Червена Мухоморка

2
Добави коментар
seoslav
seoslav

Amanita muscaria (F r.) H o o k
Agaricus pseudoaurantiacus B u l l.

Отровна!

Червена Мухоморка. Яйцевидно, почти сферично е плодното тяло при младите екземпляри, обгърнато от общо покривало. Шапката е с диаметър 6-20 см. Полусферична в началото, впоследствие разперена, почти плоска. Среща се от яркочервена до червенокафява. Лъска и гладка е повърхността на гъбата. Лепкава, в повечето случаи покрита с брадавичести или люспести остатъци от общото покривало. Ръбът е подвит навътре в началото, срастнал, с помощта на частично покривало, като в последствие се изправя, равен с равни радиални ребра. Меко и крехко е месото с жълтооранжев цвят, в центъра бяло. Спорите, покриващи гъбата са с елипсовидна форма, гладки, с размери 8-14 х 6-8 мк, покрити от бял споров прашец. Пънчето, първоначално плътно, впоследствие с кухини, е с цилиндрична форма с размери 12-25 х 1-2,5 см. Белезникаво, луковидно в основата, покрито с брадавичести остатъци от общото покривало, разположени под формата на кръгове. То е бяло в горната си половина.

Най-често тази гъба се среща в иглолистни гори, рядко в широколистни. Сезонът й е от лятото до края на есента. Срещана е в Западна Европа, Северна и Южна Америка, Южна Африка, Азия и Австралия. В по-блед вариант се среща в Европа, A. muscaria var. formosa.

Смъртоносна и силно отровна е червената мухоморка. По-чести са сезонните натравяния. Приета в по-малки количества не е смъртоносна.

Червената мухоморка притежава халюциногенни качества

Широко разпространена в цялото северно полукълбо е била в миналото червената мухоморка. Качествата й са били известни по целия свят. Гордън Уосън се счита за неин откривател. Уосън сравнява гъбата с възпятата в древните индийски химни напитка на безсмъртието – сома, като в подкрепа на своята хипотеза привежда няколко аргументи. Сомата е определена като „слънчево растение без листа” в индийските религиозни химни. Мухоморката, отличаваща се се със своя яркочервен цвят, се счита за една от най-красивите гъби и напълно се вписва в описанието. Прадедите на индоарийците са дошли от север и вероятно са познали свойствата на тази гъба, играеща съществена роля при сибирските народи и религиите им. В превод пангх означава мухоморка на езика на хантите, а на мордовски панга означава гъба. Уосън твърди, че по земите, по които познатата гъба не вирее, е била заменена с други психоактивни растения, сред които са ефедрата, татула и конопа. Според него названието „канабис” идва от старото сибирско име на гъбата. Още ранните коментатори на Ригведа подчертали, че при невъзможност да се намери този вид сома, описан в свещената книга, тя може да бъде заменена от всяко растение, даващо подобно опияняващо усещане.

Гъбите играят важна роля в митологията на повечето народи. Счита се, че те са деца на гръмотевицата или пък, преродени фалоси на умрелите мъже, но при всички обстоятелства, никой не се е съмнявал в магическите способи на гъбите. Древните индоарийци са ги заменили с други растения. За разлика от тях , в Сибир са запазили употребата им в първоначалната им форма до неотдавна. На мухоморката е отделено внимание от всички европейски пътешественици. Шаманите са пиели напитки, приготвени от мухоморка, за да изпаднат в транс; мухомороядец се е наричал шаманът у сибирските народи. Обикновените хора също са ползвали мухоморки, желаейки да усетят необичайното усещане. Популярна сред някои народи в североизточна Азия, гъбата е заемала мястото на алкохола, преди да бъде донесен от европейците. Елени са били заменяни за мухоморки, по земите където тя не е растяла. Берсерките са заемали славата на мухоморката в средновековна Скандинавия. Берсерк (човек-мечка), така са били определяни хората, изпадащи в особено състояние след поемане на питие от мухоморка. В повечето случаи напитката е била използвана преди бой. Предизвиквала е възбуда и ярост, съответно страх и ужас у противника. През 1123 г. употребата на мухоморката е била забранена от норвежкия крал. Скучни и честни без берсерките, войните определено са достигали до олимпийските идеали.

Ефекти на червената мухоморка: „Пациент употребил от гъбата в 10 часа, в 12 часа получава диария, потене, салиция, световъртеж, в последствие заспива, събуждайки се след два часа, дезориентиран и склонен към насилие. Посинял вече пациентът при постъпване в болница реагира единствено на убождания. Превъзбуден, пациентът решава, че е в ада, като на моменти смята, че е в рая, говорейки непрекъснато за религия. Получава халюцинации, асоциирайки лекар с Христос. Умът му е в трезво състояние вечерта и на сутринта е отново нормален.”

Гъбния атропин се е считал за причинителя на халюциногенния ефект при гъбата, като в последствие се доказва, че става въпрос за психомиметрични агенти от нов клас. Освен буфотенин, червената мухоморка и пантерката съдържат мусцимол и иботенова киселина, чиято структура се доближава до структурата на GАВА, което им позволява да действат като негови агонисти в мозъка. В чист вид, предизвикват ефект близък до този на нативната гъба. Гадене, световъртеж, слабост, мускулни спазми, като са възможни нарушаване на възприятия, по отношение слух, както и илюзионно движение на предметите са едни от ефектите на мусцимолът, употребен в доза 5-10 mg. Силна е еуфорията в която се изпада, като в следващ момент може да се промени в дисфория. Почти невъзможна е концентрацията и изразяването в това състояние, като се наблюдава деперсонализация. Иботеновата киселина, ползвана в няколко пъти по-голяма доза дава същия ефект.

Информацията за тези вещества е малко. Счита се, че при бъдещи изследвания в тази насока могат да се изяснят причините за шизофренията и слабоумието при хора в напреднала възраст.

ТНIР е едно от веществата, получено след множество изследвания, близки по структура до мусцимола, вид аналгетик, силен, приложението му в областта на медицината е проблемно поради отрицателното му въздействие върху психиката.

Булка (Amanita caesarea) е неин сходен вид.