Пресните плодове на мушмулата (Mespilus germanica) отдавна се ценят заради тяхната хранителна стойност, а също и заради способността й да подобрява храносмилането и да укрепва червата. Те съдържат захар, пектин, танини и ароматни вещества, фитонциди, органични киселини, витамин С и др. Служат за производство на сокове, сиропи и различни безалкохолни напитки, конфитюри, мармалади, сладка, компоти, пестил, дори за пълнеж на бонбони (у нас мушмулите не се използват в преработен вид).
Плиний и Диоскурид отбелязват затягащото и предотвратяващо диарията действие, и я причислявали към ябълката крушата. Владетели като Карл Велики и Лудвиг Скромния стимулират с декрети селските имоти за въвеждането на някои нови видове растения, сред които е мушмулата.
Св. Хилдегард подчертава ползата й както за здравите, така и за болните хора- помага за напълняване и за прочистване на кръвта. Германската лечителка споменава, че листата и кората на мушмулата не се ползват за лечебна цел, ала сместа от смлените на прах корени плюс вино, приети на гладно след хранене, преди сън може да излекува интермитираща треска ( ту се появява, ту отшумява).
