Камен Васевски е един от най-продуктивните български автори. В творческата му биография успешно се съчетават поезия, проза, публицистика. Правил е литературно-художествени и научни изследвания, анкети с писатели и художници, писал е мемоари, публикува и спомени за общуването си с едни от най-известните творци на България. Една част от своето огромно творчество е събрал в 10 тома събрани съчинения.
В цялата тази гама от творчески и журналистически труд, като главен редактор на в. „Сливенско дело”, се отличава научноизследователската му дейност за живота и делото на Гео Милев. Днес с него разговаряме по повод несъществуващите, непълни и повърхностни факти в публикувана за Гео Милев статия.
– Г-н Васевски, вие от много години изследвате в детайли творчеството и живота на Гео Милев, кое чак толкова ви възмути, че потърсихте сериозна трибуна, за да опонирате на определена публикация?
– Ровенето в творческия и жизнен път на първородния син на именития старозагорски книжар Милю Касабов, Гео Милев, и до днес не секва. Нещо повече, той магнетично привлича вниманието на наши и чужди изследователи. Като човек, изучил в детайли битието на този наш велик автор, искам да кажа, че всеки, който иска да създаде текст за този творец, следва да прави това само когато се подготви, и то при трогателно уважение на фактите и свидетелствата.
– Какво точно имате предвид?
– За съжаление, това не е сторил доц. Тодор Керин, който публикува във в. „Пенсионери” статията „Гражданин на света” по случай 118-годишнината от рождението на Гео Милев. Оценена жанрово, тя е биографична, но не поднася нищо ново на читателя. Нещо повече – общият тон е тривиален, дразнещо е честото прибягване на доцента до поемата „Септември”, от която черпи цели и нецели стихове и ги вплита в текста си. Зад това прозира старанието на автора да удължи своето съчинение, защото не може да се позове на верни и значими факти.
Оскъдността на фактите, повърхностното им излагане и тяхната непълнота бодат като игли
Към това мога да добавя и още нещо още по-укоримо – някои неверни твърдения на доц. Керин.
– Ще бъдете ли конкретен?
– Да, от тук нататък започвам ред по ред с „обвиненията” си срещу този автор. Доц. Тодор Керин и редакцията на „Пенсионери”, вестникът, който уважавам и чета с професионален интерес, трябваше да изчакат още 24 месеца и тогава да предлагат публикация за Гео Милев. И то стойностна публикация. Но това не е главното основание, което ме накара да коментирам. То, основанието, се таи другаде – в сивия тон на написаното и в принизената му фактологичност. Искате примери? Ето само някои от тях: доц. Керин „произвежда” Гео Милев в доктор на науките. Той пише: „защитава дисертация за поезията на Рихард Демел…” Това не е вярно – будният български студент в Лайпцигския университет Гео Милев мечтае отрано за тази научна степен. Но има писма и познати документи, които сочат, че Гео Милев не успява да се домогне до докторска титла. Защото по редица причини той не може да защити своя дисертационен труд, чийто точен надслов е: „Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия…”
– Всъщност каква е историята с това ценно изследване на Гео Милев?
– С него Гео Милев показва таланта си на литературен критик, на безспорен естет и изключително добросъвестен изследовател. Това е една история, за която не мога да кажа, че е сложна и заплетена и донякъде забулена. Тя има щастлив край – трудът на Гео Милев е намерен, преведен е на български език и обнародван. Откривателството принадлежи на Еви Фрай, родена Ханджийска, завършила българска филология във Виена. Тази особено значима находка бе огласена у нас на Първия конгрес по българистика в София през 1981 г. Затова твърдя, че доц. Керин не познава този особено значим факт от живота на Гео Милев. На друго място той казва: Бащата на Гео Милев е учител… Да, Милю Касабов, роден в Чирпан и откърмен в този градец, действително учителства, ала не дълго. Учителка е майката на поета Анастасия Бонева, нещо, което доц. Керин дори не споменава в статията си. Той може би не знае, че след Радне махле, където се появява първородният им син през зимата на 1895 г., те са принудени да идат да даскалуват в карнобатското село Ачларе, днес Екзарх Евтимово, където детето им прохожда на десет месеца и половина. После Милю Касабов става застрахователен агент в столичното дружество „Балкан” и едва след туй начева пътя си на амбициозен книжар и крупен издател.
– Само тези ли са неточностите според вас?
– Не, разбира се. И това дразни, защото не бива за един гений като Гео Милев да се пише по този начин. Ще кажа и друго – в статията си доцентът погрешно твърди, че раненият в Дойран писател заминава за Берлин на лечение на жена си Мила. Истината е друга. Актрисата Милица Керанова тогава още не е брачна спътница на бъдещия одарен публицист. Тя е само негова приятелка. Женитбата им става едва когато двамата се завръщат от Германия. Затуй си има документи като брачно свидетелство, регистрация в Софийска община, писма, в които се говори за радостното събитие.
С една дума, тази част от живота на Гео Милев е напълно документирана, но доц. Керин не я търси и пише каквото му скимне
Фамозната статия предлага и друго недомислие. И то е следното: „… на 15 май 1925 г., от „тъмни гости” е арестуван за „малка справка” в полицията и следите му се губят…” Разбирате, че иде реч за Гео Милев. Истината е съвсем друга. Сърцеведът е потърсен в столицата, в квартирата му на бул. „Мария Луиза” № 23 от таен агент на 15 май и повикан за малка справка. Става въпрос за представител на Обществената безопасност, а не, че поетът е арестуван от тъмни сили, тоест едва ли не от глутница джелати. Не, злодеят в случая е само един, който с помощта на 5-годишната щерка на твореца Леда стига до него и го „задига” от дома му. И по-късно, но не веднага, а в края на май или началото на юни 1925 г., е „загърлен”. Сиреч удушен с примка от кабел, а не с „железарски тел”. Доцентът не е проучил както се полага жестоката истина за екзекуцията на Гео Милев. Той пише, че: „Авторът на емблематичната поема „Септември”, която е причина за неговата смърт, е с неизвестна точна дата…” Доц. Керин нека знае: и поемата „Септември”, и борческата му публицистика настройват цанковистите срещу Гео Милев много критично. Ала не това ги тласка към усмъртяването му по средновековен начин.
Причината е гражданският подвиг на Гео Милев – срещата му с тримата лейбъристи, предвождани от депутата в английския парламент Уеджууд, които идват неканени в България два дни подир атентата в църквата “Света Неделя” на 16 април 1925 г.
Основателят на списание „Пламък” се среща с англичаните и това му изяжда главата, според точното словосъчетание на поета Никола Фурнаджиев. Аз обстойно съм проучил и документално доказал, че тази среща е фаталната за живота на великия творец, и фактите не бива да се изопачават.
В заключение обаче ще река: статията на доц. Тодор Керин за Гео Милев показва как не бива да се пише за одарения автор.
Тодорка НИКОЛОВА
