Терапевтът НЕ може да промени нервната система на пациента умишлено. Да сте се опитвали да научите някого на нещо, което той не иска да научи? Дори механично да изпълни задачата, това е далеч от научаване. НЕ можем да накараме нервната система да се промени. Никой не може да й заповядва.
Терапевтът Е някой, който може да създаде незастрашаваща среда с всичките й фактори – движение (проприоцепция), температура, уединение, допир, звук (въпреки че той може да бъде разглеждан като допир от разстояние). От тук нататък нервната система е тази, която решава каква стъпка да предприеме.
Терапията Е процес. Въпреки че понякога се свързва с еднократно действие, промяната е разлята във времето. Има лимит/ограничение на това, което нервната система е склонна да промени и никой не може да я накара да го надхвърли.
Какво да търсим в един терапевт?
Обучение
Обучението за болката, обучение в ежедневните дейности, обучение в движение. Обучението има за цел да ви даде самостоятелност!
Ясна преценка за това дали има увреда или не
Всеки терапевт трябва да познава границите си. Пример: Ако аз подозирам, че някой има счупена кост или скъсани кръстни връзки, не мога да кажа счупен ли е кракът или са скъсани кръстните връзки. Ако има случай, който смятам, че е извън моята компетенция, е коректно да насоча пациента към специалист в областта, в която смятам, че се намира проблемът.
Склонност към движение
Едно от главните направления, към които трябва да се стреми терапевтът е активното възстановяване и възстановяването на активността. Въпреки че в някои случаи почивката и намаляването на движението са необходима стъпка, тя винаги трябва да е свързана с бъдеща цел, включваща движение.
Намаляване на страха
Една от главните задачи на обучението. Страхът засилва болката (която по дефиниция е усещане за съществуваща или потенциална увреда на тъканите), намалява склонността към движение (страхът от движение се нарича кинезиофобия), води до катастрофицизиране, депресия и още страх. Страхът води до страдание (учителят Йода, „Междузвездни войни 5“).
Внимание
Внимание към това, което се случва, внимание към особеностите ви, внимание към моментното ви състояние, внимание към процеса. Терапевтът трябва да слуша думите ви – ако му казвате, че ви боли, то най-грешният отговор е „не, не те боли.“ Както има болка във фантомните крайници, така има болка в изкуствените стави (може ли парче метал да ви боли?), така има и болка, която не можем да обясним с физическа увреда.
Уважение
Терапевтът трябва да уважава вашето мнение и преживяване. Пак опираме до това, че терапевтът не може да прецени дали изпитвате болка или не. Може да предположи дали има увреда, но не и дали има болка. Също така терапевтът трябва да уважава правото ви на избор – можете да откажете всяка интервенция (включително всякакъв допир), колкото и да е минимална. Уважението обаче е двустранна игра, и трябва да сте наясно, че и терапевтът може да откаже всяко действие, независимо колко силно го искате и колко мислите, че ще ви помогне.
Намаляване на болката
Като цяло болката не трябва да се увеличава. Това е особено важно при хроничните болки и в случаите, в които говорим за възбудена нервна система, например при хроничен регионален болкови синдром (включващо по-популярния тип 2 – Зудекова атрофия) и фибромиалгия, например. Разбира се, присъства моментът и с лечебната криза, но нещата са много специфични, за да успеем да обхванем темата в няколко изречения.
Внимателно използване на образна диагностика
В общия случай прилагането на образни методи за изследване (рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) не водят до подобряване на резултатите. Всеки терапевт трябва да е наясно, че при отсъствие на червени флагове (повишена температура и зачервяване, рязко настъпване на оплакванията, кахексия или рязка загуба на телесна маса локално или глобално, повече болка нощем, болка при тилен лег, отпадна неврологична симптоматика – пареза или парализа), образната диагностика може да доведе до повече страх, повече болка, ненужни медицински грижи.
На рентгеновата снимка не пише колко ви боли – там можем да видим дали има счупена кост (състояние, изискващо спешна медицинска грижа), остеофит (шип) или намалено междуставно пространство (намаляване на хрущяла, въпреки че „намалено“ поставя въпроса „намалено спрямо какво?“). Шиповете и изтърканият хрущял не ни казват колко ви боли (главното оплакване).
Разбира значението на нервната система и взаимодействието с нея
Терапевтът трябва да е наясно, че той няма пряка заслуга за премахването на болката ви – това го правите вие, или по-точно една конкретна част от вас. Следователно терапевтът не трябва да се величае за „успехите“ си, но не трябва и да се упреква за „неуспехите“ си – това е отборна игра и няма маловажни играчи.
Откритост
„Не знам“, „не мога“ и „не искам“ са честни отговори. Както клиентът може да каже „не искам“, така и терапевтът може да откаже, ако прецени. Ако вторият не е сигурен за нещо, честен отговор е да каже „не зная“ или „не съм сигурен“. Некоректно би било да си измисля и да замазва. Да, терапевтът може да опита да открие „защо“ и за това е нужно време, както и съдействие от страна на пациента.
Внимание с по-агресивните методи!
Предизвикването на болка с цел провокативен тест с цел да насочи терапията е едно, а причиняването на болка с цел терапевтичен ефект е съвсем друго. Т.е., аз твърдя, че нещо ти е стегнато и искам да го отпусна – за целта разполагам с много неболезнени методи да го направя. Разбира се, има и болезнени такива, но болката НЕ е атестация за ефективността на използвания метод. Не е!
В заключение
Периодично появяващата се болка е атестация, че нещо не е както трябва. Ако ходите при даден терапевт, за да ви „оправи“ една и съща болка отново и отново, то или терапевтът адресира само симптомите, но не и причината за болката, или след като специалистът се е погрижил за вас, вие предизвиквате болката отново и отново сами. Понякога са възможни и двете.
Ако в момента нещо ви боли – прочете статията внимателно още веднъж. Грижете се добре за себе си и при нужда намерете човек, който търси причината, а не третира симптомите.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Цветан е дипломиран рехабилитатор, обучен в Боуен, КинезиоТейпинг, един от малкото българи сертифициран в FMS и SFMA, единственият в Източна Европа сертифициран NKT2. Неговата мисия е да научи хората как да се грижат за телата си, така че да бъдат здрави и да се движат без болка, както и да помогне на тези, които са пропуснали този момент.
