И след внезапната си смърт популярният и оспорван актьор Иван Григоров – Мръсното разцепи гилдията. По-точно – едната част се взриви, защото Съюзът на артистите не можел да събере пари за погребението му с аргумента, че “нямали такава практика”/?!/. А ако тръгнели да дават от заплатата си… как щели да свържат двата края живите колеги на Григоров в края на месеца?
В разгара на резила шефът на Сатирата Калин Сърменов обяви, че ще плати половината от цената на “тъжната церемония”. Но лошият дъх остана във въздуха и след скромното погребение, на което почти не се мярнаха величия от сцената и екрана. За себе си те може би бяха прави, защото дългогодишният кадър на Сатиричния театър приживе жилеше с хапливия си език, разиграваше ги с граничещите с вулгарното скечове и сценки, които “режисираше” на колеги, познати и особено на нашего брата – журналистите. Това си беше неговата артистична “порода” – на комедиант, на заклет любител на “огнената вода”, дошъл на бял свят в диво монтанско село навръх “победата на народната власт”. Което не му попречи да избудалка някаква репортерка, че бил най-малкият партизанин в страната, а командир на техния партизански отряд бил легендарният Дед, пък с “баткото” Митко Палаузов прескачали до най-близкото населено място за дамски превръзки, понеже без тях партизанките оставяли кървави дири в снега и жандармерията щяла да ги намери и разпердушини. Разбира се, всичко това беше “мента на лента”, но излязла от устата на един ненадминат лаладжия и квартален любимец, който до последно запиваше в кафето под блока си и винаги се разплащаше до стотинка напук на мизерната пенсия.
Истината е, че много от аркашките се бяха вързали на блажните истории на Мръсното и му бяха отрязали достъпа до себе си. Но с големия Константин Коцев – Пацо години наред си имали ритуал. Засядали на съседни маси във вече несъществуващото барче на Сатирата и Пацо викал по 200 грама за колегата си. Иван ги обръщал на екс и
започвал да рецитира, за да си “изплати” пиячката
Всеки път карал едно и също стихотворение. Когато свършил “запаса”, се ужасил да не би Коцев да го остави на сухо. За да предотврати страшната развръзка, напипал стихоплетеца в себе си и съчинил пикантна римушка за някои си “леля Рилка и чичо Люлин”. В нея се говорело как един път байото, пиян до козирката, вместо леля Рилка “налюлял Рилкина кобилка”. Пацо първо припаднал, но не от смях, а от културен шок, след това обаче почерпил царски с цяла бутилка квалитетна водка преродения “Иванчо Пишурката”.
Според близки на комика именно алкохолът стоял в дъното на внезапното преселване на Григоров в един по-добър и справедлив свят. Откакто го пенсионирали, за да не “трови атмосферата” в Сатирата, Мръсното
се наливал от сутрин до вечер с евтини питиета,
без да си дава сметка, че вече гони 70-те. И фаталната развръзка не закъсняла.
Въпреки че актьорът будалкаше главно журналистите, много от колегите му бяха развили органическа непоносимост към волнодумството на цапнатия в устата изпълнител на епизодични, но остро характерни роли. Не можеше да го диша например Искра Радева, за която той се изказа, че за нищо не ставала, щом играела повечето в телевизионния театър. В липса на талант обвини и Венелин Пехливанов, който по думите му играел Ленин и Сталин и заедно с Радева “обирали всички роли по партийна линия”.
Същият сатрап бил и Георги Калоянчев, но той поне бил велик професионалист и каквото обещаел, го правел.
След дълги скиталчества из провинциалните театри Григоров най-после успял да пусне котва в Сатирата – каквато била младежката му мечта. Калоянчев го гледал в някакъв спектакъл в Пазарджик и след края, видимо развълнуван, му казал: “Ти си само за нас!” Звучи красиво, но както се казва “дума дупка не прави”. Калата претърпял провал в мисията си да назначи Мръсното в столичен театър, но поне не го погнали в друг град.
В един момент изгряло слънце и на улицата на колоритния жрец на Мелпомена – назначили го на щат в Сатирата! Зад гърба му обаче стоял някакъв големец, вероятно роднина, който преценил, че Иван вече не бива да вегетира и затъпява в дълбоката провинция. И най-накрая, когато ножът вече бил опрял до кокала, влиятелният мъж се намесил и набързо издействал щатна бройка за талантливия си “брат’чет” – но не… актьорска, а
на еквилибрист, чрез цирка
където много им трябвали “жонгльори” като Мръсното.
С негативни чувства съм колегата си остана кавгаджийката Стоянка Мутафова, тъй като слухът, пуснат по неин адрес, явно я засегнал дълбоко. За да направи сечено на някаква журналистка, дошла да измъкне пикантерии от него, Григоров се изцепил, че “Госпожа “Стихийно бедствие” е лесбийка, живеела с някаква много по-млада дама на вилата си в Драгалевци и
пиела по четири бутилки уиски дневно.
/Всъщност това била дъщеря й Мария Грубешлиева – Муки/. Стояна обаче усетила кой я накиснал пред изданието, грабнала телефона и нарязала главния редактор като кисела краставица. “Абе, гей, крещяла като изоглавена Мутафова, кой ви даде право да дращите гнусотии за мен?!” На другия ден младата репортерка се оплакала на Мръсното, че била уволнена. Легендарната комедиантка обаче се трогнала от драмата на доверчивото девойче и позвънила на шефа му, за да го нахока още веднъж на гей и да му постави ултиматум да върне подчинената си на работа. Което и станало само след 24 часа.
“Стояна дълго не можеше да ми прости, че я изкарах лесбийка, и все гледаше да ме клъвне. Знаеш ли как посрещна статията с огромното заглавие “Стоянка Мутафова е лесбийка”? Развилня се като разгонен глиган.
Хвърля ми тежки предмети, руга ме, мята чинии по мене…
Като се засичахме в театъра, все ми викаше: “Иване, че аз вече и за лесбийка не ставам!”
“Мръсното си беше заработил сериозни врагове и често не смееше да седне сред колеги. С малко от тях си имаше приказка, но те бяха от най-големите – и в пиенето, и в купоните, и в импровизациите… Катя Паскалева, Антон Горчев, Кирил Кавадарков… това бяха хората, с които Иван Григоров пиеше и дивееше. Когато Господ прибра Тони и Катето, той утихна. Не изцяло естествено, но по думите на ветерани от гилдията си личало, че се чувства самотен без аверите си и често пъти глътката не му вървяла”, раздуват познати на покойния член на “трупата на свешниците”.
В лагера на неприятелите на Мръсното “членувал” и маститият Коста Цонев. Той не можел да прости на Григоров, че след промените го правел за две стотинки пред медиите. С рефрена, че навремето избягал от театър “София”, защото вече не можел да играе “вляво, вдясно и отзад на Коста Цонев, даже често над него и под него”, с лукава усмивка довери малко преди смъртта си дългогодишният кадър на Сатирата.
Както писахме, кончината на Григоров отново разцепи гилдията на фенове и врази, като първите настояваха, че бил смелчага и непукист, който още на първата чаша казвал истината в лицето на всички. “Унижените и оскърбените” от хлевоустия комик пък се пенеха, че в поведението му нямало никакъв артистизъм, а всичко било най-обикновена селска простотия.
Обичал да прави гадости на колегите си
затова му лепнали отвратителния прякор. От групата на почитателите пък парират тези твърдения, припомняйки си неизвестни факти от живота на Григоров, които сочат, че устатият актьор се гаврел и с управниците на България, дори с най-първия от тях – Тодор Живков.
“Иван подлуди и най-върлите комуняги в блока на филмовите дейци в столичния квартал “Красно село”. От рано сутринта до късно вечерта им пееше песента от филма “Адаптация”. Големите дейци! Помня как бяха писали до самия Тато да прател Григоров в Белене, защото разказвал солени вицове за “другаря Живков”. Добре че по едно време на бай Тошо му писна от доносите на комшиите на Мръсното и нареди никой да не го закача. После се чу, че Първия сам пускал вицове за себе си, които ги измислял Ангел Балевски.
Почти всички от съседите на Иван, които бяха яли и пили години наред на масата му, се обърнаха срещу него, когато стана онази история с партийния секретар. Той беше едно злобно, трътлесто и ниско човече, което Иван съдираше от майтапи. Спореха и на много по-сериозни теми – особено за политика и икономика, и парторгът даже го беше заплашил, че ако не се държи, както подобава на един почтен гражданин на социалистическа страна и актьор в елитен театър,
ще го изсели в някое село, където вали, но не гърми
и ще му разкатае фамилията. Повече нямало да помирише селско читалище, камо ли професионална сцена. Иван, разбира се, не си взе бележка, но явно е имало известни усложнения и някой силен на деня се е намесил в негова защита, защото скандалът се потули и той не пострада”, довериха пред “ШОУ” приятели на погубения от алкохола актьор още от времето, когато си “паркирали един до друг “зазовете” на тихата улица “Паренсов”.
Жана АРСОВА
……………………………………………
ДОСИЕ
– Дълги години Иван Григоров обикаляше из провинциалните театри. Най-дълго извън София се задържа във Видин и Пазарджик. Петилетки наред буквално се молел да го назначат в “театъра на мечтите му” – Сатирата, но за актьор без връзки място все нямало. Накрая съдбата му се усмихва. Играе няколко сезона и в театър “София”, и то по време на “златния му период”, когато билетите за “Човекоядката” на Иван Радоев се изкупуват с месеци напред и се търгуват на черно за астрономически суми.
– На сцената Мръсното се превъплъщаваше обикновено в роли, за които самият той казваше, че не са “много за хвалене”. В професионалната му биография са записани образите на брат Лоренцо от “Ромео и Жулиета” на Шекспир, на Сусо от “Януари” на Радичков, на Шишман от “Човекоядката”…
– Григоров бързо се превърна във всенароден любимец, макар и не от първа величина, покрай участието си в култови български филми като “Нона”, “И дойде денят”, “На чисто”, “Дубльорът”, “Магистрала”, “Бяла магия”, “Силна вода”, както и в тв сериалите “Васко да Гама от село Рупча”, където блесна с малката, но силно характерна роля на Моряка, и “Маневри на петия етаж”. Няколко остроумни реплики от комедията влязоха в градския фолклор, особено тази за “полуоската от Япония”, която оголваше абсурдите на “най-щастливия от всички светове”.
– Приживе Мръсното най-колоритно редеше спомени за партньорството си със Стоянка Мутафова в “Хамлет от Долно Туткаво” в Сатирата. Там дублирал Константин Коцев. Стояна обаче го запратила “в партер”, като в апогея на спектакъла му показала “траура” си – черен “цицорест” сутиен. “И аз, спомня си Григоров, се сринах под сцената, понеже Пацо знае какво следва, ама аз не знам. Ония долу измреха от смех. Аз запецнах. Тя се смее, та се къса. С една дума – унижи ме…”, припомняше си актьорът.
Върнал й го тъпкано с подобен номер още на следващото представление.
“Играем ние, публиката ха-ха-ха… А аз – непроницаем. Изчаках публиката да се омаломощи от смях и викам: “Тогава моите съболезнования!” И шаат – свалих си панталоните – под тех черни гащи до колене. Публиката умря, а Стояна запецна, избега през глава и я нема… Публиката тропа и квичи от кеф. Върнах й го”, разказваше на сочен северозападен диалект Мръсното.
