Един българин от 50 години живее и работи във Венецуела. Иван Дреников се казва. Името му е същото като на известния ни пианист. Те са братовчеди. Навремето прадядо им се жени три пъти, понеже му умират жените, и всички доведени деца от следващите две жени са приели същата фамилия. Иван Дреников е висок, изправен и много запазен за своите 78 години. Но което най ме впечатлява, е, че въпреки всички превратности на съдбата, които е понесъл, нищо не е успяло да изличи неговата усмивка и дружелюбие.
Страшно ме хваща яд, като си помисля, че много такива българи по света можеха да работят тези 50 години за страната ни. А Дреников не че е искал да живее извън България, както го поискаха днес потомците на много комунисти. Такава е била житейската му съдба, след като цялото им семейство, включително децата, са съдени и интернирани от комунистическия режим през 40-те години на миналия век.
Откакто идва в родината си, последните 17 години, той е направил дарения на 18 института
Националната библиотека е открила специален фонд на името на братя Кирил и Иван Дреникови. Дарения е направил на Националния исторически музей, Галерията за чуждестранно изкуство, Държавния архив, Военноисторическия музей, Музея на авиацията, Градската художествена галерия, регионалните музеи в Брезник, Кюстендил.
Иван Дреников напуска България чрез френското посолство през 1963 г. Учил е в Сорбоната литература и психология. 15 години по-късно заминава за Венецуела. Там основава “Отдел за стари и редки книги, манускрипти, стари географски карти и фотографии” и 23 години е негов неизменен директор. Признат е за световен експерт по оценки в тази област. Мнението му се търси и при съдебни, полицейски и наследствени случаи. За заслугите си към Венецуела е получил най-високия орден и награди. Владее осем езика. Написал е 25 книги, издадени на френски, испански и български. Сега готви поредната си книга за издателство “Изток–Запад”, “Прераждането” – една от предпочитаните му теми в книгите му на испански език.
Години наред братя Дреникови (Кирил е бил доктор по право и преподавател, умира през 1983 г.) издирват и изкупуват всичко, свързано с България, от антиквариата на Европа. Плод на това им колекционерство е 30-тонна документация за България, сред която е и оригинал на Ньойския договор, първото издание на “Рибен буквар”, многобройни ценни карти, книги, вещи и доказателства от земите ни. Първоначално сбирката се съхранява в Брюксел, където Дреникови създават “Институт за балкански изследвания”. След смъртта на д-р Кирил Дреников архивът е депозиран и се управлява в Институт “Хувър” към Станфордския университет в Калифорния, където Иван Дреников е доживотен съветник. Родолюбието на тези българи си е направо подвиг. Неотдавна Иван Дреников бе награден с най-високото българско отличие “Стара планина”, първа степен.
– Откъде у вас такава преданост към родината, такова родолюбие, като знаем колко българи днес предават народа си за лични материални облаги?
– Когато попълвам документи на испански, винаги ме питат защо имам само едно фамилно име Дреников, понеже там се пише и бащината, и майчината фамилия. А аз казвам – защото третото ми име е Българин.
– Споменавате, че сте роден на летище Божурище, никой не ви вярва…
– Това се е случило на 21 май преди 78 години. Няколкомесечно бебе, са ме качили да летя със самолет, каран от баща ми, полковник Георги Дреников – един достоен български офицер. Участвал като доброволец в боевете при Драва през Отечествената война. Той е последният командир на въздушните на Негово Величество войски, заема този пост до октомври 1944 г. На 25 септември дава заповед на пилотите да не слагат на самолетите червеното знаме на Съветите. Българското знаме е бяло, зелено и червено.
“Ние не сложихме германските знамена по време на войната, няма да сложим и съветското!”
Заради тази си заповед става един от първите обвинени и изправени пред Народния съд. Отива на лагер. Всичко съм написал в книгата си “Полковник Георги Дреников – един живот за България”, където съм разказал и за загадъчната смърт на цар Борис ІІІ след срещата му с Хитлер.
– Какво знаете по въпроса?
– На 15 август 1943 г. германското главно командване съобщава на цар Борис III, че Хитлер иска да се срещне с него. Хитлер изпраща своя личен самолет, пилотиран от подполковник Ханс Баур, който да заведе царя на срещата в Източна Прусия. Царят заминава същия ден, неделя, от летище Враждебна, изпратен от своя брат княз Кирил, министър-председателя професор Богдан Филов, някои министри. На изпращането присъства и моят баща. На следващия ден, 16 август, следобед контролната кула на летище Враждебна получава съобщение за пристигането на самолета, с който се завръща Негово Величество. По причина за сигурност това пристигане не било съобщено по-рано. Докато цар Борис чака да дойде кола от двореца да го вземе, в кабинета на моя баща в разговор само между двамата Негово Величество говори за крайно деликатното положение на България и необходимостта да се търси изход за излизане от войната. Уведомява моя баща за решението да насрочи военни маневри за последните дни на август с център долината на река Марица и концентрация на войски около София.
Нека проследим нататък последните дни на обичания от всички цар Борис III
На 17 август самолетът на Хитлер се връща на летище Враждебна. Рано следобед цар Борис идва от двореца “Враня” на неофициално посещение на летището, за да изпрати летеца. С него са Царицата, децата – княз Симеон и княгиня Мария Луиза, и един адютант. Царят е приготвил подарък за пилота, една табакера от масивно злато с монограм и вензели. След като самолетът отлита обратно за Източна Прусия, царската фамилия напуска летището. На 18 август Царят, придружен от своя брат Кирил и няколко приятели, изкачва връх Мусала, 2925 м. Привечер отсяда в двореца Царска Бистрица, където остава да работи следващите два дни – 19 и 20 август. Събота, 21 август, Негово Величество прекарва половин ден на лов за елени. Неделя – 22 август, Царят дава аудиенция на военния министър генерал Н. Михов по повод предвидените маневри, които трябва да започнат след няколко дни. Понеделник, 23 август, рано сутринта Царят се завръща в софийския дворец. Същия ден вечерта е поканен на вечеря в резиденцията на италианския пълномощен министър в София, където цар Борис III отива придружен от съветника Йордан Севов.
На 24 август, вторник, сутринта адютантът, обезпокоен, че не е повикан от Царя,
намира Негово Величество в банята, паднал в безсъзнание след много силно повръщане
В сряда, 25 август, пристига на летище Враждебна самолет с професор Еппингер от Виена и двама германски лекари. Същия ден следобед от Двореца изискват моят баща да държи в готовност един самолет, който да отиде евентуално до Цариград, за да доведе във Враждебна един лекар от индийски произход, голям специалист в областта на отровите. Баща ми, полковник Дреников, веднага нарежда необходимото и държи самолет на разположение. За съжаление и тъга, усилията остават напразни и в събота, 28 август 1943 г., в 16 часа и 22 минути, след 4 дни в безсъзнание Царят почива. “Негово Величество почина” – така ни каза баща ми, когато дойде да ни изпрати до колата на летище Враждебна. За първи и последен път видях моя баща със сълзи на очите.
Този август се навършват 70 години оттогава.
Официалното съобщение за естествена смърт, предизвикана от “тромбоза на коронарната артерия” вследствие преумора, не изглежда убедителна
– В последната ви книга “Загадъчна България” на изд. “Изток-Запад” вие твърдите, че в световната история българите имат голямо място?
– Когато Константинопол пада в ръцете на турците в 1453 г., по ирония на съдбата майката на последния император Константин XI Палеолог Драгазец – императрица Елена, е българка. Най-висшият духовник – кардинал Изидор, последен патриарх на Византия, е българин. Кардинал Изидор има честта да отслужи в 1452 г. в катедралната черква “Света София” в Константинопол тържествена литургия за съединението на Източната и Западната църква, разделени през 1054 г. При падането на Константинопол той е пленен, но успява да избяга. Умира в Рим 9 години по-късно. Началник на атакуващата турска военна флота Балтоглу също е българин.
– Вие носехте постоянно на ръката си пръстен амулет, не го виждам?
– Подарих го на Националната библиотека, стои във витрина заедно с други мои дарения. Смята се, че пръстенът е бил на Боян Магесник. Това е пръстен-амулет от червен ахат, датиран от II-III век. Изобразени са трите основни знака на херметизма – въздух, огън и вода, а цялата композиция е разположена в кръг – символът на вечността и безкрая. Пак там дарих и единствената открита досега в света индийска статуетка от XII век, изобразяваща йога в левитация.
Савка ЧОЛАКОВА
