Млади лекари: Когато всичко изглежда счупено, от къде да започнеш да го поправяш?

3
Добави коментар
ludogorie
ludogorie

Борислав Игнатов и Красимира Радева. Снимка: Невена Борисова

Около 600 лекари се дипломират годишно в страната, същевременно около 400 лекари и медицински специалисти емигрират или си намират работа извън страната. Огромен процент от практикуващите медици са над 50-годишни (над 60 % според статистики от 2011 г), а цели специалности у нас се оголват – анестезиолози, рентгенолози, патолози и др.

Двама млади лекари разказват пред e-vestnik за условията на труд, здравето и здравеопазването.
Борислав Игнатов е на 26 години от Враца. Завършва медицина през 2013 г. в Медицински Университет Плевен и оттогава работи в МБАЛ „Света Марина“ в града. Интересите му са в областта на онкологията и иновации в тази област. След няколко месеца заминава за Стокхолм, където е приет магистратура по биомедицина в Каролинския Институт (университетът, присъждащ Нобеловите награди по медицина и физиология). Оттам нататък има желание да продължи с научни разработки в областта на онкологията, вероятно като докторант във въпросния университет. Би се върнал при наличие на „адекватни условия” да практикува.
Красимира Радева e на 24 г., от Бургас. Учи Медицина в Медицински Университет –гр.Плевен, успоредно е стажант-лекар към УМБАЛ „Георги Странски“, Плевен, и два държавни изпита я делят от „заветното „МАГИСТЪР по Медицина“. Засега Красимира мисли да остане в България.

– Какво най-често преживява младият лекар в началото на кариерата си?

Красимира: Той трябва да се докаже във вече формиран колектив, което е свързано с много усилия и понякога и нерви. Трябва да покаже, че шестте години в университета не са били загуба на време, а наистина е получил знания как да контактува с пациентите, да предразполага, определя и прилага най-подходящи лечение и терапия.  Новата наредба по специализация предлага по-добри условия като заплащане, но същевременно се отпускат по-малко места. Аз например искам ендокринология и за цяла България има само едно място. Може би заради това опцията на повечето завършващи е Терминал 1 или 2.
Борислав: Обикновено това, което предстои на новозавършилия медик е търсене на  развитие посредством специализация. Проблемът, с който преди се сблъскваха специализантите бе, че те се превръщаха де факто в „роби“ на една изключително порочна система, в която трябваше да подписват безумни, задължаващи договори, да плащат несъответстващи в някой случаи на обучението им такси, и на всичко отгоре специализацията се броеше като обучение, а не трудов стаж. През януари се проведе сравнително амбициозна реформа, при която отношението към специализантите придоби почти човешки характер и болничните заведения бяха задължени да им плащат сума, позволяваща известна самоиздръжка (бел. ред. – за придобиване на специалност след завършване на обща медицина все още се заплаща такса от младите лекари) . Оказа обаче, че самите здравни заведения не могат финансово да си го позволят. В резултат на това бройките за специализация след новата наредба се редуцираха в пъти.

– Какво е мнението ви за скандалите с медицински лица, избухващи периодично в медиите? Кой кога е прав – обществото, лекарите, медиите?

Красимира: Всеки за себе си е прав. Трябва обаче да отбележа,че медиите в повече от случаите изопачават  фактите. Обществото негодува от предоставените здравни грижи, но и лекарите не могат да направят нищо повече, защото не им се предоставят нужните условия, непрекъснато се увеличават работните часове, а това от своя страна няма как да не доведе до грешки, които понякога за жалост са с фатален край. Всичко за мен е един порочен кръг…
Борислав: Стремежът към по-добро здраве и здравеопазване би следвало да е цел на цялото общество и всеки да взема конструктивна позиция според квалификацията и сферата му. Редно е гражданското общество, посредством пациентски организации или други, ясно да заявява изисквания към лекарите и те да преценят необходимите

Борислав Игнатов. Снимка: Невена Борисова

клинични, организационни и понякога законови мерки, с които да ги обезпечат. Медиите би трябвало обективно да отразяват здравните промени и да поставят належащите въпроси на обществено внимание. Вместо това, при възникване на скандал сме свидетели на хаос и тотално разместване на ролите. Медиите не поставят въпроси, а директно излизат с отговори, решават кое е „лекарска грешка“ и как трябва да се накаже.

– Как се отразява това на обществено мнение на лекарите?

Борислав: Това от своя страна често възпрепятства хората в здравеопазването адекватно да изпълняват задълженията си, а именно: да помагат на негативно предубеденото население.  Промяна трябва да има на всички нива от процеса, но имаме нужда от безпристрастни, опиращи се на експертно мнение медии, които да представят на обществото здравните проблеми, за да изисква то подобаващо се обслужване от отговорните в здравеопазването лица. Често се съобщава за продължителността на живот на българина спрямо останалите европейци, но ние сме сред последните по критерий свобода на словото. Кой има(ше) интерес от това, не мога да кажа. Със сигурност не е българския пациент.

– Какви други фактори има за този отрицателен обществен образ?

Борислав: Колкото по-пряко свързана с бита и дори оцеляване на даден човек е дадена професия, толкова по-значителни са грешките и неуредиците в нея. Надали има по-пряко свързана с живота област от медицината. Ето защо е логично хората да са най-критично настроени (което не значи озлобени) към лекарите. За съжаление много хора не осъзнават, че макар лекарят да е най-пряко отговорното лице за здравето им, понякога дори и той е ограничен във възможността, а не в желанието си да им помогне. И сега доста се говори за недофинансирани пътеки, държавни неуредици в цели специалности и прочее, които са проблеми и грешки на НЗОК и държавата, а не на лекуващите лекари.
Имайки пред вид, че изключително много колеги са успешни навън (познавам три началника на отделения в университетски клиники в Германия, които са българи), последното, което ми се струва логично е нашите кадри да се обвиняват в некомпетентност. Но в подобна витална сфера и малкото „черни овци“ правят лошо впечатление, особено ако допълнително се демонизират, за да се препишат недостатъците им на цялата гилдия.

– Как ще коментирате това, че огромен процент от практикуващите лекари са над 50-годишни?

Красимира: Малкият процент са потърсили по-добрата според тях реализация в чужбина или са останали в България, но не практикуват лекарската професия, а са представители на фармацевтични компании и т.н.Това е друга опция,която предоставя добри финансови възможности в България.
Борислав: Това е финален резултат от вече добре оформена тройна криза в човешките ресурси на здравната ни система. От една страна, значително количество млади лекари напускат България. От друга, именно поради публичния медиен линч на гилдията, все повече млади хора се демотивират изобщо да търсят реализация в медицината.  Така в страната остават само вече установили се житейски хора т.е. лекари със семейства и изградена вече репутация. По житейски причини те не могат да напуснат страната. Проблемът е, че по чисто естествен път и тези лекари ще преустановят дейност. Тогава какво следва за българският пациент, не ми се мисли!

– Следите ли здравните реформи? Какво според теб трябва да се промени в системата?

Красимира: Да, следя ги, защото като бъдещ лекар трябва да съм запозната с промените, които се случват.

Красимира Радева. Снимка: Невена Борисова

Борислав: Следя ги, но и аз откровено не мога да предложа конкретни мерки. Когато всичко изглежда счупено, откъде да започнеш да го поправяш? В някой университети значително се редуцира броят преподаватели. В самата система за специализации все още има доста неуредени моменти, въпреки усилията на сегашния министър. В самата болнична помощ все повече излиза наяве проблемът с лобизъм и нереално високите цени на пътеките на едни специалности, и пълното недофинансиране на други. Публична тайна е, че пазарът на медицински консумативи е в състояние на картелно споразумение. А превантивните мерки и профилактиката на заболяванията е редуцирана до не достатъчно оповестени кампании на отделни лечебни заведения, вместо целенасочена държавна политика. Това са проблемите, които аз виждам. Който, и от където да започне да работи по тях, вярвам че ще се усети промяна.

– Какво може да върне емигриралите млади специалисти обратно?

Красимира: По-добри условия на труд, въвеждане на нови технологии в областта на медицината в по-голяма степен, по-добро заплащане и по-голяма признателност към тази така хуманна професия са едни от многото неща, които биха накарали лекарите да се върнат обратно.
Борислав: Най-вече създаването на адекватна среда на работа. Няма как да си в някоя доста по-уредена държава и като се поинтересуваш какво става в България само да четеш за неуредици в системата, бити медици, ниски заплати и т.н., и да си кажеш: „Хей, хрумна ми изключително добрата идея да се върна там!“. Това е родината ни – тук хората са оставили приятели и родители и съм убеден че при по-добри условия биха се върнали. Но каквото и да обещаваш на един човек, за да се върне, той гледа първо какво представлява битието и реализацията на колегите му в момента. А то далеч не е розово.
Ясно е, че България няма икономическите възможности на Германия, Обединеното кралство и т.н. Заплащането на труд на младите медици у нас обаче наистина е крайно несъответстващо на дългото и тежко обучение и отговорността, която поемат. Според мен друга възможност за допълнително стимулиране за тях и специализанти могат да са клиничните пътеки. Така например, в момента много пътеки са достъпни само за специалисти, а за специализантите са твърде малко или вземат само процент, което не отразява адекватно предполагаемото развитие от обучаващ се до завършен кадър. Редно е специализантите да получават прогресивен достъп до пътеки според стажа и завършени курсове.

– По официални данни средната продължителност на живота на българина е шест години по-малка от тази в останалите държави в ЕС. Как гледа на тези статистики един млад медик?

Красимира: Населението е застаряващо, а високият процент смъртност от болести на сърдечно-съдовата система се дължи в голяма степен на начина на живот, който българина води – прекомерна употреба на сол, мазнини, тютюнопушене и не на последно място – огромен стрес. За намаляване на риска от тези заболявания промяната първо трябва да дойде от самите нас!
Борислав: Безспорно подобна статистика сочи за сериозни проблеми в цялата система. Затварят се все повече малки болници под претекст, че те така или иначе не осъществяват пълноценно медицински дейности. В същото време има  недостиг на кадри в спешната помощ в големите градове, обслужващи вече „непокритите“ по-малки населени места. Инфраструктурата понякога също е пречка. Все още има доста малки селища и дори квартали в градове, труднодостъпни за линейки.
Друг изключително важен момент е ниската ни здравна култура. Българинът обикновено търси помощ, когато здравният проблем е в доста напреднал стадий. Скорошен пример е познат, на когото му станало лошо в полунощ и чакал „да му мине“. Човекът имал късмет, че загрижената му съпруга извикала бърза помощ сутринта. Оказва се, че е с миокарден инфаркт и още 1-2 часа го делели от смъртта. В момента е добре и се възстановява бързо. Но като цяло е нужно самият българин да започне повече да си обръща внимание. Тук не говорим вече за здравно образование, а  за народопсихология, което е извън моят спектър на експертиза.