Когато хубава, дебела жена реже салата, а ракията в камерата е студена като обеца на ухото на ескимос, последното, което ти иде да извикаш, е „О, миг, поспри!“ Напротив, пришпорваш мига по-бързо да дотича до… И точно в този момент на вратата да вземе да се позвъни. Отидох да видя кой е.
На стълбището стоеше комшията отгоре, един такъв никакъв и се оглежда.
– Какво има, комши? – питам го нетърпеливо.
– Ще ти кажа! – отговаря по заешки треперливо – Да влезем вътре!
Не мръднах ни на чехъл разстояние, разбира се.
