Абе знаеш ли колко се променя отношението към секса, особено при мъжете с годините. Вече на моите цели 25 години почнах да го усещам този ефект. Преди бях навит сума усилия да вложа за получаване на секс. После отношението става „абе може да дръпне/пийнем да гледаме някое филмче и да се чукнем“ за да премине в „ами ако дойде тука да врътне някоя свирка нямам нищо против, ама да се разкарвам до у тях… а не, имам си и по-важни занимания“
Естествено не важи за всички, но е доста масово. И не важи ако си много загорял. Просто преминава от нещо бленувано и сияещо на хоризонта, през рутината на ежедневните удоволствия, за да стигне стойността на отлежал алкохол или трофей на стената (абе радваш му се че го имаш под ръка, ама точно сега не мислиш да го ползваш).
Приоритетите се променят, „натежаваш“ и почваш да цениш повече уюта, отколкото мимолетните удоволствия. Да се разделиш с човек, с когото сте заедно от 10-20 години. Да разбиеш семейното огнище за да се свреш в някоя вмирисана и разхвърляна квартира. Да виждаш децата си (които са по-важни от всичко) веднъж седмично и всички да са нещастни, само и само защото след 20 години ти се е прищяло примерно да пробваш анален секс, на който жена ти не е навита, а тази която е навита иска от тебе просто пари за да си плати тока (да речем).
Не подценявай желанията. Нереализирано желание рекушира из главата и може да те побърка, ставайки лавина от една снежна топка. Тука се пописа за мъките на девствения. Нереализирано желание? А я си представи избора между това да останеш верен и да си мислиш през остатъка от живота си за това (бидейки кисел и зъл към околните) или просто да кривнеш за една нощ и после да си си същия любящ съпруг и баща. Няма еднозначен отговор. Просто перспективи.
