Венцислав Янков в момента е сред най-актуалните български актьори. С ролята си на Малкия Близнак в сериала „Под прикритие” той стана един от любимците на зрителите, които следят с интерес възродената българска филмова индустрия. Смъртта на героя му във филма пък допълнително превърна образа му в култ. Скоро Венци се завръща на екрана – ще го гледаме в „Шменти Капели: Легендата”. Актьорът е роден през 1971 г. в Сливен. Завършва езикова гимназия „Захари Стоянов” с френски и английски език. През 1991-1995 година завършва НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Играл е в Сливенския, Пловдивския, Добричкия театър, в „Сълза и смях” и др. Номиниран за “Аскеер” през 1999 г. за поддържаща роля в представлението „Зидарите и попът” на режисьора Пламен Марков. Снимал е и в доста френски телевизионни продукции, а най-известният от филмите за голям екран, в които е участвал, е от 2006 г. – „Заекът на Ватанен“, където си партнира с Кристоф Ламбер.
– Венци, ти си от Сливен – как се запали по актьорството и се озова в НАТФИЗ?
– Да, роден съм в Града на Стоте войводи. Причината за увлечението ми по актьорската професия е моята майка, която през 80-те години на миналия век работеше като асистент-режисьор в Сливенския драматичен театър. По същото това време там имаше детска театрална студия на Николай Априлов, в която участвах и аз. Вследствие на заниманията ми във въпросната студия, както и създалата се тогава среда от „театрални войводи“ в лицето на Ивайло Христов, Йорданка Стефанова, Тодор Близнаков, Борислав Чакринов, Слави Шкаров и др., беше съвсем естествено да имам желанието да се занимавам с актьорство. Именно възпитанието и примерът на тези личности ми помогнаха не само да вляза в НАТФИЗ, ами и да търся реализация като актьор и след завършването му.
– Вярно ли е, че в „Под прикритие“ първо са те пробвали за ролята на Куката? Как впоследствие влезе в образа на Малкия Близнак?
– Да, това е истина, но не съжалявам, че така се случи. Малкия Близнак има своето място в тази история, и то е необходима и неделима част от нея.
– Имал си и инцидент по време на снимките, в който за малко да загубиш окото си. Какво се случи?
– Снимайки убийството на Малкия Близнак, едно от попаденията
гръмна
в неправилната посока. Наистина имах късмет, че не гръмна сантиметър по-нагоре, защото щях да остана без око. Но в крайна сметка това са рисковете на професията… и жанра.
– Героите в „Под прикритие“ се превърнаха в култ. Как си обясняваш успеха на сериала и с какво той се отличава от другите?
– Според мен успехът на „Под прикритие“ се дължи на факта, че той е един наистина добър кинематографичен продукт във всичките му измерения и разпространението му в света доказва това. От друга страна, успехът му се дължи и на темата, която той разглежда – тема, която винаги е привличала, привлича и ще продължава да привлича вниманието на зрителя. В крайна сметка той е първият български сериал, който отразява нашата действителност в последните 20 години, без цензура.
– Ще задържи ли “Под прикритие” огромната си аудитория въпреки липсата на някои от героите, които бяха убити в трети сезон? Или филмът достигна вече своя пик?
– Да се надяваме, че ще го задържи. Според мен има още какво да се разкаже от тази история.
– Как от престъпник Малкия Близнак се превърна в идол за много млади хора в България?
– Лошите момчета винаги са будели интерес у зрителя. Във философски смисъл те са тези, които се противопоставят на системата, каквато и да е тя и живеят така както те искат въпреки нея. Нещото, което ги прави привлекателни за публиката. Все пак зрителите, особено младите хора, трябва да правят разлика между филм и реалност
и да не се опитват да подражават на героите
– Трудно ли прие момента, в който героят ти трябваше да бъде убит? Липсва ли ти Малкия Близнак?
– Не, въпреки че за него може да се разкаже още много, и в този смисъл ми липсва. Може би и това ще се случи в някой от следващите сезони.
– Ще те гледаме скоро в сериала „Шменти капели: Легендата“. Каква е ролята ти там? Как се работи с Влади Въргала?
– В „Шменти Капели: Легендата“ играя Борис – невъздържан нелегален, мразещ буржоазията. Героят ми в този сериал е различен от Малкия Близнак и не се припокрива с него, или поне такива са усилията ми. Иначе работата с Влади Въргала може да се определи само с една дума: вълнуваща.
– Кое се играе по-лесно: добро или лошо момче?
– В тази професия лесно няма. Освен това, „добро“ и „лошо“ са етикети, които не отговарят на истината. Човек е доста по-сложна система, в която и двете категории се преплитат и има крайни житейски ситуации, които провокират едното да вземе превес над другото. Все пак актьорите предпочитат „лошите момчета“, защото има какво повече да разкажат.
– Имаш много опит и на театралната сцена. Къде се чувстваш по на място – в киното или в театъра?
– Истината в тази професия според мен е в театъра. Както казва моят любимец Ал Пачино: „В киното има твърде много жици „. Аз се чувствам еднакво добре и на двете места.
– Интересуваш ли се от политиката? Какво е отношението ти към случващото се в страната?
– Бертолт Брехт има една театрална пиеса „Страх и мизерия в Третия Райх“. За съжаление, всички ние участваме в нея в последните години. Честно казано, не виждам алтернатива в момента.
Едно интервю на Георги СТОЯНОВ
