Юпитер и спътникът му Йо. На снимката Голямото червено петно е на височината на Йо. То е с големината на 2-3 Земи и е в атмосферата на гиганта от поне 400 години. Изображение: НАСА
Голямото червено петно е един от най-загадъчните феномени в Слънчевата система. С това име учените означават буря с размерите на 2-3 Земи в атмосферата на газовия гигант, която бушува от поне 400 години.
Именно дълголетието на въпросното явление е мистериозното в случая, защото според съвременните разбирания, петното би следвало да е изчезнало преди векове.
Сега учени от Харвард и Университета на Калифорния в Бъркли смятат, че могат да обяснят какво се крие зад издръжливостта на бурята.
Голямото червеното петно по-отблизо. Снимка: НАСА
Според Педрам Хасанзадех от Харвард много процеси водят до разсейването на завихряния като червеното петно. Турбулентностите и вълните в бурята черпят от енергията й, а известна част от нея се губи и чрез излъчване на топлина. Петното също така се намира между два газови потока, които се движат в противоположни посоки и това може да забави неговото въртене.
Според някои теории гигантският вихър се захранва като поглъща по-малки завихряния, но изследователите смятат, че това не се случва достатъчно често. За да открият причината за дълголетието на петното, Хасанзадех и неговият колега Филип Маркъс създали пълен триизмерен модел на бурята с висока резолюция.
Много модели залагат преди всичко на хоризонталните ветрове, където е концентрирана повечето от енергията. Вихрите обаче имат и вертикални потоци с по-малка енергия. Те се оказали и ключът към загадката.
„В миналото изследователите или пренебрегваха вертикалните потоци, защото ги смятаха за маловажни, или използваха опростени модели заради сложността на моделирането“, казва Хасанзадех.
Оказало се, че докато вихърът губи енергия, вертикалните потоци транспортират към центъра му горещ газ отгоре и студен газ отдолу, като по този начин го захранват.
Моделът също така предвижда съществуването на радиален поток, който засмуква ветрове от високоскоростните потоци към сърцевината на бурята. Това също доставя енергия и позволява на бурята да издържа по-дълго. (Източник: American Physical Society’s Division of Fluid Dynamics)
Последвай ни в социалните мрежи
Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!
