„Върви, народе възродени“ или както е авторовото заглавие – „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” е написано от Стоян Михайловски на 15 май 1892 г. в Русе (някои историографи сочат като дата на написване 15 април). По това време Михайловски е учител (някои историографи сочат, че е преподавал музика, други – френски език) в града и написва стихотворението във възхвала на славянските братя като проект за химн на училищата. Още същата година творбата му е публикувана в списание „Мисъл“ в Русе, а близо 10 години по-късно, през 1901 година, композиторът Панайот Пипков я чува и вдъхновен от текста буквално за четвърт час, в класната стая, пред учениците написва музиката.
Тогава Пипков учителства в Ловеч. Ученик чете стихотворението на Михайловски и композиторът, вдъхновен, написва нотите директно на дъската и така още преди да е свършил часа се е родил химнът на българската просвета и култура, който повече от век ни вдъхновява и внушава чувство на гордост и преклонение към святото дело не само на първоучителите, но и към делото на всички пазители на българската духовност, просвета и култура.
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
