Легенда за Манастира „св. Константин и Елена“

15
Добави коментар
vestitel
vestitel

Манастирът св. Константин и Елена се намира в близост до Варна. Първи сведения за него намираме в книгата на големия руски пътешественик Виктор Тепляков „Писма от България“.
На най-старата икона в храма има надпис … поради силен страх на християните … в Цариград 1713 година …Който надпис датира създаването на манастира къв 18в., а историкът Тепляков пише в книгата си „Манастирът „Св. Константин“ е бедна обител… Храмът на манастира е също така беден, мрачен и тесен, както и всички български черкви.“ Легендата обаче разказва, че историята на светото място започва от 14 век – време мрачно и тежко за България. Няколко монаха, търсещи спасение от поробителите, се приютили в гъстата букова гора край Варна. Там, сред вековните дървета, се чувствали единствено защитени и единени с природата и Бога. Нямало хора, нямало никакъв признак на живот, общували единствено с природата, тя била всичко – подслон и източник на храна . Според преданието в една бурна нощ в местността бил изхвърлен кораб и от него оцелял един единствен човек . Оцелял благодарение на грижите на отшелниците. Когато дошъл на себе си, човекът разказал на спасителите си, че идва от православна обител, която се намира в близост до Цариград. Във вежите си пазел грижливо икона на св. равноапостолни Константин и Елена – покровителите на христианството. Мисията му била Той да вземе и пренесе в Константинопол чудотворната икона на двамата светци.

Светата обител е известна и с лековития кладенец, намиращ се досами светия престол. Казват, че нивото на водата в кладенеца винаги е едно и също и в години на обилни дъждове, и в години на големи суши. Температурата на водата също не се променя, което според старите хора е сигурен знак за светостта й. Тук се стичат нуждаещи от цялата страна и много от тях споделят, че лековитата вода наистина им е помогнала.Светият пратеник бил толкова благодарен, че го спасили от сигурна гибел и в знак на признателност дарил чудотворната иконакато заръчал на това място да бъде съграден храм. Така първо бил издигнат малък храм и постепенно около него израстнал манастирът „св.Константин и Елена“ – място свято и дълбоко почитано от хората. Малко известен факт е, че по време на Кримската война (1853-1856), когато във Варна и околностите й избухнала холерна епидемия, местното население потърсило убежище в това свято място, защото вярвали че там има господни сили, които бдят над местните.

Разбира се, това е една от легендите, която облича манастира с особена святост. Официалната история твърди, че параклисът „Свети Константин и Елена“ е изграден в чест на император Константин и неговата майка императрица Елена.