Главната редакторка на сп. “Театър”, драматург и поетеса Кева Апостолова издаде поредната си книга. Тя е посветена на култовата, но позабравена родна актриса Лора Кремен, която почина във Франция.
Поводът да я потърсим беше премиерата на книгата – на 25 септември в Театър “Сълза и смях”, където играеше красивата, но фатална Лора Кремен, която е кръстена на голямата любов на Яворов.
– Кева, хора от по-старото поколение си спомнят големите изразителни очи на Лора Кремен. Тя беше специфична актриса. Да припомним, тя е дъщеря на автора на известната книга “Романът на Яворов” Михаил Кремен и всъщност е кръстена на “онази”, фаталната Лора… Дали пък Михаил Кремен не е бил влюбен също в Яворовата Лора?
– Не. Лора Кремен наистина е кръстена от баща си на Яворовата Лора, но Михаил Кремен и Яворов са били големи приятели. Направо като братя. Първата съпруга на Кремен – Дора, е флиртувала грубо с Яворов във фаталната нощ преди трагедията с Лора. Кремен не е бил ревнив и не се е намесил тогава, но след като на другия ден научава за трагедията, едва не умира. Не след дълго се развежда с жена си Дора именно заради това нещастие в дома на Яворов и се жени повторно за пианистката Богдана, от която са двете му дъщери – Агнес и Лора Кремен. Кръщава малката си дъщеря на Лора Каравелова-Яворова в знак на приятелство към Яворов, а не от любов към Лора.
– А каква е съдбата на сестрата на Лора Кремен – Агнес?
– Агнес се омъжва за поляк, с когото живеят в Париж. Там тя работи като учителка. Става пожар в училището, в което преподава, и Агнес, вместо да избяга, остава в класната стая и започва да спуска едно по едно децата през прозореца, за да ги спаси. По време на самоотвержената й спасителна акция се задушава от дима и изгубва съзнание.
Огънят буквално я изпепелява
След смъртта й признателните французи изписват със златни букви името й като герой на Франция.
– Лора също заминава за Франция…
– Това беше преди повече от 20 години. Лора разбра, че в България няма място за нея – не откриваше смисъл да остане тук и замина. Заради сестра й Агнес кметството в Париж й помогна да уреди живота си там. Очевидно го бе решила доста преди това, защото скъса връзките си с България. Продаде големия си апартамент в София – на ъгъла на пл. “Народно събрание” и „Цар Иван Шишман”, и с парите от него купи две малки жилища в Париж – едно за себе си и едно за дъщеря си Агнес. Дъщеря й е кръстена на загиналата си леля… Лора остана в Париж десетина години, след което продаде дома в Париж и си купи апартамент в малкото южно курортно градче Сен Рафаел, близо до Кан. Там почина на 1 март миналата година, а погребението й е на 11-и същия месец.
– Преди да замине за Париж, Лора Кремен беше популярна актриса у нас. Шушукаше се много за любовните й връзки. Помня, че в светските среди коментираха един млад мъж на име Андрей, с когото е имала връзка, говореше се също, че имала любов с колегите си Петър Райжеков и Антоний Генов…
– Лора се влюбваше много, и задължително в по-млади мъже. Не мога да коментирам гореспоменатите имена. След като замина за Франция, в Сен Рафаел, където ръководеше аматьорски театрален състав,
се беше влюбила в един млад французин от състава
Казва се Лоранс. Аз дори го поканих да пише за книгата и той първоначално обеща, но после се отказа. Лоранс е последната любов на Лора на тази земя. Беше платоническа любов – с часове ми е говорила за него по телефона – как й стига само да го гледа, колко е привлекателен и колко “изключително” добър актьор е той. Казваше, че е типичен французин, че й стига само да мине по улицата с мотора си и да й се усмихне, за да бъде цял ден щастлива… Но, какво не прави любовта!…
– Къде е погребана Лора?
– В гробището на Сен Рафаел. Кремирана е. Изпращат я хора от кметството и от театралния й състав. На погребението й не е имало нито един българин!…
– А дъщеря й?
– Тя заминава за Франция месеци след това, за да се погрижи за някои неща, останали в апартамента. Всъщност Лора го беше продала приживе на една местна фирма – две години преди смъртта си,
срещу гледане, което наричаше “доглеждане”…
– Малко тъжна история. Дали пък в името Лора няма някаква фаталистична вибрация?…
– Не зная. Но като актриса, макар че си тръгна разочарована от родината, Лора постигна големи успехи на сцената и всъщност трябва да е била щастлива с ролите си. Имаше популярност, която е балсам за душата на актьора. Беше харесвана. Но чувствителните натури винаги търсят нещо повече. Големите й романтични очи все търсеха онова непостижимо нещо, което ни прави нещастни отвътре. И аз съм убедена, че душата й, която цял живот търсеше и откриваше любовта – такава душа не може да умре!… Убедена съм, че някъде с “крайчеца” на огромните си очи духът й ще присъства на премиерата на книгата и ще се възрадва, че не е забравена.
Щрихи към портрета
• Малката Лора Кремен свири на пиано и тъй като и майка й е пианистка, родителите й очаквали и тя да поеме по този път. Но тя, уж случайно, попада в Младежкия театър по време на репетиция и усеща, че Мелпомена я привлича неудържимо.
• След като завършва ВИТИЗ при проф. Стефан Сърчаджиев през 1960 г., започва работа в Русенския драматичен театър. По-късно играе роли в различни театрални постановки в Русе, Пловдив и София. Става звездата на Театър “Сълза и смях”. Мнозина я помнят като Монахова във „Варвари” на Горки, Маргарита Готие в „Дамата с камелиите“ на Дюма-син, Лариса в „Без зестра“ на Островски, Наталия Петровна в „Месец на село“ на Тургенев.
• Сред филмографията й са култовите филми “Хан Аспарух”, “Звезди в косите, сълзи в очите” и “Процесът”.
• След обществено-политическите промени през 1989 г. заминава за Париж, където живее доста години, преди да се премести в Сен Рафаел. Именно там умира на 1 март 2012 г. Нейни приятели твърдят, че е имала планове идния месец да си идва в България заради архива на баща си и с намерението да издаде книга за живота си. Мнозина твърдят, че е искала и прахът й да остане в бащиния й гроб.
Еми МАРИЯНСКА
