НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА – последствия и след брака

5
Добави коментар

Път към по-успешен брак или тъкмо обратното? – Какво показват проучванията за съвместното съжителство.

Част 4 от серията

„ЦЕНАТА НА МОДЕРНАТА ЛЮБОВ“

Серия ЦЕНАТА НА МОДЕРНАТА ЛЮБОВ
Част 1: Ранната сексуална активност
Част 2: НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА – взаимоотношение с по-ниско качество
Част 3: НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА – какви са рисковете
Част 4: НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА – последствия и след брака
Част 5,6… / Ще разберете по-нататък. /
Добро въведение в темата е това двуминутно представяне на резултатите от проучвания за Националния брачен проект в САЩ – „Преди да направя.“ Те показват как предишните любовни взаимоотношения влияят на качеството на брака.

Отнасящ се конкретно към разглежданите последствия от съвместното съжителството е следният откъс:

Да имате повече опит е свързано с по-нещастен брак по-късно. Например, открихме, че хората, които са били семейни преди, хората, които са живели с приятел или приятелка преди и тези, които са имали повече сексуални партньори преди брака – всички те са свързани с по-ниско качество на брачните взаимоотношения по-късно.[1]

Д-р Галена Роудс, старши изследовател

към Център за брачни и семейни проучвания

към университета в Денвър.

Дотук в две статии беше разгледано съжителството на семейни начала през погледа на учените. Множество проучвания показаха първо, че става дума за взаимоотношение с по-ниско качество. Във втората статия бяха изтъкнати още редица рискове при съжителството на семейни начала. Тази статия, макар и по-накратко от предишните, има да покаже, че неблагоприятни последствия от съжителството на семейни начала са налични и след достигане до брак. 

По-слабо посвещение и след брака

Проучване на друг учен, участващ в гореспоменатия брачен проект „Преди да направя“, го довежда до категоричния резултат: 

Мъжете, които живеят с жени, за които по-късно се женят, не са толкова посветени на взаимоотношението, колкото женените мъже, които не са имали такова съжителство преди брака.[2]

Д-р Скот Стейнли, ръководител на изследвания

и съосновател на Център за брачни и семейни проучвания
към университета в Денвър.

По-слабото посвещение беше посочено като характеристика, която силно отличава съвместното съжителство от брака. Както се вижда, последствия след брака има не само от съжителства без брак с предишни партньори, за което говори д-р Галена Роудс. Дори настоящият брачен партньор може да е по-малко посветен на брачното взаимоотношение, ако то е предхождано от съжителство.

Повече изневери и след брака 

По-слабото посвещение на брачния партньор е естествена предпоставка за повече изневери.

Проучване на Фосте и Танифер открива, че жените, участвали в съжителство без брак, е 3,3 пъти по-вероятно да имат втори сексуален партньор след брака.[3]

Друго проучване установява, че съжителството преди брака увеличава шансовете за изневяра с 39%, дори когато са взети под внимание сексуалните ценности на проучваните и честотата им на посещение на религиозни събрания.[4]

По-нещастен брак 

Това, в което вярваме, противоречи на опита. Двойките, които съжителстват преди брака (и особено преди годежа или друго ясно посвещение) са склонни към това да са по-нещастни в брака си. За тях е по-вероятно да се разведат от двойките без такова предварително съжителство. Тези отрицателни последствия са наречени „ефект на съвместното съжителство“. [5]

Мег Джей,

Клиничен психолог в университета във Вирджиния

и автор на книгата
“Определящото десетилетие:
Защо двадесетте години са от значение
и как да се възползвате от тях сега“

Според проучване на Стейнли и Роудс, съжителството без брак, ако не е имало поне годеж преди това, е съпътствано от повече отрицателни взаимодействия и повече заявена склонност към развод.[6] Друго проучване показва, че предбрачното съжителство е свързано с понижена удовлетвореност по-късно в брака.[7]

По-висок риск от развод 

Накрая – погрешната стратегия за успешен брак, проявена в пълната й степен.

„Двойките, съжителстващи преди брака, съобщават за повече проблеми и са по-склонни да мислят за развод. Това е тъкмо обратното на онова, което бихте очаквали.”[8]

Д-р Паул Амато,
Президент на Националния съвет за семейни взаимотношения (САЩ).

Когато първоначално социолозите откриват тези зависимости, предполагат, че е въпрос на подбор. Хората, съжителстващи без брак са склонни да са по-малко религиозни, традиционни и са по-либерални. Би следвало да се очаква, че ще приемат по-лесно и развода. С други думи, характеристиките, които са ги довели до съжителството без брак, предвиждат и по-вероятен развод. Според д-р Амато, изследванията вече успяват да отчетат друго:

„Но по-скорошната ни информация предполага, че изглежда има нещо в самото съжителство без брак, което всъщност ви прави по-нетрадиционни. То е поведение, което оформя отношението ви. Това, което считам, че е част от проблема, е че хората вземат по-необмислени решения да съжителстват, отколкото да имат брак. Те много рядко сключват брак, без да са го обмислили. Но лесно може да се окажат съжителстващи с някого. Тогава, след като вече съжителстват, следва инерция, която ги подтиква към брак. Има и натиск за това от другите. Възможността да имат деца е по-голяма. С по-голяма неохота биха скъсали, понеже са „нещо” заедно – купили са си заедно тенджери и тигани. Оказват се с партньори, които може би не са им подходящи. Има течение в посока брак. Или пък, когато нещата започнат да създават проблеми, съжителстващите ще кажат: „Нека се оженим”, сякаш това ще разреши всичко.”[9]

Да обърнем нещата в цифри. Въпреки, че те варират, при много повечето проучвания по темата[10] се вижда еднакъв по вид резултат. Според едно съвременно проучване, жените, които са участвали в съжителство без брак преди да бъдат сгодени, е с 40 процента по-вероятно да се разведат от тези, които не са съжителствали преди брака.[11] Друго проучване отчита 65% по-голям риск от развод.[12] Трето установява, че дори само единият от брачните партньори да е имал съжителство без брак, рискът от развод е с 50% по-голям от тези на семейните двойки, в които никой от партньорите не е съжителствал без брак.[13]
ЗАКЛЮЧЕНИЕ(към трите статии за съжителство без брак)

Множество научни проучвания показват, че масовите възприятия за съжителството на семейни начала са погрешни.

Това взаимоотношение не е равносилно на брака. То е с по-ниско качество. Мозъкът отчита по-голяма несигурност. И докато в случай на стрес има доста силен възстановителен ефект при брачните двойки, няма абсолютно никакъв при имащите само съжителство. Други недостатъци при съжителството без брак са различните очаквания, които партньорите имат по отношение на връзката си, по-ниската степен на посвещение, по-трудното разрешаване на конфликти, повече изневери и в крайна сметка – по-слабо усещане за щастие.

Съжителството без брак крие и още значителни рискове: намален шанс за достигане до брак, намиране на по-неподходящ брачен партньор, по-големи рискове за здравето на съжителстващите, както и множество неблагоприятни последствия за децата, родили се вследствие на това съжителство.

Накрая, това не е взаимоотношение, чиито последствия се ограничават само до времето на самото съжителство. Дори след достигане до брак, то е в състояние да остави своя вреден отпечатък. И тогава, то отново е предпоставка за по-слабо посвещение и повече изневери. Както и за по-нещастен брак. И в крайна сметка – за по-голям риск от развод.

Макар да е масово одобрявано и практикувано, налице е сериозна необходимост съжителството на семейни начала да бъде преосмислено. Без значение дали сте консервативни или либерални, изповядващи някаква религия или не, ако търсите любов, която да продължи дълго и щастливо, заслужава си да помислите върху това, че съжителството без брак е погрешното средство!

[1] Galena Rhoades. “Galena Rhoades Discusses How Prior Relationships are Related to Marital Quality”. PREPMedia, 12.02.2015 г. http://youtu.be/LQ6WXvBvwWE, подчертаването е мое.

[10] Например Axinn and Thornton 1992; Berrington and Diamond 1999; Demaris and Macdonald 1993; Demaris and Rao 1992; Hall and Zhao 1995; Haskey 1992; Hoem and Hoem 1992; Teachman and Polonko 1990; Thomson and Colella 1992, цитирани в Lyngstad, T., Jalovaara, M. (2010) A review of the antecedents of union dissolution. Demographic Research, volume23, article 10, 257-292. DOI: 10.4054/DemRes.2010.23.10, http://www.demographic-research.org/volumes/vol23/10/23-10.pdf , достъпно на 10.03.2015

[11] Stanley, S. M., Rhoades, G. K., Amato, P. R., Markman, H. J. and Johnson, C. A. (2010), The Timing of Cohabitation and Engagement: Impact on First and Second Marriages. Journal of Marriage and Family, 72: 906–918. doi: 10.1111/j.1741-3737.2010.00738.x, цитирано в http://www.theatlantic.com/sexes/archive/2013/07/men-and-women-often-expect-different-things-when-they-move-in-together/277571