Христо Ботев

28
Добави коментар

Приживе Христо Ботев издава само една книга със свои творби – „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, която излиза през 1875 година. Едно от най-силно въздействащите произведения на Ботев е стихотворението „Борба“, което е публикувано за първи път във в. „Дума на българските емигранти“ (1871г.), но без последните десет стиха. Цялата творба е отпечатана в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“Христо БотевБорбаВ тъги, в неволи младост минува,кръвта се ядно в жили вълнува,погледът мрачен, умът не видидобро ли, зло ли насреща иде…На душа лежат спомени тежки,злобна ги памет често повтаря,в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешкида можеш свестен човек събуди!Свестните у нас считат за луди,глупецът вредом всеки почита:“Богат е“, казва, пък го не питаколко е души изгорил живи,сироти колко той е ограбили пред олтарят бога изамамилс молитви, с клетви, с думи лъжливи.И на обществен тоя мъчители поп, и черква с вяра слугуват,нему се кланя дивак учител,и с вестникарин зайдно мъдруват,че страх от бога било началона сяка мъдрост… Туй е казалостадо от вълци във овчи кожи,камък основен за да положина лъжи свети, а ум човешкида скове навек в окови тежки!Соломон, тоя тиран развратен,отдавна в раят найде запратен,със свойте притчи между светците,казал е глупост между глупците,и нея светът до днес повтаря -„Бой се от бога, почитай царя!“Свещена глупост! Векове целиразум и совест с нея се борят,борци са в мъки, в неволи мрели,но кажи, що са могли да сторят!Светът, привикнал хомот да влачи,тиранство и зло и до днес тачи,тежка желязна ръка целува,лъжливи уста слуша с вяра:млъчи, моли се, кога те биятькожата ти да одере звяръти кръвта да ти змии изпият,на бога само ти се надявай:“Боже, помилуй – грешен съм азе“думай, моли се и твърдо вярвай -бог не наказва, когото мрази…Тъй върви светът! Лъжа и робствона тая пуста земя царува!И като залог из род в потомстводен и нощ – вечно тук преминува.И в това царство кърваво, грешно,царство на подлост, разврат и сълзи,царство на скърби – зло безконечно!кипи борбата и с стъпки бързивърви към своят свещени конец…Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Присъединете се към страницата на svetlosenki.com – Изкуството като начин на живот във facebook.