Цветница

1
Добави коментар
tynka
tynka

Софийски Университет ”Св. Климент Охридски”
Факултет по Славянски филологии
Славянска филология

Цветница

Съдържание:

Уводни бележки ………………………………………… 3
Лазаровден ………………………………………………….3
Цветница ……………………………………………………7
Празнични песни …………………………………………8
Палмова неделя ……………………………………………9
Библиография …………………………………………….10

Народните календарни празници и обичаи оказват много силно влияние върху живота на славянските народи още от древността. И до днес те са запазили важността си. Тези празници съставляват народния празничен календар, който е тясно свързан с живота и поминъка на народните маси. Основна роля в честването на празниците заемат различни обреди и обичаи, които се обвързват с отношението към селското стопанство и целят осигуряването на добра реколта и благополучие. Освен главната цел, с която са се извършвали, обредите също така са внасяли празничност и веселие в народния бит. През дългия развой на славянския народен живот старите вярвания са се изменили и под влияние на различни фактори повечето обичаи са загубили първоначалния си смисъл. Днес някой от тях са се превърнали в забавни игри или се извършват чисто механично.

Пролетните календарни празници целели събуждането на природата за нов живот след зимния сън, както и осигуряването на здраве и щастие на човека. Сред наситените с най-много емоции пролетни празници са Цветница и Лазаровден. В България Цветница или Връбница, както още се нарича, е един от най-хубавите и обичани празници.

Денят в навечерието на Цветница се нарича Лазарова събота, защото по предание от Библията на този ден мъртвият Лазар бил възкресен. Чудото с възкръсналия Лазар постепенно се превръща в предмет на легенди и обреди, с които се моли за плодородие на посевите и за благополучие не само в стопанския, но и в земеделския живот.

Лазаровден

Лазаровден се празнувал една седмица преди Великден. Този празник е известен във всички краища на страната като само на места е възприет от цигани. По време на така нареченото лазаруване млади девойки с празнични дрехи, окрасени с венци от цветя и др., обхождат всяко домакинство в селото, играят специални танци и пеят песни. Разликите между различните краища се явяват в самата организация на лазарските групи.

В Източна Тракия и Добруджа лазаруването обединява всички девойки, обикновено най-възрастните. Те се налавят на разтворено хоро по ръст и години като най-възрастната и най-високата е начело на хорото и се нарича „боенек” или „боеница”. След големите моми се хващат и по-младите девойки, а хорото завършва малко момиченце, наричано опашка. Изпълнението на танца протича тихо и кротко. На места се спазва условието лазарките да бъдат с еднакви по кройка и цвят дрехи . Т. Нар. Боенишко хоро се играе на селския площат. Като свършат лазарските песни, боеницата мята кърпа на рамото на съответното лице, за което е била предназначена песента и получава пари в дар. Момъкът, който възнамерява да се ожени за боеницата се хваща начело на хорото и го отвежда у дома си, където лазарките пеят песни на родителите му, целуват им ръка и биват дарявани. След което те заговяват на момчето, т.е спират да говорят с него и пред него до Великден, когато церемониално го посещават. В Русенска област боенецът носи мъжка шапка на главата си.

В Западна България, главно в Софийско, лазаруват от най-големите до най-малките девойки, разделени на чети от по 6-7 девойки. Четири са певици (поялици), а две шеталици, които играят лазарската ръченица. Докато пеят песента за пчелите (да се роят и да не бягат) играят кръгло хоро. Всички възрастни чети са облечени в невестински дрехи и са накичени като булки. Всяка група след като свърши си избира кумица, обикновено или най-възрастната или най-младата в четата, на която заговяват и отговарят както на момъка в източна България.

Основно в лазарските песни се пеело освен за плодородието на нивите и на стадата, за здраве, любов и женитба, щастливо семейство и т.н. За греховно се считало, ако на някой друг ден освен на празника на св. Лазар се изпълнявали тези песни. Песните могат да се разделят на няколко групи като преобладаващи са тези за децата, момите, момците, невестите и домакините. Всички те излъчват позитивна енергия и са, подобно на коледните, пропити от надежда за преуспяване и радост. Но докато коледните – са по-дълги лазарските песни са кратки, често дори хороводни. В песните, които са посветени на малкото момче в семейството,то се величае и му се вещае светло бъдеще и добра женитба. Ако то все още е предмет на очакване в младото семейство, двойката го бленува постоянно, когато лазарките ги посетят. Играта и наричанията на лазарките са предмет на много песни. Главно място сред песните заемат мотивите с любовно-женитбен характер. Повечето пожелания се отнасят до женитбата на младата мома, която уж се оплаква, че Лазаровден е дошъл прекалено рано- преди да си е нагласила сватбената премяна, но се разбързва да посрещне сватовете и кумовете и започва да реди столове в двора за тях.

Женитбената идея се чете в т. нар, комичене и говеенето , които са важни елементи на сватбените обичаи. Същата идея е ръководна и в надпяването на пръстените, които на много места е свързано с лазаруването.

Лазаруването е било много важно не само, заради наричането от страна на момите към различните членове на общността, но и защото ако момиче не лазарува, не може да се момее. Т.е ако една девойка не участва в празника не би могла да се превърне в жена и да се ожени. Поради тази причина за лазарки не ходят моми, които са останали през миналата зима неженени, нито вече застарели моми, а всички са млади девойки, които тепърва се превръщат в жени. След като веднъж е лазарувала девойката не може повече да го прави.

Момичетата, които ще лазаруват се извикват преди Лазаровден и започват да се приготвят за празника като учат от по-възрастните, вече изживели празника жени, различните песни. Няма точно определен брой, който трябва да се лазарките, но ако са много се разделят на групи и ходят по махали. Две от младите момичета трябва да носят кокошници за яйца. На този ден единственото, което се подарявало на девойките били бели кокоши яйца. Други две носели кривици. Кривици и балтии са били считани за единствено мъжки принадлежностти. Тези инструменти никога освен на Лазаровден не се носят от жени. Едната от лазарките, която носи балтията се наричала лазарова булка. Когато влязат в нечия къща самото танцуване се е извършвало като двете моми с кривиците застават и ги вдигат, докато другите образуват кръг около тях. В образувания кръг други четири лазарки, с превръзки на очите, играят около двете момичета, държащи криваците. Тяхната игра е много интересна, тъй като играят без да се улавят за ръцете като всяка девойка играе сама за себе си, но една след друга. Когато лазарките-булки играят, наредените около тях в кръг лазарки пеят песни.

Когато влязат в дадена къща първата песен, която изпяват е в зависимост от това какъв е домакина: богат, орач, поп и т.н.

След като са посетили всички домове в селото лазарките се уговарят къде на другия ден- Връбница (Цветница) ще извършат и втория обред- комиченето.

Цветница

Денят след Лазаровден, Цветница се свързва с един много важен обред за момите- комиченето. Момите, които са ходили предишния ден на Лазар, се събират на отделно място и оттам тръгват заедно към река. Задължително е комиченето да се извършва на река, колкото и далеч от селото да е най-близката. Обредът се извършва или с кукла (вид обреден хляб), или с венци от върба. Има и друг вариант, при който комиченето се извършвала с ладийки от папур, но той е много рядък. Всяка мома, която ще изпълнява обреда трябва да е приготвила особен хляб за случая. Специалният хляб се нарича кукла, в някой места кравай и колак. Когато се комичат момите, този хляб се носи до реката, където ще се извършва обреда и там с нож се изважда, т. нар. „Цвете” в средата на хляба. В зависимост от вида на умесеният обреден хляб, цветето може да се намира на различни места и да изглежда по различен начин. Когато всяка мома вземе своят обреден хляб (кукла, кравай или колак- в различните краища на България се нарича по различен начин), увит в чист месал, отива на реката. Избира се място, където реката е най-спокойна. Всяка мома изрязва с нож тънка кора от хляба, на която трябва да бъде венецът или очите с устата и тези залъци се слагат на бухалка. Всяка мома слага своя залък на бухалката. Една от девойките натиска бихалката да потъне и залъците започват да плуват във водата. Когато водата започва да отнася залъците, гледат чий залък е най-напред. Момата, на която е залъка се обявява за кумица (кръстница). Има различни разновидности на обреда като може вместо на бухалка залъците да се сложат на отделни дъсчици, тресчици и т.н.

Когато се свърши комиченето и комицата е вече избрана момите вече не се боят от змея и могат спокойно да се приберат по домовете си. Докато протича целия обред с комиченео младите девойки се страхуват, че от изневиделица може да изникне змей и да вземе някоя от тях. На връщане вече всички се смеят и като прибират куклите си, се нареждат както на идване в редици по две, хванати за раменете, но сега комицата е най-отпред.

Когато стигнат до дома на станалата вече кумица се спират пред портите. Междувременно роднините на кумицата, които са разбрали, че тяхното момиче е било избрано са нагласили трапеза за всички момичета.

Влязайки в къщата и сядайки, всяка мома дава на роднините на комицата своя хляб. Те го надробяват в паница поливат го с гореща вода и ядат попарата. Когато се наядат в дома на комицата всички стават и играят последно хоро и пеят песен