Д-р Любомир Кайтазки: Болката при тригеминална невралгия е нетърпима

1
Добави коментар
StaysiMS69
StaysiMS69

 Аз съм на 32 години и досега никога не бях боледувала. Преди няколко месеца обаче бях в планината и се къпахме с приятели в едно езеро с много студена вода. Проблемът се появи след около пет дни, и то след полунощ. Събуди ме силна болка и усетих как едната половина на лицето ми започна да се втвърдява. Докато се опитвах да спра тази болка с обезболяващи, започнах да повръщам, стана ми зле и ме откараха в болницата. Лекарите успокоиха болката ми до сутринта, но останах на лечение 7 дни. Когато излязох, вече знаех, че диагнозата ми е Тригеминална невралгия. Казаха ми, че това заболяване ще ме мъчи дълго време. Затова ви моля да разкажете малко по-подробно за неговите особености.

Помолихме за отговор невролога д-р Любомир Кайтазки, специалист по нервни болести и клинична неврофизиология, ЕЕГ и главоболие в болницата на МВР-София. Ето неговия отговор:

Това заболяване идва внезапно, а болката е остра и нетърпима. Понякога е толкова нетърпима, че в медицината има описани случаи на самоубийство на болни с този тип невралгия. Въпреки че у всеки пациент заболяването протича по различен начин, то притежава една трайна, устойчива, относително специфична клинична картина. Кризата в повечето случаи започва внезапно, брутално, без видим повод и причина. При някои болни атаките винаги са с начало през нощта – между 1 и 4 часа сутринта. Болката е локализирана зад единия очен булб, пулсираща и за няколко минути обхваща цялата лицева половина от същата страна. По-нататък се стига до позиви за повръщане, замайване, световъртежи, зрителни нарушения, като бляскащи точки, звезди, бягащи светкавици и подобни причудливи фигури. При много пациенти има: 

– Сърцебиене и покачване на артериалното налягане.
– Общо изпотяване, неспокойствие, втрисане.
– Студени крайници и пръсти, побледняване на лицето, настръхнала кожа.

Болката е изключително неприятна, тягостна, до степен на непоносимост. Много характерно е, че по време на дъвчене, говор, преглъщане, мигане, кашляне, кихане и докосване по лицето може да се предизвикат влошаване на състоянието на болния, непоносима болка, дори колапс и припадък. Болните имат непоносимост към светлина и шум. Пристъпът продължава няколко часа, но може да трае няколко дни с обостряне и затихване. След атаката болните са уморени, отпаднали, изтощени и сънливи.

Апропо!

В САЩ и в някои други западни страни се провежда хирургично лечение в строго определени случаи и лизиране (разрушаване) на тригеминалния ганглий в основата на черепа чрез високочестотна радиовълнова емисия. В такъв случай обаче болният получава трайна, пожизнена загуба на чувствителността в зоните на нерва. Освен това този тип лечение е недостъпно за всеки пациент.

Как се провежда лечението?

То е два типа – лечение на кризата и поведение в периода между двата пристъпа. Кризата трудно се повлиява от медикаменти. Прилагат се аналгетици, дехидратиращи, анестетици, антиеметици срещу повръщане и успокоителни. Много съществено е болният да остане в абсолютен физически и психичен покой, в затъмнено помещение, при пълно ограничение на шума и светлината. През последните десетина години в практиката навлязоха нова генерация препарати – т. нар. триптани. Те облекчават болката веднага, но водят до привикване, имат тежки странични ефекти, сензибилизират тригеминалните ядра в ствола, пристъпите зачестяват, всеки следващ е по-тежък и по-продължителен от предходния, освен това са скъпи.

Милена ВАСИЛЕВА