Работили сте цяла седмица и главата ви вече само дето не е гръмнала. Задачи, деца, командировки, дом и други, които сякаш нямат край и само изскачат отнякъде, за да ви тормозят допълнително. Е, решили сте края на седмицата, поне за няколко часа ще избягате от тази шумотевица сами, в някое затънтено място, като горичката, която наблюдавате с такъв копнеж през прозореца на дома си. Времето е чудесно и може би вече да има и гъби. Така че ще се върнете у дома с придобивки. Хубаво би било да вземете и децата, но се опасявате, че може набързо да овършеят гората, да паднат в някой дол, да подплашат птиците и в края на краищата да сте пак с ужасно главоболие, вместо да си починете. Не, че не може да ги доведете на следващия ден, сега просто искате да сте сами, всеки човек има нужда в един определен момент от това. И така денят е просто мечта, слънцето припича не много силно, приятно галейки с лъчите си листата на дърветата, образувайки от тях скъпоценности. Птичките са се захласнали в песните си, някъде кълвач вече инспектира стволовете на дърветата, а една катеричка току-що се промуши покрай краката ви. И е толкова тихо, спокойно и чисто. Направо може да останете тук до края на живота си. И тъй като сте сред природата не сте взели никаква техника, телефонът ви е изключен, защото все пак в даден момент може да се наложи да се обадите, но като цяло това е техниката, с която разполагате. Стигате до края на дърветата, където се отваря гледка на чудесна малка полянка с незабравки, лютичета и всякакви други пролетни цветя. Пеперудите и пчелите допълват декора. Страхотно. Добре е, че сте се сетили да си вземете едно одеало, разгъвате го и лягате на него, наслаждавайки се на слънчевите лъчи и бръмченето на насекомите. И тъкмо сте почти заспали, когато…не, това не може да е звън на телефон, нали? Или може би сега сте в офиса и заради прекалените си мечти по някое спокойно местенце, сте се пренесли там, подобно на рекламата с един вече втръснал ви шоколад? Отваряте едно око, не грешка няма, не сте в офиса, навън сте. Тогава какъв е този дяволски звън на телефон насред гората? Вашият е изключен. Ако и зайците и катеричките са се снабдили с такава техника, то тогава вече всичко детско във вас е убито. Поглеждате между дърветата и забелязвате две човешки фигури. Въздъхвате донякъде с облекчение – горските животни са си все така животни. Но какво правят тези с телефони на такова място? Изглеждат уж като влюбена двойка. Ох, как не се сетихте да си вземете от онези джаджи, заглушител за gsm май беше, които толкова разпалено ви предлагаха на е-майла? Тогава го приехте като поредния спам, но сега вече знаете, че и от него може да има полза. На места, на които не е удачно да се водят разговори, като някоя обществена сграда – музей, банка, театър, опера или кино, собствениците сами са инсталирали заглушител. Но има места, на които човек може да подивее от гръмогласен разговор по телефона с гаджето, приятелката или братовчедката. Като междуградския автобус, парка или някоя забутано местенце, което ви се иска да е точно такова. На такива места хората би трябвало да се съобразяват с другите, но нали знаете за прословутата българска съобразителност? Та, в такъв случай, ако сте попадали на някоя девойка, която в автобуса разказва половин час на приятелката си по телефона какво вижда през прозореца в момента или както в гората с влюбената двойка, просто вадите заглушител за gsm, който вече сте се научили да носите навсякъде с вас, натискате малкото копченце, което служи за включването му и…блажена тишина. Това, което всъщност става е, че всички телефони в радиус около десетина метра от заглушителя губят обхват, заради устройството, което работи на същата радио честота, на която и мобилния апарат. Или ако можем да перифразираме по друг начин – те разстройват gsm мрежата. В заключение можем само да кажем, че ако искате спокойствие на обществени или не чак толкова обществени места, ще ви трябва един заглушител, или в краен случай тапи за уши.
