Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C-201/13 Johan Deckmyn and Vrijheidsfonds VZW v Helena Vandersteen and Others. Делото касае следното:
Г‑н Deckmyn е
член на Vlaams Belang, а предметът на дейност на Vrijheidsfonds съгласно
устава му е финансова и материална подкрепа на тази политическа партия
без каквато и да било стопанска цел.
По
време на новогодишния прием на град Гент (Белгия), организиран на
9 януари 2011 г., г‑н Deckmyn разпространява календари за 2011 г., на
които е указано, че той е отговорен издател. На заглавната страница на
тези календари е отпечатано спорното изображение в главното
производство.
Изображението
приличало на представеното на корицата на албума с комикси Suske en
Wiske, озаглавен „De Wilde Weldoener“ („Дивият благодетел“), създаден
през 1961 г. от г‑н Vandersteen, чието издание на френски език е със
заглавието „La tombe hindoue“ („Хиндуистката гробница“). Последното
изображение представлява един от главните герои на албума, облечен в
бяла туника и хвърлящ монети на хората, които се опитват да ги съберат. В
спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета
на град Гент, а хората, които събират парите, са заменени със забулени
цветнокожи персонажи.
Като
приема, че спорното изображение в главното производство и публичното му
разпространяване нарушават съответното авторско право, Vandersteen и
др. предявяват иск срещу г‑н Deckmyn и Vrijheidsfonds пред Rechtbank van
eerste aanleg te Brussel (Първоинстанционен съд на Брюксел), който
осъжда ответниците да преустановят всякакво използване на изображението
под страх от имуществена санкция.
Пред
запитващата юрисдикция, сезирана с жалба срещу постановеното на първа
инстанция решение, г‑н Deckmyn и Vrijheidsfonds по-специално посочват,
че спорното изображение в главното производство представлява политическа
карикатура, която попада в понятието „пародия“, допустима съгласно
член 22, параграф 1, точка 6° от Закона от 30 юни 1994 г. за авторското
право и сродните права.
Vandersteen
и др. оспорват това тълкуване, тъй като според тях пародията трябва да
отговаря на определени условия, които не са налице в случая, а именно да
има критична функция, да представлява пример за оригиналност, да има
хумористичен дух, да има за цел осмиване на оригиналното произведение и
да не заимства от оригиналното произведение повече фигуративни елементи,
отколкото са строго необходими за осъществяване на пародията. В този
контекст те твърдят също, че спорното изображение в главното
производство отправя дискриминационно послание, тъй като фигурите, които
в оригиналното произведение събират хвърлените монети, са заменени със
забулени цветнокожи персонажи.
При
тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel решава да спре
производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Автономно понятие на правото на Европейския съюз ли е понятието „пародия“?
2) При
утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните
условия, или да притежава следните характеристики:
– да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
– да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
– да
има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали
евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение,
или до друг въпрос или друго лице,
– да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?
3) Трябва
ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да
притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено
като пародия?“.
Решението на съда:
1) Член 5,
параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти
на авторското право и сродните му права в информационното общество
трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „пародия“, съдържащо се в
тази разпоредба, е автономно понятие на правото на Съюза.
2) Член 5,
параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че основните характеристики на пародията, от една страна, са
посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени
различия спрямо него, и от друга страна, е проява на хумор или
осмиване. Понятието „пародия“ по смисъла на тази разпоредба не е
обусловено от изискванията пародията да притежава собствени оригинални
характеристики — освен да показва съществени различия спрямо
пародираното оригинално произведение — да може да бъде отнесена с
основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение, да е
насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване
на източника на пародираното произведение.
При
това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за
пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива
2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна,
правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата,
и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно
произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на
член 5, параграф 3, буква к).
Запитващата
юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства
по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията
по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, ако се
допусне, че спорното изображение в главното производство отговаря на
основните характеристики на пародията, съответства на този справедлив
баланс.
English version
The European Court issued an interpretative judgment in Case C-201/13 Johan Deckmyn and Vrijheidsfonds VZW v Helena Vandersteen and Others. The case concerns the following:
Mr
Deckmyn is a member of the Vlaams Belang political party, while the
object of the Vrijheidsfonds, according to its articles of association,
is to support that political party financially and materially, to the
exclusion of any profit motive.
At
the reception held on 9 January 2011 by the City of Ghent (Belgium) to
celebrate the New Year, Mr Deckmyn handed out calendars for 2011 in
which he is named as the editor. On the cover page of those calendars
appeared the drawing at issue.
The drawing at issue resembled that appearing on the cover of the Suske en Wiske
comic book entitled ‘De Wilde Weldoener’ (which may roughly be
translated as ‘The Compulsive Benefactor’), which was completed in 1961
by Mr Vandersteen. That drawing is a representation of one of the comic
book’s main characters wearing a white tunic and throwing coins to
people who are trying to pick them up. In the drawing at issue, that
character was replaced by the Mayor of the City of Ghent and the people
picking up the coins were replaced by people wearing veils and people of
colour.
Taking
the view that the drawing at issue and its communication to the public
constituted an infringement of their respective copyrights, Vandersteen
and Others brought an action against Mr Deckmyn and the Vrijheidsfonds
before the rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Court of First
Instance, Brussels), which ordered the defendants to cease all use of
the drawing, failing which they would have to pay a periodic penalty.
Before
the referring court hearing the appeal against the decision at first
instance, Mr Deckmyn and the Vrijheidsfonds submitted, in particular,
that the drawing at issue is a political cartoon which falls within the
scope of parody accepted under point (6) of Article 22(1) of the Law of
30 June 1994 on copyright and related rights.
Vandersteen
and Others dispute that interpretation, since, according to them,
parody must meet certain criteria, which are not fulfilled in this case,
namely: to fulfil a critical purpose; itself show originality; display
humorous traits; seek to ridicule the original work; and not borrow a
greater number of formal elements from the original work than is
strictly necessary in order to produce the parody. In those
circumstances, they also allege that the drawing at issue conveyed a
discriminatory message, since the characters who, in the original work,
pick up the scattered coins, were replaced in the drawing at issue by
people wearing veils and people of colour.
In
those circumstances, the hof van beroep te Brussel (Court of Appeal,
Brussels) decided to stay the proceedings and to refer the following
questions to the Court for a preliminary ruling:
1. Is the concept of “parody” an autonomous concept of EU law?
2. If so, must a parody satisfy the following conditions or conform to the following characteristics:
– display an original character of its own (originality);
– display
that character in such a manner that the parody cannot reasonably be
ascribed to the author of the original work;
– seek
to be humorous or to mock, regardless of whether any criticism thereby
expressed applies to the original work or to something or someone else;
– mention the source of the parodied work?
3. Must
a work satisfy any other conditions or conform to other characteristics
in order to be capable of being labelled as a parody?’
The Court’s decision:
1.Article 5(3)(k)
of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council
of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and
related rights in the information society, must be interpreted as
meaning that the concept of ‘parody’ appearing in that provision is an
autonomous concept of EU law.
2.Article 5(3)(k)
of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that the essential
characteristics of parody, are, first, to evoke an existing work, while
being noticeably different from it, and secondly, to constitute an
expression of humour or mockery. The concept of ‘parody’, within the
meaning of that provision, is not subject to the conditions that the
parody should display an original character of its own, other than that
of displaying noticeable differences with respect to the original
parodied work; that it could reasonably be attributed to a person other
than the author of the original work itself; that it should relate to
the original work itself or mention the source of the parodied work.
However,
the application, in a particular case, of the exception for parody,
within the meaning of Article 5(3)(k) of Directive 2001/29, must strike a
fair balance between, on the one hand, the interests and rights of
persons referred to in Articles 2 and 3 of that directive, and, on the
other, the freedom of expression of the user of a protected work who is
relying on the exception for parody, within the meaning of
Article 5(3)(k).
It is for the
national court to determine, in the light of all the circumstances of
the case in the main proceedings, whether the application of the
exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k) of Directive
2001/29, on the assumption that the drawing at issue fulfils the
essential requirements of parody, preserves that fair balance.
