Култовият актьор Емил Емилов има дългогодишен опит на театралната сцена, но за масовия зрител си остава злодея Методи Ганев в тв сериала „Стъклен дом”. Играл е още в „Лов на дребни хищници“, „Кантора Митрани“ и в редица чуждестранни продукции, като си е партнирал и с легендарния Джон Савидж. В момента пък е сред главните герои на сериала „Шменти капели: Легендата“, където изпълнява ролята на хайлазина Трифун. Емилов е носител на награда „Аскеер” за изгряваща звезда с ролята на бунтаря Макмърфи от „Полет над кукувиче гнездо” в Пазарджишкия театър. На 21 януари му предстои премиера като режисьор в Кърджали с пиесата ,,Кикибог и слънчевата дъщеря”. Роденият на 18 май 1970 г. в София актьор продължава да води люта битка и за възраждането на театър „Сълза и смях“.
– Учили сте в Техникум по механотехника, но изведнъж се насочвате към актьорството. Какво е стояло в основата на тази рязка промяна?
– Ръката на съдбата подреди низ от ,,случайности” и, повярвайте, без никога да съм мислил за тази професия, се оказах в център на събития, за които изобщо не бях подготвен. Винаги съм бил строго индивидуален и силно емоционален, което и досега ми създава неприятности, но пък смея да твърдя, че се ползвам с авторитет в съсловието, дори пред хора, с които не меля брашно.
Лидия Божилова /първи асистент на кинорежисьора Петър Донев във филма „МЕГИ”/ ме хареса в трамвай №7 и ме повика на последните проби за ролята на Антон Белов в Киноцентъра. Спечелих кастинга и така започна моята одисея от далечната 1988 г., та до днес. Бях на 18 години, без никакъв опит, така че всичко, което нося в себе си за театъра, киното и изкуството, съм откривал сам, естествено, чрез моя невероятен учител професор Надежда Сейкова, както и актьори като Наум Шопов, Руси Чанев и Йосиф Сърчаджиев.
– В „Стъклен дом“ изиграхте безпощадния мафиот Методи Ганев, който бе сред запомнящите се персонажи на сериала. Бях чувал, че дъщеря ви доста стряскащо приела този ви образ?
– Да, моята малка Емма мрази да ме убиват или да съм страшен (усмихва се – б.а.). На премиерата на ,,Лов на дребни хищници” салонът избухна в смях, когато героят на Ицо Шопов гръмна моя в главата и се чу едно сърцераздирателно „Тате-е-е!“. А пък аз седях до нея и я държах за ръката. В ,,Стъклен дом’’ пък се наложи да не се разгримирам и да се прибера вкъщи с белега на окото, а тя да го махне собственоръчно, за да спре да се страхува.
– Определено има възход както в българското кино, така и в театъра. На какво се дължи според вас?
– В никакъв случай това не се дължи на повишен интерес от страна на масовия зрител. ЕС наложи правила, според които, ако нямаш собствено производство, не можеш да получиш лиценз, ако си ефирна телевизия. Досега родните телевизии ,,ходеха” месец май в Кан и купуваха на кило пакети с евтини второ- и треторазредни карате- и еротични филми, заснети за по 2-3 седмици, за да пълнят ефира. Сега, ако забелязвате, такива почти няма, но пък
,,хитрите” мениджъри се нахвърлиха на пошлите риалитита за по-лесно
– Смятате ли, че „Стъклен дом“ беше основният „революционер“ срещу турските сериали, който помогна за цялостна промяна на ситуацията в родните телевизии?
– ,,Стъклен дом“ тръгна преди вълната от турска пропаганда и, слава Богу, защото това беше първият сериал в България, конкурентен в световните тенденции към тв сериали. Неслучайно създателите му продължават да създават продукти като ,,Революция Z”, ,,Фамилията”, както и невероятният ,,Под прикритие” – с изключение на некадърното нечие протеже в главната роля Ивайло някой си /Захариев – б.а./, който така се беше прикрил в кожата на бездарието, че няма как да не го отбележа. Добре че го поотлюспиха да не съсипва сериала.
– Снимали сте със Стефан Данаилов и Себастиянo Сома в Италия, както и с Джон Савидж. Разкажете ни някакви интересни истории от снимачния процес.
– Стефан Данаилов, освен че притежава невероятна аура и кара камерата да го ,,целува” и ,,прегръща”, носи на гърба си историята на половин век кино, минало през него с всичките си катарзиси в професионално и емоционално отношение. Той е актьор с безценен опит и всяка възможност да се „сбориш“ с него e късмет. В края на 2013 година ме поканиха във ,,Фамилията” със сериозно предложение, но ангажиментът ми към Влади Карамфилов ме размина с него. Все пак съм благодарен, че имах възможност да си партнирам със Стефан Данаилов в „Стъклен дом“.
През 1992 г. бях поканен от италианския режисьор Адолфо Липпи да играя във филма „Ваканция в Москва”. В главната роля бе Джон Савидж. Прекарах удивителни 3 месеца в партньорство с този велик актьор. Прекрасно е да опознаеш човека, играл в емблематични филми като „Коса“, „Ловецът на елени“… Така се превърнах в първия български актьор, играл с холивудска звезда. Изключително пряма и непринудена личност и съм благодарен на съдбата, че ме допусна до себе си, че пиехме водка и разговаряхме за живота и професията.
– А спомняте ли си за някой куриозен гаф по време на представление?
– В ,,За мишките и хората”, в края на спектакъла, Джордж /Петър Върбанов/ застрелва приятеля си Лени, за да го спаси от линчуване от „лошите“ обикновени хора. Е, на едно представление се оказа, че Петьо ме застреля наистина… с газов заряд. В кутията с капси
едната се оказа заредена с газ!
Публиката плачеше, както винаги, но този път и зрителите с по-здрави нерви просто нямаха избор (смее се).
– Преди година започнахте битка за възраждане на театър „Сълза и смях“? Какъв сантимент ви накара да го направите и какви трудности срещнахте, за да осъществите тази цел?
– Основният противник и досега се оказа Министерство на културата, откъдето потърсих помощ. Там просто няма интерес този театър да бъде възстановен! След уверението от зам.-министър Василев за кръгла маса между страните, от които зависи това – Народния театър „Иван Вазов”, читалище ,,Славянска беседа’” и НДТ „Сълза и смях”, министерството отново ,,дипломатично” замълча и до ден-днешен си затваря очите пред ползването на марката от читалище ,,Славянска беседа“. Желанието и съкровената ми мечта е най-старата трупа в България да бъде върната на българска сцена и афиш с министерско постановление. Респективно МК да предприеме действия, с които да дари, преотстъпи или продаде марката НДТ ,,Сълза и смях’’ на Столична община, която да се погрижи за това културно наследство, затрито с лека ръка и предоставено на читалище ,,Славянска беседа”, което го ползва за свои интереси.
– С Асен Блатечки сте доста близки, доколкото знам. Какво ви свърза в толкова силно приятелство? Имате ли някаква интересна история с него?
– С него всички истории са интересни! Познаваме се още от академията. Той завърши в класа на Стефан Данаилов две години след мен. Какво ни свързва ли? – Не знам, казват и за двама ни, че сме пичове.
Краставите магарета се надушват
Освен това и той е Емилов. Баща му се казваше Емил, като моя, беше великолепен човек и аз много го обичах. А за история… Връщахме се от турне в Бургас с пиесата „На четири уши“ на Питър Шафър. Аз купих билети за първа класа. Беше януари, влакът беше препълнен, а първа класа се оказа, че се отоплява на… въглища. Тръбите бяха замръзнали и пътувахме 9 часа на минус 10 градуса… „Екстра“ първа класа! (усмихва се).
– Като цяло, около вас в медиите никога не е имало жълти и скандални „петна“. Имате син от актрисата Ирини Жамбонас. Темата табу ли е за вас, или бихте ни казали каква е историята между двама ви?
– Всеки прави грешки като млад. Това е най-голямата ми грешка…
– Съпругата ви е доктор на науките в БАН. Къде и как се запознахте? Бързо ли разбрахте, че това ще е жената, с която ще създадете семейство и заедно ще остареете?
– Да, съпругата ми д-р гл.ас. Йордана Тодорова е най превъзходния човек, когото познавам и благодаря на Господ , че я има и е до мен. Запознахме се в театъра на една моя премиера в НДТ, „Сълза и смях“. Бях впечатлен от комбинацията от красота, свръхчувствителност и интелигентност у нея. Заедно сме вече 10 години. Мечтаем и пътуваме при всяка възможност. Обиколили сме почти цяла Европа и част от Скандинавието, в което много харесваме социалдемократическия модел на управление, от който според мен трябва да взаимстват и нашите управници. С нея като партньорка, приятелка и любовница се убедих в правотата на думите ,,За да са щастливи двама души е необходимо не само да се обичат, но и да гледат в една посока!“.
– Хоби ви е да садите дръвчета. Откъде тази любов към природата и с какво друго разнообразявате свободното си време?
– Хоби е силно казано. Все повече ме занимава мисълта, че мъртво нещо не може да роди живот. Отнася се, както за душевно осакатени хора, така и за уж неорганичната природа. Все повече ме привлича земята и способността й да създава и прощава. Замених удоволствието от лукса от бита, с мъдростта на природата и нейния безкрай. Като че ли, когато засадя дърво или цвете, изкупувам част от някакъв грях, който съм сторил.
– Какво ви предстои в професионален план през 2014-та? Имате ли покани и за нови тв проекти?
– На 21.01 ми предстои премиера като режисьор. Голямо благодаря на Димо Димов- директор на ДКТ,,Д. Димов’’ гр. Кърджали за поканата. Пиесата е ,,Кикибог и слънчевата дъщеря’’на безкрайно талантливата актриса Петя Миладинова. Като актьор нямам представа какво ме очаква. Опитът който имам, ми помага да поддържам професионално самочувствие. През 2013 имах доста ,,леки” предложения от разни продукции, но се опазих за „Шменти Капели: Легендата“. Дано не съм сбъркал. Моля се само за здраве и качествени професионални предложения. Работя основно в чужди продукции и опита, който съм натрупал, е основно зад граница. Иска ми се през 2014 година да изиграя нещо сериозно в български проект.
Интервю на Георги СТОЯНОВ
