С до 50% са се увеличили неосигурените пациенти в големи столични болници, алармираха директорите им. В „Пирогов“ болните без осигуровки през 2011 г. са били 285 души, те са донесли загуба от 260 000 лв. През 2012-а вече са 426 болни, за чието лечение са дадени 411 000 лв. „А за първите шест месеца на тази година са 303-ма или ръстът им е от 42%, за които са похарчени 267 000 лв.“, посочва пред „Труд“ доц. Стоян Миланов. Той подчертава, че са свикнали с подобни пациенти, повечето от които са клошари и алкохолици. „В момента в „Пирогов“ буквално живее една незряща пациентка с диабет и много усложнения. Тя съжителства с мъж, който обаче сменил ключалката на апартамента и няма кой и как да я прибере, а ние не знаем какво да направим“, разказва доц. Миланов.
В Първа градска ръстът на неосигурените т.г. е от 27%. „През 2011-а те са били 27 души, през 2012-а са 110, а за първото шестмесечие т.г. вече са 70“, заяви директорът д-р Цветомир Димитров. С 10 % повече пък са приетите без платен „данък“ здраве в Пета градска болница, каза шефът д-р Борил Петров.
„По-голяма част от тях са българи, които редовно злоупотребяват с алкохола. За съжаление те са между в групата 30-60 г., рядко са над 70 г.“, посочва д-р Петров. Ако тези пациенти имат роднини, които работят, лекарите ги карали да им покрият дължимите вноски. Но, ако приетият е бездомник, болницата просто трупала поредния дълг от неосигурен. „Най-често тези пациенти посягат към чашката заради проблем в семейството, загуба на близък или неразбирателство с приятели“, добавя докторът.
Тези столични болници разполагат с изолатор (самостоятелни стаи със санитарен възел), в който първо бездомните пациенти се хигиенизират и след това започва лечението им, ако не е спешно. „Т.е. къпем ги, храним ги, лекуваме ги и чак тогава ги пускаме…“, казват директорите. А в спешното отделение на столичната “Св. Анна” вече всеки трети приет е неосигурен. Това прави по над 200 души седмично.
„Става дума за роми и дошли от провинцията пациенти, някои от които дори нямат паспорти“, съобщава директорът на лечебното заведение д-р Димитър Димитров. И добавя: „Ако тези болни имат роднини, колегите се свързват с тях и ги молят да платят осигуровките на лекуваните. Ако нямат, пишем писма на общините, от които са тези пациенти, и чакаме да ни покрият разходите. Само, че кога платят, кога – не… Време е държавата да поеме своя ангажимент и да ни разтовари от несвойствената роля, с която ни е натоварила – да се грижим и за неосигурените“.
