Ден на независимостта на България

1
Добави коментар
boyanyordanov
boyanyordanov

На 22 септември България чества своята независимост. Годината е 1908, когато в църквата “Св. 40 мъченици” правителството на Александър Малинов обявява независимостта на страната спрямо Османската империя.

Историята се повтаря, точно както навремето Петър и Асен в църквата “Св. Димитър” вдигат въстание и освобождават България от господството на константинополските управници.

Манифестът е прочетен от  княз Фердинанд.

Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.

Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

И до днес цар Фердинанд не е получил заслужено признание, но личността му и ролята му за развитието на съвременна България са безспорни.

 

Българският владетел Фердинад Първи, който е и херцог на Сакс-Кобург-Гота, е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Завършва виенската академия „Терезианум“, получавайки най-доброто за онова време образование. От ранна възраст Фердинанд проявява интерес към естествената история, в частност орнитологията, ботаниката и ентомологията.

През 1887 г. Фердинанд е избран за Княз на България. Благодарение на уменията си, на дипломатическия си усет и политическа мъдрост ,той съумява да се задържи на престола, непризнат от Великите сили.

През 1893 г. Княз Фердинанд сключва брак с Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х, съперник на Луи Филип за френския трон. Този брачен съюз е опит за помиряването на двете френски династии.

На 18/30 януари 1894 г. се ражда първият Престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е кръстено по западен обред, основно условие за сключване на брака между родителите му. Ново доказателство за Русия, че „католическият Княз е удар по Православието“. След 1886 г. дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Смъртта на Александър ІІІ, непримирим противник на признанието, дава основания за нови надежди. Неговият наследник Николай ІІ проявява умереност и показва, че помирението е възможно при условие Престолонаследникът да премине в лоното на Православието. За католическите родственици това е тежък удар. Князът, подкрепен от майка си, осъзнава, че без припознаване от страна на Русия никоя европейска държава няма да го стори. След продължителни преговори и въпреки несъгласието на Светия престол, довело до отлъчването на Княза, на 2 февруари 1896 г. Княз Борис Търновски е миропомазан. Кръстник му става Император Николай ІІ.

След неуспешния край за България на Първата световна война, Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.

Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси. До края на дните си Царят отец тъгува за любимата България, която никога повече не вижда.

Фердинанд Първи умира на 10 септември 1948 г., след като става свидетел на смъртта и на двамата си сина, на обявяването на републиката в България вследствие на един незаконен и фалшифициран референдум и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II. По време на управлението на Цар Фердинанд е обявена независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908г. в храма „Св. Четиридесет мъченици” в страпрестолното Търново. Слага се началото на Третото Българско царство, признато за независимо от Великите сили през пролетта на 1909г.

Цар Фердинанд е владетелят, който завари една изостанала турска провинция пълна с руски провокатори и остави след себе си модерна и независима европейска държава със самостоятелна политика.

Владетелят, който завари кални улици със сламени коптори и волски коли и остави всички красиви сгради, които будят възторг до днес, а също пътища, железници, параходство, авиация.

Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и я остави с театър, опера, музеи, галерия, зоопарк, университет, библиотека…

Владетелят, чиито войски гониха с „Шуми Марица” казаците отвъд устието на Дунава, влязоха с тържествен марш в Букурещ, Солун, Одрин, Скопие и Прищина и който прие в двореца Ниш като гост Кайзер Вилхелм.

Владетелят, който при всичките си „провали“ и „катастрофи“ остави България с по-голяма територия, отколкото я завари.

Не на последно място, единственият период до 1989г., когато в България има истинска, работеща и безкомпромисна демокрация с партийна система и действащ парламент, без специални пълномощия или военни хунти.