Непрогледна дъждовна нощ. Мракът е толкова гъст, че може да се реже с нож. Дъждът се лее като из ведро. Самотен силует забързано преминава през градския площад, зле осветен от един газов фенер. Забързаните стъпки отекват в мъртвешката тишина, нарушавана от пороя, оставяйки ехото да припомня за човека, който току-що е преминал. Не, почакайте, кънтежа на стъпките е двоен! И това не е от ехото, още някой върви близо до първия човек. По-тихо, прикрито, сякаш се срамува и крие от себе си. Мъжът, който бърза в дъжда спира пред голяма желязна врата, оглежда се в двете посоки, дали някой не го е проследил, след което вдига чукчето на вратата и ясно и отчетливо се чуват три ясни почуквания, последвани от още две след малка пауза. Известно време нищо не се чува, а после вратата се открехва едва-едва, колкото мистериозният мъж да се промуши през процепа. И се затваря също така безшумно. Известно време само дъждът барабани по паветата, а после сякаш от нищото изниква мъжки силует от дъждобрана, на който дъждът се стича на потоци. Човекът оглежда с явно любопитство и преднамереност току-що затворилата се врата. Сякаш търси нещо, после изважда лист и химикал и незнайно как си записва нещо, необезпокояван от пороя. След което изчезва също толкова мистериозно, както се е появил.
Надявам се косите ви не настръхнаха. Може би се чудите за какво е всичко това? Ами опитах се да пресъздам образа на класическия частен детектив, или поне един от класическите образи, както сме го гледали всички ние по филми или сме чели в безбройните кримки на Агата Кристи, Чейс и сър Артър Конан Дойл разбира се. Не включих лулата, защото в този дъжд кой нормален човек би се опитал да запали огън? Може би оптимиста. Но както и да е. Мисълта ми беше за частните детективи. Повечето романи или поне класическите ги описват горе-долу по споменатия начин – тайнствена фигура, загърната в дъждобран, която обикаля тъмните улички, следейки някой заподозрян. Само че…ами времената са се променили. Всъщност нямам идея дали изобщо някога са били така романтични, както в романите. А пък в нашето съвремие едва ли има детектив, който да обикаля по този начин улиците. Всъщност един частен детектив много рядко излиза от лабораторията, където изследва всяка една открита улика, която би му помогнала в разрешаването на случая на поредния клиент.
Ако сте от персоните с млада, буйна кръв, жадна за приключения, няма начин да не ви се е приисквало да последвате мъжът с дъждобрана, самите вие да стоите пред заключената порта и да следите за улики. Това е очарованието на книгите и филмите – карат те да копнееш за нови и вълнуващи неща. И започвате неволно да се питате – мога ли и аз да стана частен детектив? Ами че пича от филма също няма специално образование и подготовка. Но истината е, че повечето, да не кажем всички, частни детективи, които са наистина професионалисти в своята работа, са започнали от бюрото в полицейския участък. И после са преминали към друг профил от своята професия. Все пак говорим за истинския живот, а не този от филмите. Първо, за да станете частен детектив трябва да знаете защо го правите. Много детективи след като са работили дълги години в полицията, вместо след пенсионирането си да се отдадат на заслужена почивка, решават да отворят своя кантора за частни разследвания. От такива кантори имат нужда най-вече застрахователните фирми, защото не са редки случаите, в които “пострадали в инцидент” са се опитвали да възстановят сума или имущество. Една такава професия е лишена от монотонността, която може да смачка човек при счетоводната работа например. Тук няма закономерности, почти винаги има вълнуваща работа, а и опознавате хората. Но следващото, от което имате нужда, нещо което бившите полицаи са тренирали с години, е логична, правилна и лишена от чувства преценка. Човек, който никога не се е занимавал с подобна работа, трудно ще влезе в час, освен ако не е природно надарен психолог. Да, има и такива, но…замислете се, вие от тези хора ли сте?
И след като разгледахме тези основни характеристики, които трябва да притежавате, като за заключение мога да кажа: Да, всеки може да стане частен детектив, стига да притежава ума на Шерлок Холмс, хладнокръвието на Еркюл Поаро и подготовката на Хорейшо. J Ако сте един такъв гении, заключен в тялото на обикновен човек, то тогава мисля, че вече си намерихте призвание.
