Лиляна-Цезия Механджиева на 61 г.: Няма лоши и добри народи, има лоши и добри управници

1
Добави коментар
GotinPich
GotinPich

Лиляна-Цезия Механджиева е на 61 г. Завършила е българска филология. Главен асистент е по български език в департамента за езиково обучение към Софийския университет. Автор е на учебник за преподаване на български език като чужд – „Научете бързо български език”. От 2000 г. е отговорник на Програмата за кандидатстудентски курсове по български език и литература. Има две монографии, издала е четири стихосбирки.

– Откъде е това нетрадиционно име Цезия?
– Баща ми е химик – най-общо казано. Няма как Марин Механджиев да бъде наречен „доктор”, „професор” или „академик”. Той е всичко това и още много титли. Освен химик той е член-кореспондент на Кралската академия на фармацевтите в Испания, няколко пъти Международен мъж на годината на Кеймбридж, доктор по международни отношения в Университета „Алабама”, консултант на ЮНЕСКО и УНИЦЕФ, доктор по биотехнологии в Университета в Анстед… На два пъти е предлаган за Нобелова награда. Тогава, когато се раждам, той е само химик, влюбен в професията и новостите. Неговото желание е бъдещото му дете да се казва Родий или Цезия, на името на тези елементи от Менделеевата таблица, в зависимост от пола. Така един ден, прибирайки се, съобщава, че след „единодушно” решение, т. е. на неговата душа, дъщеря му е с името Цезия.

Неговата майка, моята баба, не приема името и престава да говори

Майка ми не издържа и един ден отива и допълва Лиляна. Така аз получавам името Лиляна-Цезия.

– И всички са доволни!?
– Може да се каже, че, общо взето, духовете се успокояват. Но… Винаги има едно „но”, което създава проблеми. Когато трябваше да си вадя документ за самоличност, беше времето на забрана да има две имена за малко име. Служителката погледна акта ми за раждане и отсече, че това не може да бъде. Скъса документа и ме накара да си избера едно от двете имена. Така станах само Цезия. Обаче онова „но” продължи да пречи в живота ми. Дойде ред да сменя документа си за самоличност. Трябваше да представя нов акт за раждане. И ето изненада. Според него съм Лиляна-Цезия. Така и ме записаха в новата лична карта. Сега ходя с едно удостоверение, че лицето… и лицето… са едно и също лице.

– Кога празнувате имен ден?
– На Цветница, разбира се. И за двете имена.

Оказа се, че има и цвете цезия

Бях на гости на моя приятелка, чийто баща е ботаник. Той ме извика и с приповдигнат тон ми показа растението – с много красиви цветове и расте в тропическите области. Високо е като храст, с дънер на дърво. Няма листа, а е обсипано с цветове като на голяма орхидея.

– Как се стигна до откровенията в стихове върху белия лист?
– Много малка започнах да редя стихчета. В училище си пишех с едно момче в рими. Първи любовни трепети. Когато станах на 20 г., мама ме посъветва да покажа написаното от мен на специалист. Един поет, доста известен тогава, отсече, че не стават. Но допълни многозначително, че ако много настоявам, може да ме направи поетеса. Не се двоумих. Прекратих контакта с него и си казах, че няма да ставам поетеса, ако трябва да мина през нечие легло. Така забравих за поезията. Отдадох се на преподавателска работа.

– И все пак имате издадени четири стихосбирки?
– При едно любовно разочарование изпаднах в сериозна депресия. И веднъж, както си седях, в главата ми започнаха да нахлуват стихове. Не можех да смогна да ги записвам. Така се роди първата ми стихосбирка. Нарекох я „Лечение”, защото нахлулите в главата ми стихове ме излекуваха от депресията.

– Работите с чуждестранни студенти. Учите ги на български език.
– Да. Много обичам професията си. Аз създавам първите им връзки с българския свят, с българското четмо и писмо, с българската култура. Много се радвам, когато проговорят добре. Българският език е много труден. На едно от първите места е по сложност. Много често има и смешни ситуации.

В арабския език „зъб” означава мъжки полов орган

А ние имаме цял урок за посещение при зъболекар. Представете си как им звучи: „Налага се да извадя зъба, но ви обещавам да не ви боли”. Смях до сълзи.

„Ер” означава полов орган. А в българския език имаме малък и голям “ер”. „Къс” пък означава женски полов орган. Въпросът винаги е един: „С „ер” в средата ли се пише”. Така сред смях и шеги се учи трудният български език.

– Как приемате инвазията на емигрантите в последните месеци?
– За всичките години съм се научила на едно нещо. Няма лоши и добри народи. Има лоши и добри хора и у нас, и в чужбина.

Станислава ГАВРИЛОВА