Глупост за късмет!

1
Добави коментар
Hajmanata
Hajmanata

Туристи унищожават Байкушевата мура

Оказва се, че не е нужно да ходим в чужбина, за да се почувстваме като онези „глупаци“ от пътеписа на Марк Твен.

Туристи заплашват легендарната Байкушева мура с безотговорното си поведение: дълбаят надписи върху дървото, чупят от кората му и хвърлят монети в корените му – защото вярвали, че това ще им донесе щастие, алармира в репортаж БНТ.

На повече от 1300 години, този образец от вида черна мура (Pinus heldreichii) е най-старото иглолистно дърво в България. Открит е в края на XIX в. от лесовъда Костадин Байкушев, чието име носи днес. Намира се в Пирин на 1930 м надморска височина до пътя от Банско за хижа Вихрен. Висока е 26 м, с диаметър 2,48 м и обиколка на дънера 7,80 м.

Виж още: Селфи туризмът граничи с вандализъм

След инцидента с футболиста Благой Георгиев край Колизеума репортаж на Би Ти Ви установи, че туристи са издълбали паметни надписи и по кората на Байкушевата мура. Вандализмът им на родна почва стигал дотам да забиват в дървото монети (за късмет) или да си отчупват парченца от кората (за спомен).

От национален парк „Пирин“ (Pirin.bg) обаче предупреждават, че хвърлянето на стотинки в подножието на дънера също не е желателно. Всяка седмица се поставят табели, че това може да увреди здравословното състояние на вековното дърво, заради окисляването на тези монети – но около него продължават да се намират монети.

Заради опасността от ерозия и за да не се стъпва върху корените на Байкушевата мура, са изградени стълби, по които да се изкачват туристите, които искат да докоснат дървото, обяснява БНТ. От парка вече са назначили и пазач, който да предупреждава хората за вредата, която могат да нанесат с действията си на природния феномен.

Всъщност още през 2003 г. специалисти определят състоянието на Байкушева мура като „тревожно“ – а усилията по опазването му датират още от управлението на княз Фердинанд. Именно монархът възложил на училия зад граница Байкушев да проучи горите в Пирин, Пелистер и Атон, които още се намирали под турско робство.

„Старата дама“, оцеляла по чудо след унищожителен пожар, веднага направила впечатление с размерите си сред естествения млад подраст. Байкушев определя възрастта на дървото чрез специално доставен от Германия „Преслеров свредел“. Изваден е дървесен цилиндър по дължината на радиуса и са преброени годишните кръгове, които тогава били около 1200 на брой.

„Кръстник“ на Байкушевата мура бил Йонко Вапцаров – пирински харамия, приятел на Яворов и баща на поета Никола Вапцаров. Известният банскалия бил водач в последвалите научни експедиции на лесовъда из Пирин през 1909-15 г. и предпочитал да устройва биваците в местността Бъндерица, разпъвайки палатките под „мурата на Байкушев“.

Източник: БНТ; Би Ти Ви; Pirin.bg