Д-р Мария Папазова. Снимка: авторката
Д-р Мария Папазова е завършила медицина, работила е като участъков терапевт и асистент в Института по ендокринология, геронтология и гериатрия. Но в настоящето интервю тя разкрива загадки, оставени в книгата на известния български преводач Асен Марчевски.
Д-р Папазова от 1986 до 1992 г. е редовен аспирант в Институт по физиология към БАН към Националната програма за изучаване на човека. Защитава научна степен “доктор” в областта на психо-неврофармакологията, по тема, свързана с обучението, паметта и мозъчното дълголетие. Има и специалност “фармакология”. Развива се и като модерен специалист холистик. Автор е на книгите “Ние и Зоната”, “Хак-Рост”, “Лечение и хранене при остеопороза”, “Лечение и хранене при високо кръвно налягане” и др. Д-р Папазова е член на Нюйоркската академия на науките от 1994 г. Носител е на български и европейски награди по фармакология.
– Здравейте, д-р Папазова, мислех, че ще си говорим за здраве, но казахте, че искате да ми покаже тази книга?
– Изненадах ви. Искам да ви представя „Шифърът на Марчевски“. Авторът й Асен Марчевски, който вече не е между нас, остави изключително ярка следа в два народа – италианския и българския. В тази книга наистина има шифър. Той е в стихотворна форма и ще ви го прочета – може пък вие да откриете това, което към което той насочва. Аз наричах Асен Марчевски Маестро. Нашето близко познанство беше в последните 6-7 години от неговия земен път и аз съм една от щастливките, които успяха да се докоснат до този уникален човек, до неговата култура, до неговото чувство за хумор, до огромната му ерудиция и най-вече до един българин с главно Б.
Книгата “Шифърът на Марчевски”
Затова и написа тази последна, много проблемна книга, която имаше вероятност да му навлече неприятности, тъй като изнася факти и документи, които е притежавал без знанието на италианската страна. В нея той застъпва тезата, че няма българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел II. По времето, когато той пишеше книгата, самата италианска страна се разубеди във вината на България, особено след като самият Папа Йоан Павел II ни реабилитира.
Това е снимка от идването на папата у нас, разбира се Асен Марчевски му превежда и точно в този момент, който е запечатан на снимката, папата казва на Марчевски – той го е цитирал в книгата си дословно: „Аз никога не съм вярвал в българската следа в атентата срещу мен. Това беше една инсинуация!“
Пътят на тази инсинуация е описан в книгата на Марчевски, въпреки, че някои съдебни магистрати са се възпротивили на тези думи, но има запис, има и звук и картина, които доказват думите на папата. Марчевски е подготвял всички участници от българска страна по делото „Антонов“, преподавал им е италиански, ориентирал ги е в тяхната култура на взаимоотношения, мислене…
Покойният Сергей Антонов си отиде абсолютно забравен, обруган, в мизерия. А този българин беше опетнен съвсем злонамерено, за да прикрие идеята на самата Ватикана да погуби папата – това е дълбоката истина – един ватикански заговор. И преди да достигне до същността му конкретно, Асен Марчевски описва „традициите“ във Ватикана да се тровят и убиват.
Асен Марчевски на гърба на корицата на книгата си “Шифърът на Марчевски”
Книгата е изключително дълбока и по никакъв начин не е упрек, той неколкократно подчертава, че изключително много цени и уважава италианския народ, институцията на Ватикана и че е личен приятел с много кардинали, а на самия папа той е превеждал над 35 пъти. Между другото искам да вметна, че той се е готвил минимум по 10 дни преди подобни срещи и в Италия е бил известен като „ювелирния преводач“.
Целта на тази книга е да извади една голяма истина. Било е едно много добре изпипано дело и освен на Ватикана, към атентата се прибавя и американско участие. Да не забравяме, че за Папа Йоан Павел II, който не случайно наричаха „папата слънце“, това не е единствен атентат – последният беше в Сараево през 1997 г. Моята теза е, че този наистина Божи човек, Бог си го пазеше.
– В последните години вие често се виждахте с Асен Марчевски?
– Да, аз бях и негов лекар, защото изложен на този огромен стрес, той е живял изключително нездравословно. Хора с неговите отговорности и задължения е почти невъзможно да правят гимнастика всеки ден, да се хранят пропорционално с плодове, зеленчуци, белтъчини, въглехидрати и т.н. В първата му книга „Италиански потайност“ – много я обичам и я препоръчвам горещо на всички, има детайли от живота на преводача, детайли от живота на хората, които тогава са били в българското посолство и са представлявали България в Италия. Едновременно е и мъдра и много весела, на моменти комична. От нея човек може да си създаде представа за буквално адския огън, на който се е пекъл в ежедневието си Марчевски.
Д-р Мария Папазова. Снимка: авторката
– Как коментираше ежедневието ни днес?
– Болеше го за България. Беше му мъчно, че ценза на хората, които взимат решения, е изключително нисък. И оценката на обществото го доказва. Той получаваше 200 лв. пенсия и правеше непрекъснато преводи, въпреки много разклатеното си здравословно състояние. Той не можеше да се лекува така комплексно, както аз исках и се налагаше приятели да му помагат с каквото могат. Слава Богу той имаше приятели и това даде възможност да се стабилизира за известно време и да завърши „Шифърът на Марчевски“.
Това, което държавата му даваше беше, меко казано, недостойно, но пък италианците оцениха неговия труд и в последните 2 години получаваше малка пенсия от тях. Това мен ме наранява много – италианците дадоха възможност на българина да се храни в последните години от живота си, а българите – не. Но да ви кажа за какво още страдаше – болеше го от тази чалга „култура“, защото той е син на много голям български писател – Денчо Марчевски. Той е израснал сред културни и просветени хора, баща му се е движил в кръга на Николай Лилиев. Беше много добър музикант, беше изключителен китарист и пианист и в Националното радио има негови записи с Дина Шнайдерман.
В последните години правеше домашни концерти. Неговият дом е музей на неща с дух, защото съпругата му е иконописец. Изобщо когато плуваше човек във водите около Марчевски, той плуваше в красота, в изящество, в хумор, в светлина. Това са едни от най-красивите ми години именно защото бях потопена в този аромат – на един такъв интелект и такъв родолюбец.
– Ще ни разкриете ли сега шифъра?
– (смее се) Да. Първоначално Марчевски е написал този стих на италиански, има го в книгата и след това го е превел на български.
– За какво е този код, накъде води?
– До един манастир, но все още никой не е стигнал до там.
– Какво е скрито там?
– Ще цитирам един разговор, който Марчевски води с Клаудио, един италиански журналист и негов близък приятел: „Ето го шифърът на италиански в стихове. По него би могъл да разгадаеш къде в Рим съм скрил някои от доказателствата по ватиканската следа в атентата срещу папата.
Корица на книгата на Марчевски “Италиански потайности”.
Те са в подвързията на стар молитвеник на черковно-славянски език, който подарих на една манастирска библиотека. В самата подвързия съм прикрил една бележка на синя хартия, тънка USB-флашка с част от видео запис, копия от някои писмени материали, които са били представени на следствието по атентата срещу Папа Йоан Павел II и един друг невероятен материал. Ако отгатнеш място, където е скрита книгата – печелиш бутилка Сливенска перла.“ До сега не е дадена бутилката, Марчевски си замина, а ето го и шифъра:
„Тайната на бялото, окървавено расо
от калугер-библиотекар е била прикрита.
Долу, в криптата на манастира,
се чува клокоченето на подземния поток Апия.
В църковното преддверие, нависоко
на Светеца мощите са скрити.
Съвсем наблизо християни безброй
Загинаха и преминаха във вечен покой.
Горе, на хълма,
са веригите на Първия.
А сред книгите на манастира стои
страшната тайна … И засега мълчи.“
– Дано да е българин този, който ще намери манастира, дано да е жив игумена, дано да бъде допуснат в тази библиотека и да намери тази книга, която ще бъде неговото ръководство. Марчевски ще го напътства отгоре, аз съм сигурна! И даже съм кандидат да опитам. Ние сме българи, тези документи ни принадлежат …
– Защо е трябвало да бъдат скрити и завещани по този начин?
– Предполагам, че в последните години там е бил много сериозно проверяван и не е могъл да ги изнесе от Италия. Още повече, че в тези документи явно има много скандални и изобличаващи факти, които засягат сериозни интереси. Важното е, че се в полза на България и доказват абсолютната ни невинност, което и той правиблестящо с тази книга. Така че остава една интересна ниша за тези, които хем обичат България, хем обичат да пътуват и са изследователи по природа, могат да донесат на страната ни материалите на Марчевски.
