Искам да ви разкажа за 1100-годишния чинар в с. Белащица„ под чиито сенки е творил и черпал живителна сила националният ни поет Пенчо Славейков. В детството си той е претърпял злополука: паднал от заледена пързалка, престоял на леда дълго време, от което му е останал физически недъг за цял живот. Чул за магическата сила на чинарите да помагат на хората, които ги обгръщат с ръцете си и почиват под сенките им, той дошъл в с. Белацища да се възползва от този дар на природата. Всеки ден е излизал със столче и масичка и е писал своите творби. В знак на благодарност съчинил поемата „Неразделни“, в която се казва: „Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени“..
Чинарът е висок 15 м., диаметърът на ствола му е 13,7 м и е най-дебелото вековно дърво в България. То е от семейство платанити. Една от версиите за това как се е появил в с. Белащица, е, че са го засадили ослепените Самуилови войници. Той е разположен на високия бряг на река, която води началото си от Родопа планина и е част от чинарова гора. По-младите дървета са били изсечени, но после от живителната сила на водата гората се е възстановила. Те са по-високи от вековния чинар, понеже техните корени са близо до реката.
Местни овчари разказват, че понякога засичат хора да спят под огромната сянка на чинара. Приживе лечителят Петър Димков съветваше да се облягаме на такива дървета и да ги молим да вземат болестите ни дълбоко в земята и да ни заредят със своята жизнена сила.
Съвсем наблизо до хилядолетния чинар се намират останки от Никифоровия замък. Любителите на българската история и природа могат да посетят чинаровата гора, останките от Никифоровия замък, да се разхладят в лятната жега, да направят снимки за спомен. Наблизо е манастира „Свети Георги“ с аязмо, за което легендата говори, че Самуиловите войници са облекчавали болката на ослепените си очи.
В центъра на с. Белащица е построен паметник на Пенчо Славейков, а местното училище носи неговото име.
Две години поред аз и Христо Христов номинираме чинара за конкурса на Екообщност „Дърво с корен“ и той заема достойно място в него.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен автор
