Забравили своето„вчера“, с прекършени стари крила, гуру-поети премерват всеки мой издих сега!
„Шаблонна си, пишеш типажно, чалга от тебе струи… В комерса ти се израждаш, правиш идейни бели!“ Тихо мърморят и махат с възлести пръсти към мен, мозъка бавно ми лочат, изсмукват ме, вкарват ме в плен на своите размити представи, как пише се точно, в канон- гуру-поетите стари правят от мене закон! … И аз разкаяно хлипам, протягам за милост ръце, прося послушно пощада, премесвам свойто сърце. Намествам го грубо отдясно, изплаквам го в девет води, курдисвам го, да е наясно- абсурд е така да греши! Да се опитва да спори- грях е, щом не разбира и кат̀ бездарен актьор, ще чака да му суфлират!
