Автор: Алисън Шейфър
Когато виковете, крясъците, заплахите, подкупите и поощренията не помагат.
С тази своя книга Шейфър ни повежда на едно нелеко пътуване в хуманистичното възпитание на подрастващите. Амбицията ѝ е да ни помогне да отгледаме прекрасни деца чрез твърди и същевременно дружелюбни техники на възпитание. Предложени са идеи, методи и средства, вдъхновени от нейната собствена работа и от дейността на видни педагози като Алфред Адлър и Рудолф Драйкурс.
В книгата се обръща особено внимание на наглед неподдаващи се на дисциплина деца, обясняват се социалните причини, диктуващи промяна в методите на възпитание, и са дадени насоки как да бъдат разпознати четирите „танца“ на лошото поведение, които изпълняваме с нашите деца. Най-вече научаваме практически способи, за да можем отново да заобичаме ролята си на родители.
Година на издаване: 2014
Страници: 256 стр.
Корици: Меки
Формат: 13 х 20 см.
Откъс от книгата:
„Да, в дневната ви е на път да се зароди социална революция. Няма съмнение, че полесражението е необичайно. Озовали сме се в пряк двубой със собствените си деца в толкова много домове в страната ни, че никой не забелязва огромния брой жертви, който тази война между поколенията поражда. Колкото и драматично да звучи, всъщност аз го намирам вълнуващо и, честно казано, вярвам, че след време ще се окаже исторически толкова важно, колкото движенията за човешки права или пък кампанията за правата на жените, проведена от нашите предшественички феминистки, горящи своите сутиени.
Историята никога не е била писана от покорните.
ПРОБЛЕМЪТ
„Детската революция“ вече е в стихията си… и ако имате дете, което е приклещило рога с родителското тяло, значи сте се сдобили с борец за свобода, една истинска Роза Паркс. Днешните деца ни дават да разберем, че с настоящите ни обезкуражителни методи на възпитание е свършено. Аз казвам ура!
Вече има много деца, които не могат да бъдат накарани да слушат. Вие им казвате: „Време е да се упражняваш по пиано“, а те отказват. Вие нареждате: „Спри да тичаш!“, а те не изпълняват. Молите да затворят вратата на хладилника, а те въртят очи и продължават да се взират с невиждащ поглед в стандартното съдържание вътре.
Накратко са непокорни (и това е само първото нещо, което харесвам у тези деца). Напомнят ми на моята собствена майка бунтарка, която воюваше за правото да носи панталони като начална учителка през шейсетте години. Сега правилото жените да не носят панталони не ви ли се струва примитивно? Времената, в които живеят, са белязани от промяна и това е за добро, макар тя в този момент да ни се струва плашеща.
Днешните просветени родители разбират това. Непрестанно разговарям с тях. Споделят с мен, че не желаят да действат обезсърчаващо. В действителност те са твърдо решени да бъдат отлични родители и да подходят правилно към децата си. Искат към децата им да се отнасят с уважение и те да израснат като самостоятелни личности. Желаят да ги възпитават по начин, позволяващ на децата им да развият пълния си потенциал.
Ох, каква прекрасна амбиция. Вероятно мисъл, която е хрумнала и на вас, докато все още зашеметени от факта, че сте родители, сте гледали в захлас подобното на вързопче бебе. Но с течение на времето тази гледна точка прераства в: Алисън, надявам се да можеш да ми помогнеш. Синът ми Джаспър е на четири години и се озоваваме в много ситуации, в които не знам как да се справя. Вече наистина трябваше да се е вразумил. Когато отидем на плуване например, той отказва да излезе от басейна, държи се нелепо и отказва да се облече, а вместо това подскача наоколо и прави физиономии в огледалото. В крайна сметка всеки път си изпускам нервите и се разкрещявам. Защо не мога да го накарам да слуша?“
Издателство: Колибри
