В предишен брой на “ШОУ” публикувахме интервю с двама легендарни бармани от времето на соца – Венци Пиперов и Вальо Дамянов-Пушкин. На върха на кариерата си като бармани в някогашното култово заведение „Варшава”, двамата го загазват яко заради приятелството си със сина на Тодор Живков – Владко. Службите ги подгонват по информация, че влияели зле на Татовия син – да пие и да купонясва, и почват да им търсят “под вола теле”. На Венци откриват каса незаприходен ром „Хавана клуб”, а в дома на Вальо уредба, закупена с долари – валута само за привилегированите по време на соца. Двамата приятели са осъдени и търкат затворническите нарове – Венци – 3 години и кусур, а Вальо – две години и два месеца. За тоя период от време близките им се поболяват. Майката на Венци се обесва от мъка, разболява се и умира бащата на Вальо – адвокат. Затворът коренно променя целия им живот оттам нататък. Вальо Пушкина все пак чрез брак с чужденка успява да мине зад желязната завеса – в Люксембург, където живее и до днес вече 30 и кусур години. Репортер на “ШОУ” го откри по време на летния му престой в родината малко преди заминаването му обратно.
– Вальо, къде я откри тая люксембургка, за която се жениш? Знам, че пак е трябвало да преодоляваш трудности, за да заминеш навън, но в крайна сметка успяваш да напуснеш България…
– Беше си направо съдбовен шанс срещата ни с люксембургката – Лили се казва тя. Аз, след като излязох от затвора, отидох да работя в един ресторант – “Поморие” в Слънчев бряг. Формално се водех общ работник заради “лошото” си минало, а пък всъщност изпълнявах длъжността управител. Бъдещата ми жена пък е пристигнала по някакви проблеми с договор с нашенския “Винпром”. Запознахме се и аз разбирам, че баща й се занимава с ресторантьорски бизнес в Люксембург. Тя – млада, красива. Всичко изглежда прекрасно като перспектива. Положих всички “усилия” и тя да ме хареса. Е, заминах, ама се оказа, че баща й не иска да управлявам бизнеса му, макар че той самият не можеше – беше инвалид. Вместо да ми даде да работя, и то работа, от която разбирам, той продаде ресторанта и си купи къща с парите, а пък аз трябваше да му пренасям като хамалин едни тежки мебели – хванах си болест от носене. И тръгнах на работа в един частен клуб до късно нощем. Връщах се у дома към 6 сутрин, а жена ми тогава се събужда и почва да се приготвя да тръгва за работа. Така се обърка и бракът ни. Три години живяхме и се разведохме. Преди да се финализира разводът, тя направи един опит пак да се съберем – взе да ме ухажва и дори ме покани на вечеря при баща си. Каза ми, че той бил зле и „не му оставало много”. Съгласих се. Ама “папи” отваря – нищо му няма. Така че не можахме да затоплим отношенията.“Папи” живя 4 години още. Ние в това време се разведохме. Не можа жена ми да промени нещата както тя ги беше замислила. А и аз вече бях категоричен и не позволих да реставрираме счупеното – разведохме се.
– Бракът ти с люксембургката не е бил само за да излезеш оттук – формален, нали?
– Не, тя си беше готино парче – харесвах я. Много трудно излязох оттук. Беше 86-а. Жена ми беше бременна в 8-ия месец, а те ме спират от Паспортен отдел. Добре че беше един неин чичо, който стана и кръстник на дъщеря ни, който беше министър на здравеопазването на Люксембург и по дипломатическа линия успя да убеди нашите спецслужби да ме пуснат. Един човек – Георги Вълов, пострада заради мене – уволниха го. Той беше човекът, който пръв ме предупреди, че при Венци са отишли едни черни волги, де факто когато го арестуват. Вълов стана после секретар на Людмила Живкова. Заради мене отзоваха и търговското аташе на Куба – върнаха го в родината му. Защото аз бях рекламно лице на „Хавана клуб” по онова време – на един конкурс взех даже и награда.
– А вярно ли е, че първата ти жена е стюардесата Вили Ватева, която по-късно се омъжва за Владо Грашнов?
– Да, Владо, след като се разведе с Бранимира Антонова, се взе с първата ми – Вили.
Лора Видинлиева му е трета жена на него
а пък тя ми стана кума на моята сватба с люксембургката – подписахме в гражданското в Несебър. Лора вече беше родила Руши и него го имаме на видеозапис от сватбата ни като малко момченце.
– Има спорове от кого е Руши – от Бекир Челенк, или от сподвижника му от “Сивите вълци” – Метин?..
– Руши е от Метин – това е истината.
– Лора ти е била кума, а кой ти беше кум?
– Жеко Слона. Той беше управител на ресторант „Поморие” в Слънчев бряг, където работех.
– А откога се познаваш с Видинлиева?
– От 81-ва година. Тогава работех на Албена и тя дойде, искаше да започне работа като администратор. Беше хубаво момиче. После се омъжи за италианеца, от когото е дъщеря й.
– А между сватбарите виждам младата Роси Кирилова…
– Да, аз съм много голям приятел с мъжа й – с Жоро сме съученици. На него не му „мина” любовта към собствената му жена толкова години! Радвам им се – готини са и двамата. Жоро е много способно и добро момче.
– С твоя приятел и колега Венци Пиперов и до днес сте близки, но и от двама ви чувам, че покрай историята с Владко Живков и затвора, доста разочарования сте имали…Много хора са се отдръпнали после…
– Самият Владо престана да ни е близък и изобщо не се застъпи за нас. Указанието на Тодор Живков е било точно такова: “Да се отстранят и двамата от обкръжението на Владимир!” По нареждане на ген. Кашев милицията оформи несъществуващи компромати, като подготвиха съдията, че трябва да бъдем осъдени. По онова време УБО беше над всички институции в държавата и ни осъдиха. Владко не сме го и виждали оттогава. Не беше лесно да си намерим и работа. Във “Варшава”, където станахме известни и всички ни познаваха, ходих веднъж след много години – с бай Павел, бащата на Илия Павлов. Но вече не беше същото. Атмосферата някога беше различна – ние и приятелите я правехме такава. Аз бях тогава голямата работа – рекламно лице на “Хавана клуб”. Момичетата ми се лепяха, всеки искаше да попадне в компанията ни. И ето ти парадокс – че при толкова харесване, най-големите ми разочарования на мене в живота са ми от жени. Аз ти разказах и миналия път, че стюардесата, с която живяхме заедно на семейни начала цели 5 години – Валентина Гавраилова, тя ме предаде. Тая уредба, за която ме подгониха, че съм я купил с валута и питаха откъде съм имал долари, ние двамата с нея я закупихме, а тя казала пред следователите, че съм я изнудил да ми даде валута. Стана прокурорски свидетел срещу мене! После дойде в затвора да ми обяснява, че нямала друг избор, освен да говори, за да не я уволнели от работа в БГА “Балкан”. Е, да – не си изгуби работата – доскоро е работила там. Сега била в някакъв магазин продавачка – в някакъв мол, ми казаха, но не съм я виждал оттогава.
– Но все пак е дошла в затвора да те види…
– Един път. Дали от гузност, или за да ми поиска колата – нова кола бях купил!..Като взе колата, и не се вясна въобще. Няма да повярваш, но това жилище, което бях наел под наем за нас двамата, два месеца аз от пандиза й пращах пари за наема. След затвора, като излязох, половината ми колекция от старинни предмети беше изчезнала. Отивам в районното да си взема паспорта и един от началниците, който ме познаваше, ме пита как съм. „Връщам се, му викам, и ме обрали – няма ми ги антиките, костюмите, дипломатически куфарчета имах!..” И той вика:”Как така?!”. Веднага се обади на някакъв прокурор: ”Как може, бе, му вика – момчето невинно лежа в затвора и да му вземат и нещата!..” И не мина много време, върнаха ми ги. Валентина Гавраилова ги е взела и тя ги върна. Всичко без антиките. После чак научих, че и адвокатът ми – Страхил Нейков се казваше, един мастит адвокат, и него беше „взела” – направила го неин любовник.
Чукала се с него. А той беше по-възрастен от нея едно 30-40 години
Сигурно, ако я бях попитал, и за адвоката щеше да ми каже, че заради мене си е легнала с него /смях – б.а./. Ей такова предателство, докато аз съм бил в затвора. А аз – наивник!…
– Ти кога разбра, че са любовници?
– Като излязох от затвора научих. После 4-5 години им продължи връзката. За да си съставиш мнение за цялата гавра, само ще ти кажа кое беше най-долното. Може ли тоя моят адвокат да ми носи шлиферите и костюмите – що за хора са това?! Те са ме имали за умрял тия двамата! Тя му е подарявала мои шлифери, ризи, с които той се е контел, докато аз съм в затвора. А тя ми ги носеше отвън, аз си ги плащах – взимаше ми тя пари за тях и после ми ги „подаряваше” /смях-б.а./. Сетне обратно – взела си ги, докато ме няма, за да ги подари на другия! „Щафетата” върви. Ей на това му се вика “змия в пазвата”! Тая Валентина се омъжи после за един Александър Спасов – бивш шеф на Външен отдел към „Балкантурист” – „оправна” мадама.
– Не си случил… Но пък срещаш люксембургката…
– И с люксембургката се разведох, разказах ти. След нея имах 4-годишна връзка с една французойка. Ето ни тука на снимката с моя приятел Емил Френски, който живее в Париж и с Батето.
– А дръзна ли пак да се ожениш?
– Да, за една българка, която искаше да излезе оттук и бракът беше малко като услуга от моя страна – за да я изкарам. Но и тя ми се качи на главата – три месеца след брака ни тръгна с някакъв ирландец и после имаше нахалството да ме съди за 1200 евро издръжка, понеже не работела. Съдът не прие, естествено, мотива й. Казаха: „Млада е, да работи!”
– Къде ходехте на младини с Вовата Живков?
– Къде ли не! Най-ярък спомен ми е останал, като ни водеше на Панчарево в едно тайно място – пишеше „Водоохраняема зона” – на бункер приличаше. И влизаш вътре, а там – от пиле мляко – все едно влизаш в „Кореком”. С кошничката – уискита, бадеми, плодове – нямаш представа какво изобилие! Отваряше ни един пенсиониран от УБО. И правехме големи купони там – имаше две вили. А като ходехме у тях, на Владко му носеха закуска, ама той не я ядеше. Запомнил съм купичката с овче мляко – като гърненце такава, завита отгоре с оризова хартия. Виж, при нас беше безкористно приятелството ни с Владко. Ние с Венци не сме ходили с него за аванта. Обратното! Ние имахме навсякъде приятели с Венци, по-скоро на Владо му се искаше да бъде с нас, защото ставаше весело.
– Имал си колекция от старинни оръжия…
– И с тях брах ядове. Направиха обиск в дома ми и ме накараха да ги сваля от стените, че били огнестрелни. Викам им:”Не ги ли виждате, че това са турски ятагани?!” Обади се единият на някакъв генерал:”Др. генерал, не можем да му ги вземем – те не били огнестрелни – исторически са някакви!” А тоя генерал сигурно е искал да си украси вилата – кой го знае. Добре, че бях член на доброволци към НИМ – давах им оръжията за изложби, когато правеха, та по тая линия се уредих и ми ги върнаха.
– Виждам те с Иван Славков и Стоичков на една от снимките…
– Това е в моя бар в Люксембург – той беше елитно място, даже влязохме там в едни топ класации. С един италианец го развивахме заедно, но нали ти казах – отказах се вече от бизнеса. По онова време, откогато са снимките, няколко поредни години Батето идваше при мен, защото Люксембург играеше с България. Виждаш и Стоичков – Батето го създаде него, да стане така известен.
– Иван Славков е бил кум на твоя приятел Венци. Не можа ли да се застъпи за него, да не лежи в затвора?! Майка му на Венци се обесва, а съм виждала снимки от сватбата – Иван Славков е точно до тая жена…
– Как да ти отговоря по-деликатно?! Казвали са му на Батето:”Няма ли да помогнеш на Венци, ти си му кум!..”, а той отвърнал:
”Е, аз съм на много хора кум!..”
Оставям го без коментар това, защото и Венци ще го заболи, ако го коментирам. Ние си запазихме хубавите чувства към Батето въпреки всичко!..Той беше чаровник. Помня тоста му на сватбата на Венци – като кум. Разсмя всички, като каза: “Бракът е като една крепост. Тия отвън напират да влязат вътре в нея, а тия отвътре се чувстват като в затвор и се чудят как да излязат от нея!..” И, като се замислиш, е точно така. Имам един много смешен случай с Порточанов и Батето. Искаха да ги водя по нощните барове в Люксембург. И в един от тях Порточанов си хареса едно момиче, компаньонка, ама за да си я поръчаш, трябва да изпиеш там бутилка шампанско. Пита ме той колко струва една бутилка, и аз му казвам: „ 300-400 марки!” А предния ден той ме беше разкарвал из целия град да му търсим обувки „Бата”. Е, не му намерихме, все не харесваше. И като чу сега цената на шампанското, вика:”А, не! Ще ми отиде „Батата”. А Батето му вика:”Порто, така му викаше той, абе каква „Бата” бе?! Ти изнесе нафтата от България, сега ни занимаваш с „Батата”!”
– Какво беше отношението на Батето към Вовата Живков?
– Добро. И беше много грижовен като баща Батето. Помня, докато беше при мен един път, Тошко беше в затвора, и той му се обади. Аз много се зачудих как така?! По наше време нямаше такива работи. Тошко или е имал джиесем в затвора, или не знам по какъв начин се свързаха, но говориха двамата. Но мъчно му беше, много му беше мъчно на Иван тогава – държеше на сина си.
– Познаваш ли вдовицата на Иван Славков – Валя?
– Аз бях първият барман в грандхотел “София”. Баща й много често идваше и се познавах с него. И едва сега, наскоро, самата Валя ми разказва един случай, който аз не помня. Тя, още тийнейджърка, дошла в бара и се молела на баща си да я пусне на море с приятелки, а той отвърнал:”Какво?! Море?! И с две приятелки?! А-а-а, не – няма да ми ставаш курва!..” А аз съм се намесил:
”Абе, тя ако иска да става курва, и в София може да стане!”
И по тоя начин един вид, като съм разсмял баща й, той се размекнал и я пуснал да замине.
– Каза, че си ходил във „Варшава” с бай Павел Найденов – бащата на Илия Павлов. Близки ли сте?
– Да, и оня ден минах да го видя. С бай Павел се познаваме отдавна. Ужасно е това, което го сполетя с децата му!.. С Илия, с Дарина също бяхме добри познати. Жалко за бай Илия – жестока съдба на баща!..
– Хайде нещо по-весело: каква е тая история с Иван Шопа, на която се смяхте с Венци?
– Иван Шопа е българин, който живее в Кьолн – баснословно стиснат. Работеше в „Химимпорт”, преди да избяга в Германия. Общо гадже имахме с него. И какво става, установява се той в Кьолн. И преди време идват трима нашенци натам да купуват коли. Той им казва, че отивал в Палма де Майорка, но им оставял апартамента си на разположение, като им оставял „пълен хладилник с храна”.
Те отварят там консерви от хладилника и чак последния ден, преди да си тръгнат, забелязват, че на кутията има нарисувано куче – той им оставил кучешка храна. Те ми разправят после тая история, а аз съм се превивал от смях. Като идват пак – вече при мене, го взимам аз Иван на телефона и го питам как са нашите общи приятели. „Ебал съм им майката!..”, ми вика той. А аз: „Ама, викам, Иване, знаеш ли какво става след гостуването им при тебе?!
Единият дращи по вратата, на другия му порасна козина, а третият лае”
/Смях- б.а./Това сме българите на Запад, болшинството са така…
– Интересно си живял!…
– Един много интересен случай ще ти разкажа. Запознах се в Люксембург с един евреин, който обаче говори български. И се оказва, че е преселник – живял е в София, до Еврейския дом. А и ние сме живели там. Баща ми беше купил апартамент в тоя район. И виж колко малък е светът. В един момент тоя човек ми казва:”Един човек много ми помогна тогава, преди да тръгнем – Дамянката!..” И тоя човек се оказва… баща ми! Като тръгват да се изселват, се опитват да си продадат каквото по-ценно имат тука, защото знаят, че няма да се върнат. И баща ми събира пари, колкото има, и после му праща и други, та купува неговия апартамент – на тоя човек. А той, чуй сега – като взима първите пари от татко, купува 30 кила кайма да продава кебапчета на „Белата вода” над „Морените” на Витоша да удвои парите, ако успее, и завалява дъжд – всичко се разкапва и му отиват на вятъра парите. Та, като се напихме заедно една вечер в Люксембург, много съм се смял, защото той по едно време ми вика:”Абе, Вальо, на “Белата вода” дали вали пак така?!” Животът е пълен с изненади! Сега, като съм вече пенсионер, имам къщи и навън, и тука. Май и в Тайланд ще имам, както е тръгнало – един приятел ме навива да купя и там имот. Но, какво да ти кажа – май ми е най-хубаво във въздуха – докато пътувам със самолета в някоя от посоките. Защото като съм там, мисля за тука. И обратно!..
– Не те попитах защо ти викат Пушкин?
– Баща ми като адвокат пострада по линия на
николапетковистите. Дълга история, но живеехме като репресирани – в голяма бедност съм отгледан. Майка ми преправяше дрехи и на някои от ризите слагаше такива вързулки горе на яката, че с моята много къдрава по онова време коса, досущ приличах на Пушкин от снимката в учебниците по литература. Така свикнаха да ми викат и даже един път мой познат, който трябвало да посочи свидетел за бракоразводното си дело, беше казал да ме запишат Пушкин Дамянов – не си спомнил истинското ми малко име. /смях – б.а./
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
