Обичам красивото в един жест, в цвете, в полета на птица, в долетяла от прозореца мелодия. Но особено красива е мелодията в словото на един влюбен мъж. Предлагаме ви една невероятно поетична проза на писателя Дейвид Тумаринсон за това, което се случва когато един мъж прегръща жена.
„Той тихо идва зад гърба и и нежно я прегръща. Затваря кръга с ръцете си. Нейният кръг и своя. Кръгът на нежност, топлина … разбиране, защита. И в центъра на този жив кръг, той поставя една жена. По този начин неволно разкрива, че сега тя е центърът на неговата вселена. Мъжът прегръща жената и мълчи. Тишина и една жена. Тя усеща топлите вълни, идващи от тези силни и тихи ръце. Когато един мъж прегръща жена, тя знае, че в този миг и растат крила. В този кръг е спокойно. Тихо. Тя се топи от тази тиха нежност като захар. Коя е тя сега … в средата на този жив кръг? Какво чувства? Коя е? Жена или момиче? Любима или любеща? Тишина … лека пелерина на недоизказаност покрива раменете и … и скрива от мъжа мислите и…или не ги скрива ? Все пак сега е важно само това – той я прегръща и я предпазва от външния свят, където тя е толкова студено и пусто. И тук, в ръцете му – топли и удобни …е покой. И тихо. Всичко, което жена така неволно търси, чака и се надява… Прегръщайте по-често жената! Въведете я в центъра на кръга си! Извайвайте я със своята чувствена нежност! Просто я обичайте! Тя го желае. Също толкова, колкото и вие сега…” снимка: Ели Маринова
