Часовничето трака
тики-така-так.
Трака като влака,
но знам, че не е влак.
Стрелкичките му бързат,
гонят се в кръг.
На тях не им омръзва
за миг поне да спрат.
Прибирам се в къщи
по средата на играта,
а татко ми се мръщи
и сочи ми стрелката.
Баба ме поглежда
и с ръка ми дава знак.
На часовникът изглежда
ще му трябва похлупак…
Стихотворението е част от книгата на Иван Мишев „Конче като слонче“.
